ТД за Допълнителен Труд при Друг Работодател

актуално 1 декември 2022 1051 уникалност: 100%

Формуляр

Трудов договор

за допълнителен труд при друг работодател

____________/ 00.00. 0000 г.

скрито платено съдържание: 25 думи;
1._______________
ЕИК:_______________
адрес:_______________

представлявано от _______________ с ЕГН/ ЛНЧ _______________, наричано по-долу за краткост Работодател/я/ят,

и

2._______________
ЕГН/ ЛНЧ:_______________
адрес:_______________

наричан/а по-долу Служител/я/ят,

с който страните се споразумяха за следното:

скрито платено съдържание: 56 думи;

2. Условия за изпълнение на трудовия договор:

скрито платено съдържание: 49 думи;

3. Възнаграждения:

3.1. Основното месечно трудово възнаграждение е в размер на _______________ (_______________) лева.

3.2. Допълнителни трудови възнаграждения:

- за трудов стаж и професионален опит – 0,6% за всяка прослужена година;

- за _______________ - _______________ (_______________) лева.

3.3. Възнагражденията ще се изплащат на _______________ (_______________) число / до _______ (_______) число всеки месец.

4. Отпуск:

4.1. Служителят има право на основен платен годишен отпуск в размер на _______________ (_______________) работни дни.

4.2. Служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск на основание на _______________, в размер на _______________ (_______________) работни дни.

5. Прекратяване на трудовия договор.

скрито платено съдържание: 24 думи;

6. Други условия

6.1. _______________

Настоящият трудов договор се подписа в два еднакви екземпляра, по един за всяка от страните.

На Служителя е връчен екземпляр от трудовия договор и длъжностната характеристика.

За работодателя::

За служителя::

имена:
длъжност:
подпис:
_______________
_______________
_______________
имена:
подпис:
_______________
_______________

Предназначение

Трудовият договор за допълнителен труд при друг работодател (външно съвместителство) е документ, който формализира отношенията между служител и втори работодател, възникнали въз основа на Кодекса на труда.

Обща Информация

скрито платено съдържание: 243 думи;

При полагане на допълнителен труд при друг работодател общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална 12-часова междудневна и 48-часова седмична почивка, установени с КТ.

Работодателите са длъжни да водят документация за всеки служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време. Работодателите са длъжни, при поискване, да предоставят на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ информация за случаите, в които служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.

Работодателят е длъжен в срок до три дни от сключването на трудовия договор, но не по-късно от деня, предхождащ постъпването на служителя на работа, да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП, където се води регистър на трудовите договори. В резултат на това на работодателя се връща справка със завереното уведомление, което той е длъжен да представи на служителя преди постъпването му на работа.

Обичайно страните посочват в трудовия договор датата, на която служителят е длъжен да постъпи на работа. В случай че това не е направено, то се счита, че служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и на копие на завереното уведомление от ТД на НАП за регистриране на трудовия договор. Ако служителят не постъпи в уговорения или едноседмичния срок, се счита, че трудовото правоотношение не е възникнало.

Договорът за допълнителен труд при друг работодател може да се прекрати с 15-дневно писмено предизвестие, което може да се направи както от служителя, така и от работодателя.

В случай на прекратяване на трудовото правоотношение на служител, който е страна по договор за допълнителен труд при друг работодател, той не се ползва с предвидената в Кодекса на труда предварителна закрила при уволнение, тъй като тази закрила се прилага само по основния му трудов договор.

Трудовият договор за допълнителен труд при друг работодател може да се сключи както като срочен, така и като безсрочен трудов договор.

Форма на Документа

Задължително е трудовият договор за допълнителен труд при друг работодател да бъде сключен в писмена форма за действителност (чл. 62, ал. 1 от КТ).

В тридневен срок от неговото сключване, но не по-късно от деня, предхождащ постъпването на служителя на работа, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП, където се води регистър на трудовите договори. По този начин трудовият договор се вписва в регистъра на трудовите договори и при поискване, в срок до три работни дни, ТД на НАП изпраща на работодателят копие от съответното заверено уведомление. По този начин се извършва удостоверяване на датата на сключване на трудовия договор.

Минимално Съдържание на Договора

Спрямо трудовия договор за допълнителен труд при друг работодател се прилагат изискванията на закона, уреждащи съдържанието на трудовия договор, изрично регламентирано в Кодекса на труда (чл. 66, ал. 1 от КТ), както следва:

