Становище

  1. Как се третират за данъчни цели разходи за подобрение, извършени за сметка на наемателя, от наемодателя?

    Дружество 1, регистрирано по ЗДДС, отдава имот под наем на Дружество 2, което прави подобрение на офиса, нает от него за период от 10 години. Дружество 1 се е договорило с Дружество 2, че подобрението ще бъде за сметка на наемателя. Стойността на подобрението в момента на прекратяване на договора е 75 000 лв.

  2. Какво е данъчното и счетоводното третиране на получени присъдени вземания?

    След решение на граждански съд на дружество е присъдено да получи неустойка и да му бъдат възстановени разноските по делото във връзка със забавена доставка от друго дружество. Присъдени са 25 000 лв. неустойки, 5 000 лв. лихви и 20 000 лв. разноски. По делото не е направена провизия с очакваните вземания.

  3. Как наемателят третира за данъчни цели разходи за подобрение, направено за негова сметка?

    Дружество, регистрирано по ЗДДС, прави подобрение на офис, нает за период от 10 години. Разходните фактури са на стойност 120 000 лв. с включен ДДС. Разходите са за сметка на наемателя, т.е. безвъзмездно са предоставени на наемодателя.

  4. Може ли командировка да започва от територията на друга държава?

    Собственикът на българско дружество е чуждестранно физическо лице от Румъния, което работи като управител в дружеството по силата на сключен договор за управление и контрол (ДУК). Във връзка със събитие, на което ще се представи програмен продукт, разработен от дружеството, управителят се командирова, като маршрутът на командировката е от Румъния към Холандия, без да се преминава през територията на България.

  5. Следва ли да се начисли ДДС при препродажбата на автомобил, закупен от дилър?

    През 2017 г. българско дружество, регистрирано по ЗДДС, купува лек автомобил втора употреба от дилър на превозни средства в България. Във фактурата е начислен 0% ДДС, на основание „Приложим режим на облагане на маржа – стоки втора употреба“.

    Дружеството използва автомобила за разносна търговия. През 2020 г. то решава да го продаде, като има двама потенциални купувачи – чуждестранно физическо лице от друга държава в ЕС и юридическо лице в Румъния, регистрирано за данъчни цели там.

  6. Кога едно дружество трябва да се регистрира по ЗДДС при ВОП?

    Българско дружество, нерегистрирано по ЗДДС, купува бои от Германия и ги продава на клиенти в България. През изминалите 12 месеца общата стойност на закупените от дружеството стоки от Германия е 24 000 лв.

  7. Какви са последиците при отмяна на акт за дерегистрация по ЗДДС?

    През март НАП издава на Дружество акт за дерегистрация по ЗДДС. Актът е отменен след обжалване пред директора на Дирекция „ОДОП“ и Дружеството е регистрирано отново през май, на датата на връчване на решението за отмяна. Данъчните установяват, че Дружеството е издавало фактури с начислен данък през времето, когато е било дерегистрирано, а актът – в процес на обжалване. Според НАП Дружеството неправомерно е начислило ДДС по тези фактури, и отказват данъчен кредит на получателя по тях. Възниква спор дали отмяната на акта за дерегистрация има обратно действие.

  8. В кои колони на Дневниците по ЗДДС се отразява получена услуга от ЕС?

    Дружество, регистрирано по ЗДДС в България, получава адвокатска услуга от адвокатско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Гърция.

  9. Как се облага с ДДС продажбата на стари автомобили, закупени от физически лица в Европа?

    Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, е дилър на стоки втора употреба – автомобили. То закупува автомобилите от физически лица в Европа с договор. През май 2020 г. закупува 3 автомобила от физическо лице в Германия за левова равностойност в размер на 24 000 лева. През същия месец дружеството продава автомобилите в България за 33 600 лева без включен ДДС.

  10. Какво е данъчното третиране при извършване на посредническа услуга към дружество от ЕС?

