Безсрочен ТД със Срок за Изпитване

Формуляр

Предназначение

Обща Информация

Срокът за изпитване може да бъде уговорен в полза на работодателя, в полза на служителя или в полза и на двете страни. Когато в трудовия договор не е определена изрично страна, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, се счита, че той е уговорен в полза и на двете страни по трудовото правоотношение. Страната, в чиято полза е уговорен срокът, има право до неговото изтичане да прекрати договора без предизвестие. След изтичане на срока за изпитване трудовият договор се превръща в безсрочен, като за целта не е необходимо страните да подписват нов трудов договор.

Срокът за изпитване може да бъде с продължителност от един до шест месеца, като в него не се включват дните, през които служителят е в отпуск, болничен или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Докато трае срокът на изпитване, двете страни имат всички права и задължения като при окончателен трудов договор. Законодателят изрично е предвидил, че за една и съща работа с един и същ служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж (чл. 70, ал. 5 от КТ).

При условие че трудовият договор не бъде прекратен до изтичане на срока на изпитване, то той се превръща в безсрочен трудов договор.

Работодателят е длъжен в срок до три дни от сключването на трудовия договор, но не по-късно от деня, предхождащ постъпването на служителя на работа, да изпрати уведомление до съответната ТД на НАП, където се води регистър на трудовите договори. В резултат на това на работодателя се връща справка със завереното уведомление, което той е длъжен да представи на служителя преди постъпването му на работа.

Обичайно страните посочват в трудовия договор датата, на която служителят е длъжен да постъпи на работа. В случай че това не е направено, се счита, че служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и на копие на завереното уведомление от ТД на НАП за регистриране на трудовия договор. Ако служителят не постъпи в уговорения или едноседмичния срок, се счита, че трудовото правоотношение не е възникнало.

Форма на Документа

Задължително е трудовият договор да бъде сключен в писмена форма за действителност (чл. 62, ал. 1 от КТ).

В тридневен срок от неговото сключване, но не по-късно от деня, предхождащ постъпването на служителя на работа, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за сключения трудов договор до съответната ТД на НАП, където се води регистър на трудовите договори. По този начин трудовият договор се вписва в регистъра на трудовите договори и при поискване, в срок до три работни дни, ТД на НАП изпраща на работодателя копие от съответното заверено уведомление. По този начин се извършва удостоверяване на датата на сключване на трудовия договор.

Минимално Съдържание на Документа

Съдържанието на трудовия договор е изрично регламентирано в Кодекса на труда (чл. 66, ал. 1 от КТ), както следва:

• Данни за работодателя:
  • наименование;
  • ЕИК;
  • седалище и адрес на управление;
  • имена на управителя;
  • ЕГН/ ЛНЧ на управителя.
• Данни за служителя:
  • имена;
  • ЕГН/ ЛНЧ;
  • постоянен адрес;
• Място на работа. В трудовия договор се посочва населеното място, където ще се извършва работата. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата (чл. 66, ал. 3 от КТ);
• Наименование на длъжността. Тя се определя съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД), утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на Националния статистически институт (чл. 66, ал. 4 от КТ);
• Характер на работа. Описанието на характера на работата, която ще извършва служителят, обичайно се съдържа в отделен документ – длъжностна характеристика;
• Дата на сключване на трудовия договор и начало на неговото изпълнение. В случай че датата, на която служителят следва да се яви на работа, не е посочена в трудовия договор, се счита, че служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и на копие на завереното уведомление от ТД на НАП за регистриране на трудовия договор;
• Основание за сключване. Основанието е от значение за определяне на времетраенето на трудовия договор;
• Времетраене на трудовия договор. Това е срокът, за който трудовият договор е сключен. В конкретния случай трудовият договор е безсрочен;
• Размер на полагащия се на служителя основен платен годишен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск. Най-често в практиката се посочва минималният размер на полагащия се платен годишен отпуск за една календарна година – 20 работни дни. Няма пречка да се уговорят и по-голям брой работни дни платен годишен отпуск или да се добавят клаузи за неговото увеличаване при определени обстоятелства. Важно е да бъдат посочени и допълнителните дни отпуск, на които служителят има право. Така например, при работа в условията на ненормиран работен ден, на служителя се полагат 5 дни допълнителен платен годишен отпуск;
• Възнаграждение. В трудовия договор задължително се посочват основното и допълнителните трудови възнаграждения, за които страните са се уговорили. Добре е в трудовия договор да се ограничи уговарянето само на допълнителни възнаграждения, които имат постоянен характер, заедно с полагащото се основно трудово възнаграждение. Така например в договора може да се уговори допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което е в процент от основното трудово възнаграждение, като неговият минимум е 0,6% за всяка прослужена година;
• Срок за изплащане на възнаграждението. В трудовия договор може да се уговори възнаграждението да се изплаща за различен период от време – седмица или месец. Ако не е уговорено друго, трудовото възнаграждение се изплаща на два пъти – аванс и окончателно (чл. 270, ал. 2 от КТ);
• Работно време. Необходимо е да се посочи продължителността на работния ден или седмица, например: 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица, или 40 часа седмично за пълно работно време;
• Условия за прекратяване на трудовия договор и срок на предизвестие. Срокът на предизвестието може да бъде не по-малко от 30 дни и не повече от 3 месеца. Задължително условие е срокът на предизвестие да бъде еднакъв за двете страни;
• Размер на срока за изпитване и в чия полза е уговорен. Срокът за изпитване може да бъде с продължителност от един до шест месеца и да бъде уговорен в полза на работодателя, в полза на служителя или в полза и на двете страни.

