Споразумение за Прекратяване на ТД по Взаимно Съгласие

Формуляр

Предназначение

Обща Информация

Когато служител или работодател има намерение да прекрати сключен между тях трудов договор на по-ранна дата, отколкото би била възможна чрез отправяне на предизвестие за прекратяването му, служителят или работодателят може да направи писмено предложение, което другата страна може да приеме или да не приеме.

Често в практиката двете страни говорят помежду си и директно подписват споразумение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, без да отправят писмени предложения една на друга за това и писмено да отговарят дали ги приемат, или не.

При прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие между страните служителят има право на минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. Минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя за всяка календарна година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като за неработните дни обезщетение не се изплаща. За 2021 г. минималният дневен размер на обезщетението за безработица е 12 лева.

Форма на Документа

Задължително е споразумението за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие между служител и работодател да бъде в писмена форма.

Минимално Съдържание на Документа

Съдържанието на споразумението не е регламентирано в Кодекса на труда, но практиката е утвърдила следното минимално съдържание:

• Дата на сключване на споразумението за прекратяване на трудов договор;
• Основание за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ);
• Данни за служителя:
  • имена;
  • ЕГН/ ЛНЧ;
  • длъжност.
• Данни за работодателя:
  • наименование;
  • ЕИК;
  • имена на управителя;
  • ЕГН/ ЛНЧ на управителя.
• Дата на сключване на трудовия договор, който ще бъде прекратен;
• Дата, считано от която се прекратява трудовото правоотношение;
• Подпис на служителя и подпис на лицето, което представлява работодателя.

Препоръчително Допълнително Съдържание на Документа

При прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, с подписване на споразумение между страните, работодателят е длъжен да определи какви обезщетения се дължат на служителя съгласно Кодекса на труда. Препоръчително е обезщетенията да се посочат в споразумението. Така например, когато към датата на прекратяване на трудовия договор служителят има неизползван платен отпуск за ползване, същият трябва да бъде заплатен под формата на обезщетение. Ако трудовият договор бъде прекратен, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право и на обезщетение в размер на 2 брутни трудови възнаграждения. В случай че е работил при същия работодател поне 10 от последните 20 години, обезщетението е в размер на 6 брутни заплати.

Работодателят трябва да плати посочените в споразумението обезщетения не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовият договор е прекратен. След изтичане на този срок обезщетението се дължи заедно със законната лихва за забава върху него.

Чести Грешки

При прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие не може да се уговарят допълнителни, извън полагащите се, парични обезщетения в полза на никоя от страните. В случай че е налице уговорено обезщетение, споразумението ще бъде обявено за такова, при което работодателят ще дължи и обезщетение в размер на не по-малко от четири работни заплати (чл. 331 от КТ).

Споразумението за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие може да бъде подписано най-късно до деня на издаването на заповедта за прекратяване на договора, но не и след това. В последния случай, ако служителят оспори законността на уволнението пред съда, уволнението ще бъде признато за незаконно и ще бъде отменено.

Основано на:

• чл. 325, ал. 1, т. 1; чл. 224; чл. 222, ал. 3, ал. 4; чл. 228, ал. 3 от КТ
• чл. 42, ал. 4 от НРВПО
• чл. 54б, ал. 3 от КСО