    Кипърско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Кипър, търгува със селскостопанска продукция, която закупува от страни в региона, в т.ч. и от България. За целите на закупуването на селскостопанска продукция от България, кипърското дружество използва българско дружество – посредник, което е регистрирано по ЗДДС. На 23.07.2019 г. българското дружество е финализирало всички сделки за доставки към кипърското дружество, за което ще получи  възнаграждение в размер на 4 500 евро. Българското дружеството посредник издава фактура за услугата на дружеството в Кипър.

  11. Как се облага с ДДС покупка на стоки в тристранна операция от страна на придобиващия?

    Дружество в Германия (прехвърлител), регистрирано за ДДС цели в тази държава членка, доставя стоки за дружество, което е регистрирано за ДДС цели в Румъния (посредник). То, от своя страна, доставя тези стоки на дружество, регистрирано по ЗДДС в България (придобиващ). Стоките директно се транспортират от Германия до България. Посредникът (дружеството от Румъния) не е регистрирано за целите на ДДС в Германия и България. Стойността на доставените стоките е 10 000 евро.

  12. Как се третира предоставянето на мостри?

    Търговско дружество, регистрирано по ЗДДС, иска да предприеме рекламна кампания през декември 2019 г. В рамките на кампанията Дружеството планира да подарява стоки, с които търгува, като мостри – с цел спечелване на нови клиенти.

  13. Как се третира подобрение на дълготраен нематериален актив?

    Дружество, чиято основна дейност е разработката и доставката на счетоводен софтуер, решава да извърши подобрение на софтуера, като към него се обособи модул за дълготрайни активи. За създаването на модула дружеството трябва да наеме допълнителни специалисти, както и да извърши допълнителни разходи, свързани с рекламата на новата функция в продукта.

  14. Как се третира доставка на стока, която се монтира за сметка на чуждестранен доставчик, а получателят в България не е регистриран по ЗДДС?

    Българско дружество, което не е регистрирано по ЗДДС, прави поръчка за 10 броя климатици, на стойност 12 000 лв. без ДДС, от дружество, установено в Румъния. Покупната цена на климатиците е 10 000 лв., а стойността на монтажа, който ще се извърши от румънското дружество, е 2 000 лв. Климатиците ще се монтират на територията на българското дружество, което се намира в град Русе.

  15. Как се отчита разход за самолетен билет за целите на ДДС?

    Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, закупува самолетен билет от австрийско дружество (регистрирано по ЗДДС в Австрия) за командировка на служител. Лицето е командировано до Виена. Билетът е София-Виена-София и е на стойност 177,49 евро.

  16. Как се коригира подадена справка-декларация при възстановяване на ДДС?

    Дружество, регистрирано по ЗДДС, излиза на възстановяване на ДДС, но при подаване на последната справка-декларация пропуска да посочи сумата за възстановяване – в клетка 80 от декларацията, в която трябва да се декларира сумата на данъка, подлежащ ефективно на възстановяване.

  17. Как се осчетоводява получено авансово плащане преди регистрация по ЗДДС и извършване на доставката след регистрацията по ЗДДС?

    Дружество 1 произвежда стоки и търгува с тях. На 10.02.2020 г. Дружество 1 получава 50% авансово плащане, на стойност 12 000 лв., за доставка на стоки на Дружество 2. Към тази дата Дружество 1 не е било регистрирано по ЗДДС. Дружество 1 се регистрира по ЗДДС на 15.03.2020 г. Доставката е извършена на 20.04.2020 г. и тогава Дружество 1 издава окончателната фактура към Дружество 2.

  18. Как се отчита от изпращача режимът „складиране на стоки до поискване“ при замяна на получателя с друго лице от същата държава?

    На 03.01.2020 г. Дружество 1, установено и регистрирано по ЗДДС в България, изпраща 1 000 чифта обувки до Германия – при режим на складиране до поискване. Обувките са на стойност 20 000 лв. без ДДС и са предназначени за Дружество 2, което е регистрирано за целите на ДДС в Германия. Обувките пристигат в склада на немското дружество на 10.01.2020 г.

    На 20.02.2020 г. Дружество 1 сключва договор с друго дружество (Дружество 3), регистрирано за целите на ДДС в Германия, което да замести Дружество 2. На 04.03.2020 г. собствеността върху стоките е прехвърлена на Дружество 3.

  19. Как се отчита режимът „складиране на стоки до поискване“ при прекратяване на договора с получателя?

    На 03.01.2020 г. Дружество 1, установено и регистрирано по ЗДДС в България, изпраща 1 000 чифта обувки до Германия – при режим на складиране до поискване. Обувките са на стойност 20 000 лв. без ДДС и са предназначени за Дружество 2, което е регистрирано за целите на ДДС в Германия.

    На 04.02.2020 г. договорът с Дружество 2 е прекратен, като към датата на прекратяването му собствеността върху изпратените стоки не е прехвърлена. Дружество 1 не сключва нов договор със заместващото лице – Дружество 3. На 10.04.2020 г. цялата стока, която се намира на територията на Германия, е продадена на Дружество 3.

  20. Как се отчита режимът „складиране на стоки до поискване“ при връщане на стоките обратно в страната?

    На 03.01.2020 г. Дружество 1, установено и регистрирано по ЗДДС в България, изпраща 1 000 чифта обувки до Германия – при режим на складиране до поискване. Обувките са на стойност 20 000 лв. без ДДС и са предназначени за Дружество 2, което е регистрирано за целите на ДДС в Германия. На 10.01.2020 г. обувките пристигат в склада на немското дружество. На 20.02.2020 г. договорът между двете дружества е прекратен и изпратените стоки са върнати обратно в страната.

  21. Как се отчита режимът „складиране на стоки до поискване“ при корекция на ДДС номера на получателя?

    На 03.01.2020 г. Дружество 1, установено и регистрирано по ЗДДС в България, изпраща 1 000 чифта обувки до Германия – при режим на складиране до поискване. Обувките са на стойност 20 000 лв. без ДДС и са предназначени за Дружество 2, което е регистрирано за целите на ДДС в Германия. На 10.01.2020 г. обувките пристигат в склада на Дружество 2.

     

    На 20.01.2020 г. Дружество 1 установява, че е посочило грешен идентификационен ДДС номер на Дружество 2. Дружество 1 извършва корекция и посочва правилния ДДС номер на Дружество 2. На 04.03.2020 г. собствеността върху стоките е прехвърлена на Дружество 2.

  22. Как се отчита от получателя режимът „складиране на стоки до поискване“ при замяната му с друго лице от същата държава?

    На 03.01.2020 г. Дружество 1, установено и регистрирано по ЗДДС в България, получава 1 000 чифта обувки от Германия – при режим на складиране до поискване. Обувките са на стойност 20 000 евро без ДДС и са изпратени от Дружество 2, което е регистрирано за целите на ДДС в Германия. На 10.01.2020 г. обувките пристигат в склада на българското дружество.

     

    На 20.02.2020 г. германското дружество (Дружество 2) сключва договор с друго българско дружество (Дружество 3), регистрирано по ЗДДС в България, което да замести Дружество 1. Дружество 1 дава информация за идентификационния номер по ЗДДС на заместващото го дружество.

  23. Как се отчита режимът „складиране на стоки до поискване“ при прекратяване на договора с лицето – получател на стоките?

    На 03.01.2020 г. Дружество 1, установено и регистрирано по ЗДДС в България, получава 1000 чифта обувки от Германия – при режим на складиране до поискване. Обувките са на стойност 20 000 евро без ДДС и са изпратени от Дружество 2, което е регистрирано за целите на ДДС в Германия. Обувките пристигат в склада на българското дружество на 10.01.2020 г. На 20.02.2020 г. договорът между двете дружества е прекратен.

  24. Как се отчита режимът „складиране на стоки до поискване“ при унищожаване на получените стоки?

    На 03.01.2020 г. Дружество 1, установено и регистрирано по ЗДДС в България, получава 1 000 чифта обувки от Германия – при режим на складиране до поискване. Обувките са на стойност 20 000 евро без ДДС и са изпратени от Дружество 2, което е регистрирано за целите на ДДС в Германия. Обувките пристигат в склада на българското дружество на 10.01.2020 г. На 20.02.2020 г. получените стоки са унищожени.

  25. Как се третират ваучерите за храна и картите „Мултиспорт“ съгласно ЗКПО?

    Дружество осъществява търговия на дребно с хранителни стоки. За да повиши мотивацията на персонала, управителят чрез своя заповед решава да бъдат раздадени ваучери за храна на стойност 200 лв. на месец за всеки служител. По предложение и решение на общото събрание на работниците и служителите на дружеството решава да осигури и карти „Мултиспорт“ за всички служители – на стойност 50 лв. с цел повишаване на физическата им активност. Дружеството поема за своя сметка цялата сума на картите.

    Един от служителите отказва да използва предоставената му социална придобивка (карта „Мултиспорт“), като за целта той попълва декларация за отказа си, която предоставя на управителя на дружеството.

  26. Как се отчита режимът „складиране на стоки до поискване“, когато българско дружество получава стоки от чуждестранно дружество от ЕС?

    На 03.01.2020 г. Дружество 1, установено и регистрирано по ЗДДС в България, получава 1 000 чифта обувки от Германия при режим на складиране на стоки до поискване. Обувките са на стойност 20 000 евро без ДДС и са изпратени от Дружество 2, което е регистрирано за целите на ДДС в Германия.

     

    На 10.01.2020 г. обувките пристигат в склада на българското дружество. На 20.02.2020 г. собствеността върху половината стоки (500 чифта обувки) е прехвърлена. На 05.03.2020 г. Дружество 1 извършва продажба на 500 чифта обувки на стойност 20 000 лв. без ДДС към друго българско дружество (Дружество 3), регистрирано по ЗДДС в България.

  27. Какво е третирането на вноски за допълнително доброволно осигуряване на управител, който е самоосигуряващо се лице?

    Едноличният собственик на дружество е самоосигуряващо се лице, което полага личен труд като управител, за което получава месечно възнаграждение в размер на 610 лв. Осигуровките са за негова сметка и данъкът се удържа месечно от възнаграждението му. В дружеството няма други служители.

    Собственикът иска да прави допълнителни вноски за допълнително доброволно осигуряване, чиято месечна премия е 60 лв.

  28. Как се отчита резерв от последващи оценки на активи, които не са данъчно амортизируеми активи?

    Във връзка с годишното приключване на отчетната 2018 г., Дружество, което прилага метод на преоценка по отношение на амортизирането на дълготрайните материални и нематериални активи, извършва тестване на отделните активи, за да се провери дали балансовата им стойност е близка до пазарната. За целта то наема независим оценител, който съставя протокол за преоценка на актив – дворно място (УПИ). Балансовата стойност на актива е 100 000 лв., а неговата преоценъчна стойност е 120 000 лв. Във връзка с това е отчетен резерв от последваща оценка на ДМА в размер на 20 000 лв. На 20.06.2019 г. Дружеството продава дворното място (УПИ) за 120 000 лв., вследствие на което активът е отписан.

  29. Как лизингодател трябва да отчете прекратяване на договор за финансов лизинг на автомобил и последващата му продажба?

    На 20.01.2019 г. е сключен лизингов договор между Дружество 1 (лизингополучател) и Дружество 2 (лизингодател) за предоставяне на лек автомобил Форд Фокус – от Дружество 2 на Дружество 1. В договора изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на автомобила, след като бъдат изплатени последните лизингови вноски. Общата стойност на автомобила е 40 000 лв. без ДДС, като сумата ще бъде изплатена на 60 вноски по 666,67 лв.

     

    На 25.06.2020 г., поради невъзможност за плащане на лизинговите вноски, лизингополучателят се споразумява с лизингодателя договорът му да бъде прекратен, като лизингодателят сключва нов договор – за замяна на стария лизингополучател с нов (Дружество 3). Към датата на прекратяване на договора старият лизингополучател е заплатил 17 вноски на обща стойност 11 333,33 лв.

  30. Как се третира предоставянето на рекламни материали?

    Търговско дружество, регистрирано по ЗДДС, иска да предприеме рекламна кампания през декември 2019 г. В рамките на кампанията Дружеството планира да предоставя рекламни материали със своето лого.

  31. Как лизингополучател трябва да отчете прекратяване на договор за финансов лизинг на автомобил?

    На 20.01.2019 г. е сключен лизингов договор между Дружество 1 (лизингодател) и Дружество 2 (лизингополучател) за предоставяне на товарен автомобил „Форд Транзит“. В договора е предвидено прехвърляне на правото на собственост на автомобила, след като бъдат изплатени последните лизингови вноски. Общата стойност на автомобила е 40 000 лв. без ДДС, като сумата ще бъде изплатена на 60 вноски, по 666,67 лв. без ДДС.

     

    На 25.06.2020 г, поради невъзможност за плащане на лизинговите вноски, лизингополучателят се споразумява с лизингодателя договорът му да бъде прекратен. Към датата на прекратяване на договора лизингополучателят е заплатил 17 вноски, на обща стойност 11 333,33 лв. Дружеството лизингодател е определило счетоводни амортизации за автомобила в размер на 25% на година.

  32. Как се отчита режимът „складиране на стоки до поискване“, когато българско дружество изпраща стоки към чуждестранно дружество от ЕС?

    На 03.01.2020 г. Дружество 1, установено и регистрирано по ЗДДС в България, изпраща 1 000 чифта обувки до Германия при режим на складиране на стоки до поискване. Обувките са на стойност 20 000 лв. без ДДС и са предназначени за Дружество 2, което е регистрирано за целите на ДДС в Германия.

     

    На 10.01.2020 г. обувките пристигат в склада на немското дружество. На 20.02.2020 г. собствеността върху половината стоки (500 чифта обувки) е прехвърлена.

  33. Как може да бъде използвано данъчно облекчение за лица с намалена трудоспособност?

    Лице има решение на ТЕЛК, с което му е определена трайно намалена работоспособност от 64%, със срок на валидност на решението от 17.03.2019 до 17.12.2019 г. Лицето получава доходи единствено от трудово правоотношение. Брутното възнаграждение на лицето е 1 000 лв. месечно, а размерът на осигуровките за негова сметка е 133,40 лв.

  34. Как може да бъде използвано данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване?

    Лице получава доходи от трудови правоотношения и от наем през 2019 г. Размерът на годишните данъчни основи за същата година е както следва:

    • Доходи, получени от трудови правоотношения – 20 000 лв.;
    • Доходи, получени от наем – 5 000 лв.

     

    През същата година лицето прави лични вноски във връзка с допълнително доброволно осигуряване, които са в размер на 2 000 лв.

  35. Какво е данъчното третиране на платено маркетингово проучване, извършено от чуждестранно дружество?

    Българско дружество, занимаващо се с търговия на детски играчки, поради необходимостта от по-детайлна информация за пазара, сключва договор с дружество от Румъния за извършване на маркетингово проучване. Стойността на услугата е 20 000 лв., като условието на румънското дружество е 50% авансово плащане от стойността на услугата при сключването на договора. Другите 50% ще бъдат изплатени при извършването на услугата.

  36. Как се третира покупката на ново превозно средство от българско дружество, което не е регистрирано по ЗДДС, а доставчикът е регистриран за целите на ДДС в страна от ЕС?

    Новоучредено българско дружество, което все още не е регистрирано по ЗДДС, но има намерение да го направи, ще извършва куриерски услуги. Във връзка с това на 20.07.2020 г. то закупува 5 нови автомобила „Дачия Логан“ от доставчик, регистриран за целите на ДДС в Румъния. Всеки от автомобилите е на стойност 10 000 евро.

    Общата стойност на фактурата, издадена от румънското дружество, е в размер на 50 000 евро без ДДС. Транспортът на автомобилите до България ще бъде извършен от друго българско дружество, чрез специализиран превоз (автовоз), и ще бъде за сметка на получателя. Стойността на фактурата за транспорта е в размер на 2 000 лв. без ДДС.

    На 03.08.2020 г. българското дружество се регистрира по ЗДДС и ще ползва данъчен кредит за закупените от него автомобили.

  37. Как се облага с ДДС продажбата на стари автомобили, закупени от юридически лица в Европа?

    Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, е дилър на стоки втора употреба – автомобили. Дружеството закупува автомобилите от юридически лица в Европа. През май 2020 г. закупува 3 автомобила от юридическо лице в Германия на стойност 24 000 лева. През същия месец дружеството продава автомобилите в България за 33 600 лева без включен ДДС.

  38. Как се третира обезщетението за оставане без работа от гледна точка на признаването му за трудов и осигурителен стаж?

    Служител е освободен, считано от 30.05.2020 г., поради съкращаване на щата в предприятието, в което работи (чл.328, ал.1, т.2 от КТ). След един месец той представя необходимите документи, с които удостоверява, че за последния месец не е сключвал трудов договор и не е получавал обезщетения. Предприятието му дължи обезщетение на основание оставане без работа след съкращаването му – за период от един месец.

  39. Как могат да се променят дължимите авансови вноски?

    Прогнозната печалба за 2021 г., определена от Дружество, е в размер на 200 000 лв. Дружеството е задължено да прави месечни авансови вноски за 2021 г., които са в размер на 1 666,67 лв. на месец.

    При представяне на отчет за второто тримесечие Дружеството установява, че печалбата към юни 2021 г. е в размер на 150 000 лв., а очакваната печалба за 2021 г. ще достигне 350 000 лв. Това означава, че то ще надхвърли декларираната прогнозна печалба със 150 000 лв. и корпоративният данък ще бъде в по-голям размер от прогнозираното. Дружеството внася месечните авансови вноски за периода януари – юни 2021 г.

  40. Как се отчита първоначално заплатена сума по ревизионен акт, който впоследствие е отменен?

    След данъчна ревизия Дружество получава ревизионен акт през октомври 2017 г., с който са начислени задължения за ДДС във връзка с извършена доставка – 100 000 лв., както и лихви за забава – 9 000 лв. Дружеството заплаща задълженията си още през същия месец, поради необходимост от справка за липса на публични задължения.

    След придобитата справка Дружеството оспорва ревизионния акт. С решение на ВАС от февруари 2020 г. той бива отменен, а сумата следва да се възстанови.

  41. Има ли право на данъчен кредит дружество, което придобива леки автомобили за превоз на работници между строителните обекти?

    Строително дружество закупува леки автомобили с 4+1 места, като автомобилите ще се използват за превозване на работниците между различните строителни обекти.

  42. Как се отчита ревизионен акт и неговата последваща отмяна?

    След данъчна ревизия Дружество получава ревизионен акт през октомври 2019 г., с който са начислени задължения за корпоративен данък – 10 000 лв. и лихви за забава – 2020 лв. След проведени консултации с експерти, Дружеството е на мнение, че е по-вероятно актът да се потвърди, отколкото да се отхвърли. Въпреки това то го обжалва и заплаща 1 000 лв. без ДДС на представляващи адвокати, както и 50 лв. такса за разглеждане.

    Съгласно решение на ВАС от март 2020 г. ревизионният акт е отменен и са присъдени 1 080 лв. разноски по делото и адвокатски възнаграждения, които са изчислени по възприета методология на съда.

  43. Как се декларира и облага изплатен дивидент на физическо лице?

    Физическо лице, едноличен собственик на ЕООД, получава дивидент в размер на 80 000 лв. през март 2019 г. Решението за разпределяне на дивидента от реализираната печалба през 2018 г. е от 28.02.2019 г.

     

  44. Каква е процедурата за назначаване на непълнолетно лице?

    Предприятие иска да назначи на работа лице на 17 години. Трудовият договор ще бъде сключен за 6-часов работен ден, 5 дни в седмицата – от понеделник до петък.

  45. Как се декларира предоставен паричен заем от управител към дружество, когато са свързани лица?

    Управител на ЕООД (местно физическо лице) и самото ЕООД сключват договор за заем през януари 2019 г. Срокът на договора е 4 години. Договореният размер на заема е 70 000 лв. при годишна пазарна лихва от 5% и равна месечна вноска по заема в размер на 1 750 лв. (главница + лихва).

    През 2019 г. Дружеството е изплатило към управителя дължимите за годината главници и лихви по заема. Изплатената сума за 2019 г. се равнява на 20 999,96 лв. (главница в размер на 17 499,96 лв. и лихви в размер на 3 500 лв.)

  46. Как се отчита ревизионен акт и неговата частична отмяна?

    След данъчна ревизия през юни 2019 г. на Дружество е съставен ревизионен акт, с който са начислени задължения за:

    • корпоративен данък – 32 000 лв.;
    • лихви за забава за дължим корпоративен данък – 2 090 лв.;
    • ДДС за внасяне – 74 300 лв.;
    • лихви за забава за дължим ДДС – 8 110 лв.

    Дружеството обжалва акта пред дирекция ОДОП, където, след допълнителна проверка, през септември той е изменен в частта за дължимия ДДС и лихвите за него – с намаляване на задължението наполовина.

    Дружеството провежда допълнително множество консултации с експерти и стига до заключението, че актът вероятно може да бъде отхвърлен от съда. Дружеството обжалва ревизионния акт пред съда, след изменението от ОДОП, и заплаща 2 500 лв. без ДДС на представляващи адвокати, както и 350 лв. такса за разглеждане.

    Съгласно решение на ВАС, през януари 2020 г. актът е отменен изцяло в частта за ДДС задълженията и лихвите за забава, но е частично потвърден – в частта за дължим корпоративен данък в размер на 12 000 лв. и лихви за него в размер на 445 лв.

  47. Как се облага и декларира доход от наем на земеделска земя?

    Физическо лице, което притежава земеделска земя, я отдава под наем на земеделска кооперация и получава съответния доход от това.

  48. Как се отчита отпускането на паричен заем от дружество към управител, когато са свързани лица?

    Управител на ЕООД (местно физическо лице) и самото ЕООД сключват договор за заем. Дружеството предоставя паричен заем на управителя при уговорена лихва.

    Как следва да се декларира предоставеният заем от страна на Дружеството и как – от страна на управителя?

  49. Какво се прави при дерегистрация по ЗДДС по инициатива на НАП?

    Дружество има данъчни задължения за внасяне на ДДС в особено големи размери. То не успява да покрие своите задължения вече втора година, а и не предприема такива действия.

    През август 2021 г. на управителя на Дружеството е връчено искане за предоставяне на документи и обяснения относно дейността на Дружеството, финансиранията, които използва, сключени договори, налични активи и оборотни ведомости. След като получава наличната информация, НАП връчва Акт, с който прекратява регистрацията по ЗДДС на Дружеството, считано от 5 септември 2021 г.

  50. Как се третира подобрение на сграда?

    Дружество, регистрирано по ЗДДС, притежава производствено хале, за което е ползвало данъчен кредит през 1998 г. Пазарната оценка на сградата към януари 2020 г. е 180 000 лв. Дружеството финализира по план реконструкция на сградата през юни 2020 г., която е на обща стойност 70 000 без ДДС. За направеното подобрение е ползван пълен данъчен кредит.

    След извършената реконструкция сградата придобива ново предназначение – за складова база, която ще се използва в дейността на Дружеството. За смяната на статута на сградата е издадено ново разрешение за ползване, съгласно ЗУТ.