Препоръчително Допълнително Съдържание на Документа

В трудовия договор могат да бъдат включени реквизити и уговорени клаузи относно следните допълнителни обстоятелства:

• Номер на трудовия договор– поставя се, в случай че при работодателя се води регистър на трудовите договори;
• Вид и степен на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от служителя работа;
• Трудов стаж – ако за заемането на определена длъжност се изисква определен трудов стаж по специалността, то придобитият от служителя стаж може да се посочи в трудовия договор;
• Начин на изплащане на трудовото възнаграждение. В случай че в трудовия договор не е изрично посочено, че служителят желае да получава възнаграждението си по банков път, то се счита, че изплащането ще става в брой, на място в предприятието, където е мястото на работа. Ако служителят желае да промени начина на изплащане на трудовото възнаграждение, то той следва да отправи до работодателя нарочно искане за това.
• Код по НКПД на длъжността – препоръчително е в договора, освен наименованието на длъжността, да се посочи и съответният код по НКПД;
• Други условия, права и задължения на страните. Могат да се уредят специфични права и задължения на страните, които не са уредени в Кодекса на труда, например забрана за служителя да разпространява конфиденциална информация, станала му известна при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, начин на ползване на отпуските, допълнителни придобивки и други;
• Неустойки – предварително уговорени по основание и размер обезщетения, които едната страна дължи на другата страна в случай на неизпълнение на специфични договорни задължения. Така например в трудовия договор може да бъде уговорено служителят да получава обучения за сметка на работодателя при поставено условие за работа за този работодател в продължение на определен период от време. В случай че служителят не изпълни задължението си, той може да дължи на работодателя обезщетение в размер на стойността на полученото обучение.

Изменения на договора

Измененията в трудовите договори се извършват с допълнително споразумение/анекс, сключено между работодателя и служителя в същата форма, в която е сключен и самият трудов договор.

Законът позволява в някои единични случаи работодателят едностранно да измени клаузи по договора, като например да увеличи трудовото възнаграждение на служителя, за което следва да издаде заповед.

Чести Грешки

Друга често допускана грешка е в трудовия договор да бъде посочено, че длъжностната характеристика е неразделна част от него. Така поставеното условие означава, че при необходимост от промяна в задълженията и отговорностите на служителя, които са предвидени в длъжностната характеристика, работодателят ще трябва да отрази промените и в трудовия договор, като поиска съгласието на служителя за сключване на допълнително споразумение към него. Промяната на задълженията и отговорностите по длъжностната характеристика по принцип е право на работодателя, което той може да упражни едностранно, без да иска съгласието на служителя.

Когато трудовият договор е сключен със срок за изпитване, е важно да се уговори в чия полза е срокът. Най-често срокът за изпитване се уговаря в полза на работодателя. Това означава, че само работодателят има право да прекрати договора в срока за изпитване без предизвестие. Ако служителят иска да прекрати договора, той ще има възможност да стори това, но след като отправи предвиденото в договора предизвестие за прекратяване. В случай че срокът на предизвестието не бъде спазен, страната, която не се е съобразила с него, дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя, изчислено пропорционално на неспазения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 от КТ).

Основано на:

• чл. 61; чл. 62; чл. 63; чл. 66; чл. 67; чл. 70; чл. 71; чл. 220, ал. 1; чл. 414, ал. 3, ал. 4 от Кодекса на труда
• чл. 1; чл. 2; чл. 3 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда
• чл. 1 от Наредба №4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор