Заповед за Прекратяване на ТД във връзка с Изтекъл Срок на Предизвестие, Отправено от Страна на Служител

Формуляр

Предназначение

Обща Информация

След като служител изрази писмено своята воля едностранно да прекрати трудовото си правоотношение и предизвестието бъде получено от работодателя, започва да тече срок, с изтичането на който трудовият договор се счита за прекратен (чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ). Законът не поставя изискване в този случай да бъде издадена нарочна заповед от работодателя за прекратяване на трудовия договор във връзка с отправеното от служителя предизвестие, но издаването ѝ служи за констатиране на прекратяването пред контролните органи и допълва трудовото досие на служителя.

Форма на Документа

Задължително е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде издадена в писмена форма.

Минимално Съдържание на Документа

Съдържанието на заповедта не е изрично регламентирано в Кодекса на труда, но практиката е утвърдила следното минимално съдържание:

• Дата на издаване на заповедта за прекратяване;
• Основание за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие (чл. 326, ал. 1, т. 1 от КТ);
• Данни за служителя:
  • имена;
  • ЕГН/ ЛНЧ;
  • длъжност.
• Данни за работодателя:
  • наименование;
  • ЕИК.
• Данни за лицето, което издава заповедта от името на работодателя:
  • имена;
  • длъжност.
• Дата на сключване на трудовия договор, който ще бъде прекратен;
• Дата на прекратяване на трудовото правоотношение;
• Дата на връчване на заповедта на служителя;
• Подпис на лицето, което издава заповедта от името на работодателя, и подпис на служителя.

Препоръчително Допълнително Съдържание на Документа

При прекратяване на трудовото правоотношение във връзка с изтекъл срок на предизвестие, отправено от страна на служителя, работодателят е длъжен да определи какви обезщетения се дължат на служителя съгласно Кодекса на труда. Препоръчително е обезщетенията да се впишат в заповедта. Така например, когато към датата на прекратяване на трудовия договор служителят има неизползван платен годишен отпуск, същият следва да му бъде заплатен под формата на обезщетение (чл. 224 от КТ). В случай че броят на дните неизползван платен годишен отпуск, за които работодателят ще изчисли и ще заплати обезщетение на служителя, е известен към деня на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, той може да бъде посочен в заповедта.

В заповедта за прекратяване могат да присъстват и други обезщетения, като например обезщетение при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 или ал. 4 от КТ). Ако трудовият договор бъде прекратен, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение в размер на 2 брутни трудови възнаграждения. В случай че е работил при същия работодател поне 10 от последните 20 години, обезщетението е в размер на 6 брутни заплати.

Работодателят трябва да плати посочените в заповедта обезщетения не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовият договор е прекратен. След изтичане на този срок обезщетението се дължи заедно със законната лихва за забава върху него.

Чести Грешки

Честа грешка при издаването на заповед за прекратяване на трудов договор след отправено предизвестие от страна на служителя е да не бъде изчислена правилно датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Срокът на предизвестието тече от деня, който следва датата на неговото получаване от работодателя (чл. 326, ал. 4 от КТ). Датата на прекратяване на трудовото правоотношение е денят, следващ този, в който изтича срокът на предизвестието.

В случай че срокът на предизвестието не бъде спазен, страната, която не се е съобразила с него, дължи на другата страна обезщетение. То е в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя, изчислено пропорционално на неспазения срок на предизвестието (чл. 220 от КТ).

Основано на:

• чл. 326, ал. 1, ал. 4; чл. 335, ал. 2, т. 1; чл. 224; чл. 222, ал. 3, ал. 4; чл. 220 от КТ
• чл. 42, ал. 4 от НРВПО