  • Данни за работодателя:
    • наименование;
    • ЕИК;
    • седалище и адрес на управление;
    • имена на управителя;
    • ЕГН/ ЛНЧ на управителя.
  • Данни за служителя:
    • имена;
    • ЕГН/ ЛНЧ;
    • постоянен адрес.
  • скрито платено съдържание: 78 думи;
  • Дата на сключване на трудовия договор и начало на неговото изпълнение. В случай че датата, на която служителят следва да се яви на работа, не е посочена в трудовия договор, се счита, че служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и на копие на завереното уведомление от ТД на НАП за регистриране на трудовия договор;
  • Основание за сключване – в случая „договор за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 от КТ“. Основанието е от значение за определяне на времетраенето на трудовия договор;
  • Времетраене на трудовия договор. Това е срокът, за който трудовият договор е сключен;
  • Размер на полагащия се на служителя основен платен годишен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск. Когато служителят работи на непълно работно време, той има право на платен годишен отпуск, пропорционално навремето, което му се признава за трудов стаж (чл. 23, ал. 2 от НРВПО);
  • Възнаграждение. В трудовия договор задължително се посочва основното и допълнителните трудови възнаграждения, за които страните са се уговорили. Добре е в трудовия договор да се ограничи уговарянето само на допълнителни възнаграждения, които имат постоянен характер, заедно с полагащото се основно трудово възнаграждение. Така например в договора може да се уговори допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което е в процент от основното трудово възнаграждение, като неговият минимум е 0,6% за всяка прослужена година;
  • Срок за изплащане на възнаграждението. В трудовия договор може да се уговори възнаграждението да се изплаща за различен период от време – седмица или месец. Ако не е уговорено друго, трудовото възнаграждение се изплаща на два пъти – аванс и окончателно (чл. 270, ал. 2 от КТ);
  • Работно време. Необходимо е да се посочи продължителността на работния ден или седмица, например: 4 часа дневно при 5-дневна работна седмица или 20 часа седмично;
  • Условия за прекратяване на трудовия договор и срок на предизвестие. Срокът на предизвестие е 15 дни. Задължително условие е срокът на предизвестие да бъде еднакъв за двете страни;
  • Размер на срока за изпитване и в чия полза е уговорен. Срокът за изпитване може да бъде с продължителност от един до шест месеца и да бъде уговорен в полза на работодателя, в полза на служителя или в полза и на двете страни.

Препоръчително Допълнително Съдържание на Договора

В трудовия договор за допълнителен труд при друг работодател могат да бъдат включени реквизити и уговорени клаузи относно следните допълнителни обстоятелства:

  • Номер на трудовия договор – поставя се, в случай че при работодателя се води регистър на трудовите договори;
  • Вид и степен на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от служителя работа;
  • Трудов стаж – ако за заемането на определена длъжност се изисква определен трудов стаж по специалността, то придобитият от служителя стаж може да се посочи в трудовия договор;
  • Начин на изплащане на трудовото възнаграждение. В случай че в трудовия договор не е изрично посочено, че служителят желае да получава възнаграждението си по банков път, то се счита, че изплащането ще става в брой на място в предприятието, където е мястото на работа. Ако служителят желае да промени начина на изплащане на трудовото възнаграждение, то той следва да отправи до работодателя нарочно искане за това;
  • Код по НКПД на длъжността – препоръчително е в договора, освен наименованието на длъжността, да се посочи и съответният код по НКПД;
  • Други условия, права и задължения на страните. Могат да се уредят специфични права и задължения на страните, които не са уредени в Кодекса на труда, например забрана за служителя да разпространява конфиденциална информация, станала му известна при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, начин на ползване на отпуските, допълнителни придобивки и други;
  • Неустойки – предварително уговорени по основание и размер обезщетения, които едната страна дължи на другата страна в случай на неизпълнение на специфични договорни задължения. Така например в трудовия договор може да бъде уговорено служителят да получава обучения за сметка на работодателя при поставено условие за работа при този работодател в продължение на определен период от време. В случай че служителят не изпълни задължението си, той може да дължи на работодателя обезщетение в размер на стойността на полученото обучение.

Изменения на Договора

Измененията в трудовите договори се извършват с допълнително споразумение/анекс, сключено между работодателя и служителя в същата форма, в която е сключен и самият трудов договор.

Законът позволява в някои единични случаи работодателят едностранно да измени клаузи по договора, като например да увеличи трудовото възнаграждение на служителя, за което следва да издаде заповед.

Чести Грешки

скрито платено съдържание: 182 думи;

Друга често допускана грешка е в трудовия договор да бъде посочено, че длъжностната характеристика е неразделна част от него. Така поставеното условие означава, че при необходимост от промяна в задълженията и отговорностите на служителя, които са предвидени в длъжностната характеристика, работодателят ще трябва да отрази промените и в трудовия договор, като поиска съгласието на служителя за сключване на допълнително споразумение към него. Промяната на задълженията и отговорностите по длъжностната характеристика по принцип е право на работодателя, което той може да упражни едностранно, без да иска съгласието на служителя.

Когато трудовият договор е сключен със срок за изпитване, е важно да се уговори в чия полза е срокът. Най-често срокът за изпитване се уговаря в полза на работодателя. Това означава, че само работодателят има право да прекрати договора в срока за изпитване без предизвестие. Ако служителят иска да прекрати договора, той ще има възможност да стори това, но след като отправи предвиденото в закона 15-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд при друг работодател. В случай че срокът на предизвестието не бъде спазен, страната, която не се е съобразила с него, дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя, изчислено пропорционално на неспазения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 от КТ).

Срокът на предизвестието за прекратяване на трудов договор за полагане на допълнителен труд при друг работодател е законово определен на 15 дни. Предвид това, ако в договора е посочен по-дълъг срок на предизвестието, например 30 дни или повече, то независимо от уговореното в договора, при прекратяване на основание чл. 334 от КТ, срокът на предизвестието е законоустановеният 15-дневен.

Основано на:

чл.61; чл.62; чл.63; чл.66; чл. 67; чл.70; чл.111; чл.113; чл.115; чл.220, ал.1; чл.113; чл.414, ал.3, ал.4 от КТ

чл.1; чл.2; чл.3 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ

чл.1 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор