ТД за Работа през Определени Дни от Месеца

Формуляр

Предназначение

Трудовият договор за работа през определени дни от месеца е документ, който формализира отношенията между служител и работодател, възникнали въз основа на Кодекса на труда.

Обща Информация

Трудовият договор за работа през определени дни от месеца се сключва между служителя и работодателя преди постъпването на служителя на работа. Работодателят е длъжен да осигури работата, за която наема служителя, който, от своя страна, се съгласява да полага труд, срещу уговорено възнаграждение, през определени дни от месеца (например всеки понеделник, сряда и петък или на опредени дати всеки месец), като това време се признава за трудов стаж.

Форма на Документа

Задължително е трудовият договор за работа през определени дни от месеца да бъде сключен в писмена форма за действителност (чл. 62, ал. 1 от КТ).

В тридневен срок от неговото сключване, но не по-късно от деня, предхождащ постъпването на служителя на работа, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП, където се води регистър на трудовите договори. По този начин трудовият договор се вписва в регистъра на трудовите договори и при поискване, в срок от три работни дни, ТД на НАП изпраща на работодателя копие от съответното заверено уведомление. По този начин се извършва удостоверяване на датата на сключване на трудовия договор.

Минимално Съдържание на Договора

Спрямо трудовия договор за работа през определени дни от месеца се прилагат изискванията на закона, уреждащи съдържанието на трудовия договор, изрично регламентирано в Кодекса на труда (чл. 66, ал. 1 от КТ), както следва:

• Данни за работодателя:
  • наименование;
  • ЕИК;
  • седалище и адрес на управление;
  • имена на управителя;
  • ЕГН/ ЛНЧ на управителя.
• Данни за служителя:
  • имена;
  • ЕГН/ ЛНЧ;
  • постоянен адрес.
• Място на работа. В трудовия договор се посочва населеното място, където ще се извършва работата;
• Наименование на длъжността. Наименованието на длъжността се определя свободно, но в случай че посочената в трудовия договор длъжност не е включена в Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), следва да бъде посочено и наименование на длъжността, което да съответства на НКПД;
• Характер на работа. Описанието на характера на работата, която ще извършва служителят, обичайно се съдържа в отделен документ – длъжностна характеристика;
• Дата на сключване на трудовия договор и начало на неговото изпълнение. В случай че датата, на която служителят следва да се яви на работа, не е посочена в трудовия договор, се счита, че служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и на копие на завереното уведомление от ТД на НАП за регистриране на трудовия договор;
• Основание за сключване. Основанието е от значение за определяне на времетраенето на трудовия договор;
• Времетраене на трудовия договор. Това е срокът, за който трудовият договор е сключен;
• Размер на полагащия се на служителя основен платен годишен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск. В настоящия случай служителят има право на платен годишен отпуск, пропорционално навремето, което му се признава за трудов стаж;
• Възнаграждение. В трудовия договор задължително се посочват основното и допълнителните трудови възнаграждения, за които страните са се уговорили. В този случай възнаграждението се уговаря на база отработен ден. Добре е в трудовия договор да се ограничи уговарянето само на допълнителни възнаграждения, които имат постоянен характер, заедно с полагащото се основно трудово възнаграждение. Така например в договора може да се уговори допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което е в процент от основното трудово възнаграждение, като неговият минимум е 0,6% за всяка прослужена година;
• Срок за изплащане на възнаграждението. В трудовия договор може да се уговори възнаграждението да се изплаща за различен период от време – седмица или месец. Ако не е уговорено друго, трудовото възнаграждение се изплаща на два пъти – аванс и окончателно (чл. 270, ал. 2 от КТ);
• Работно време. Необходимо е да се посочи продължителността на работния ден през точно определени работни дни от месеца;
• Работни дни. Необходимо е да се определи кои ще бъдат работните дни от месеца за служителя, например: понеделник, сряда и петък всеки месец или 1-во, 5-о, 10-о, 15-о число от всеки месец;
• Условия за прекратяване на трудовия договор и срок на предизвестие. В случай че трудовият договор за работа през определени дни от месеца е сключен като трудов договор за допълнителен труд, то срокът на предизвестието е 15-дневен и е еднакъв и за двете страни. Ако обаче трудовият договор е сключен като основен, то срокът на предизвестието може да бъде не по-малко от 30 дни и не повече от 3 месеца. Задължително условие е срокът на предизвестие да бъде еднакъв за двете страни;
• Размер на срока за изпитване и в чия полза е уговорен. Срокът за изпитване може да бъде с продължителност от един до шест месеца и да бъде уговорен в полза на работодателя, в полза на служителя или в полза и на двете страни.

Препоръчително Допълнително Съдържание на Договора

В трудовия договор за работа през определени дни от месеца могат да бъдат включени реквизити и уговорени клаузи относно следните допълнителни обстоятелства:

• Номер на трудовия договор – поставя се, в случай че при работодателя се води регистър на трудовите договори;
• Вид и степен на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от служителя работа;
• Трудов стаж – ако за заемането на определена длъжност се изисква определен трудов стаж по специалността, то придобитият от служителя стаж може да се посочи в трудовия договор;
• Начин на изплащане на трудовото възнаграждение – в случай че в трудовия договор не е изрично посочено, че служителят желае да получава възнаграждението си по банков път, се счита, че изплащането ще става в брой на място в предприятието, където е мястото на работа. Ако служителят желае да промени начина на изплащане на трудовото възнаграждение, то той следва да отправи до работодателя нарочно искане за това;
• Код по НКПД на длъжността – препоръчително е в договора, освен наименованието на длъжността, да се посочи и съответният код по НКПД;
• Други условия, права и задължения на страните. Могат да се уредят специфични права и задължения на страните, които не са уредени в Кодекса на труда, например забрана за служителя да разпространява конфиденциална информация, станала му известна при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, начин на ползване на отпуските, допълнителни придобивки и други;
• Неустойки – предварително уговорени по основание и размер обезщетения, които едната страна дължи на другата страна в случай на неизпълнение на специфични договорни задължения. Така например в трудовия договор може да бъде уговорено служителят да получава обучения за сметка на работодателя при поставено условие за работа при този работодател в продължение на определен период от време. В случай че служителят не изпълни задължението си, той може да дължи на работодателя обезщетение в размер на стойността на полученото обучение.

Изменения на Договора

Измененията в трудовите договори се извършват с допълнително споразумение/анекс, сключено между работодателя и служителя в същата форма, в която е сключен и самият трудов договор.

Законът позволява в някои конкретни случаи работодателят едностранно да измени клаузи по договора, като например да увеличи трудовото възнаграждение на служителя, за което следва да издаде заповед.

Чести Грешки

Трудовият договор за работа през определени дни от месеца не може да се сключи за работа през всички работни дни от месеца.

Когато трудовият договор е сключен със срок за изпитване, е важно да се уговори в чия полза е срокът. Най-често срокът за изпитване се уговаря в полза на работодателя. Това означава, че само работодателят има право да прекрати договора в срока за изпитване без предизвестие. Ако служителят иска да прекрати договора, той ще има възможност да стори това, но след като отправи предвиденото в договора предизвестие за прекратяване. В случай че срокът на предизвестието не бъде спазен, страната, която не се е съобразила с него, дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя, изчислено пропорционално на неспазения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 от КТ).

Трудовият договор за работа през определени дни от месеца може да бъде прекратен от служителя или работодателя с предизвестие от 15 дни, но само ако същият е сключен като трудов договор за допълнителен труд, като е необходимо съответната страна да се позове изрично на разпоредбата на чл. 334 от КТ. Ако обаче трудовият договор е сключен като основен, то срокът на предизвестието може да бъде не по-малко от 30 дни и не повече от 3 месеца. Предвид това, ако договорът за работа през определени дни от месеца е сключен като трудов договор за допълнителен труд и в него е предвиден срок на предизвестие при прекратяване в размер на 30 дни или по-дълъг срок, то независимо от уговореното в договора, при прекратяване на основание чл. 334 от КТ, срокът на предизвестието е законоустановеният 15-дневен.

Основано на:

чл.61; чл.62; чл.63; чл.66; чл.67; чл.70; чл.71; чл.114, чл.115, чл.220, ал.1; чл.334, чл.414, ал.3, ал.4 от КТ

чл.1; чл.2; чл.3 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ

чл.1 от Наредба №4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор