Директива за ДДС – 2006/112

СЪОБРАЖЕНИЯ за Приемане на Директива 2006/112

(1) Директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки във връзка с данъците върху оборота — обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа ^[1] e била неколкократно и съществено изменяна. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочената директива следва да бъде преработена.

(2) Преработеният текст следва да съдържа всички тези разпоредби на Директива 67/227/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки относно данъка върху оборота ^[2], които все още са приложими. Ето защо тази директива следва да бъде отменена.

(3) За да се осигури представянето на разпоредбите по ясен и рационален начин, съответстващ на принципа за по-добро регулиране, е подходящо да се преработят структурата и текста на директивата, въпреки че по принцип това няма доведе до съществени промени в съществуващото законодателство. Преработването обаче е свързано с малко на брой съществени изменения, които независимо от това трябва да бъдат извършени. Когато се правят такива промени, същите са описват изчерпателно в списък в разпоредбите, управляващи въвеждането и влизането им в сила.

(4) Постигането на целта за изграждането на вътрешен пазар предполага прилагането в държавите-членки на законодателство за данъците върху оборота, което не нарушава условията за конкуренция или не възпрепятства свободното движение на стоки и услуги. Затова е необходимо да се постигне такава хармонизация на законодателството за данъците върху оборота посредством такава система на данък върху добавената стойност (ДДС), че да премахне във възможно най-голяма степен факторите, които могат да нарушат условията на конкуренция, независимо дали на национално или на общностно равнище.

(5) Системата на ДДС постига най-висока степен на опростеност и неутралност, когато данъкът се събира по колкото е възможно по-общ начин и, когато неговият обхват покрива всички етапи на производството и разпределението, както и предоставянето на услуги. Затова е в интерес на вътрешния пазар и на държавите-членки да приемат обща система, която да се прилага и за търговията на дребно.

(6) Необходимо да се процедира на етапи, тъй като хармонизацията на данъците върху оборота води в държавите-членки до промени в данъчната структура и до значителни последствия в бюджетните, икономически и социални области.

(7) Дори ако ставките и освобождаванията не са напълно хармонизирани, общата система на ДДС трябва да доведе до такава неутралност по отношение на конкуренцията, че в рамките на територията на всяка държава-членка подобните стоки и услуги да носят едно и също данъчно бреме, каквато и да е дължината на веригата на производство и разпространение.

3

(8) По силата на Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета от 29 септември 2000 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности ^[3] бюджетът на Европейските общности се финансира, без да се засягат други приходи, изцяло от собствените ресурси на Общностите. Тези ресурси трябва да включват онези, които се натрупват от ДДС и се получават чрез прилагането на единна ставка на данъка към основи за изчисляването на данъка, определени по унифициран начин и в съответствие с правилата на Общността.

(9) Жизненоважно е да се предостави преходен период, за да се позволи на националните законодателства в посочени области да се адаптират постепенно.

(10) По време на този преходен период вътреобщностните сделки, извършвани от данъчнозадължени лица, различни от данъчнозадължени лица, извършващи освободени доставки, трябва да бъдат облагани в държавата-членка по местоназначение в съответствие с данъчните ставки и условия, определени от тази държава-членка.

(11) Уместно е също по време на този преходен период вътреобщностни придобивания над определена стойност, извършвани от лица, извършващи освободени доставки, или от данъчно незадължени юридически лица, определени вътреобщностни дистанционни продажби и доставката на нови превозни средства на физически лица или на данъчнозадължени лица, извършващи освободени доставки, или данъчно незадължени органи също да бъдат облагани в държавата-членка по местоназначение в съответствие с данъчните ставки и условия, определени от тази държава-членка, доколкото такива сделки, при отсъствието на специални разпоредби, би било вероятно да причинят значително нарушаване на конкуренцията между държавите-членки.

(12) По причини, свързани с тяхното географско, икономическо и социално положение, определени територии следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива.

(13) За да се повиши недискриминационният характер на данъка, терминът „данъчнозадължено лице“ трябва да се определи по такъв начин, че държавите-членки да могат да го използват така, че да обхване лица, които инцидентно извършват определени сделки.

(14) Терминът „облагаема сделка“ може да доведе до затруднения, по-специално по отношение на сделки, третирани като облагаеми сделки. Ето защо тези понятия следва да бъдат изяснени.

(15) С оглед на улесняването на вътреобщностната търговия в работата по движимите материални вещи е подходящо да се установят данъчните мерки, приложими за такива сделки, когато се извършват от клиент, който е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази, в която сделката се извършва физически.

(16) Транспортна операция в рамките на територията на дадена държава-членка следва да се третира като вътреобщностен превоз на стоки, когато е пряко свързана с транспортна операция, извършвана между държави-членки, за да се опростят не само принципите и мерките за облагане на тези услуги за вътрешен превоз, но също и правилата, приложими за тези спомагателни услуги и за услугите, предоставяни от посредници, които вземат участие в предоставянето на различните услуги.

(17) Определянето на мястото, където се изпълняват облагаемите сделки, може да породи конфликти във връзка с юрисдикцията между държави-членки, по-специално по отношение на доставката на стоки за сглобяване или доставката на услуги. Макар че мястото на изпълнение на доставка на услуги по принцип трябва да бъде определено като мястото, където доставчикът е установил за свое място на стопанска дейност, то трябва да бъде определено като такова в държавата-членка на клиента, по-специално в случая на доставянето на определени услуги между данъчнозадължени лица, където разходът за услугите е включен в цената на стоките.

(18) Необходимо е да се изясни определението за мястото на облагането на определени сделки, изпълнявани на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници в рамките на Общността.

(19) За целите на ДДС електроенергията и газът се третират като стоки. Особено трудно е обаче да се определи мястото на доставка. Следователно за да се избегне двойното облагане или необлагането, и за да се изгради истински вътрешен пазар, свободен от пречки, свързани с режима на ДДС, мястото на доставка на газ чрез системата за разпределение на природен газ или на електроенергия, преди стоките да достигнат до крайната фаза на потребление, следва да бъде мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност. Доставката на електроенергия и газ на крайната фаза, така да се каже, от търговци и дистрибутори на крайния клиент, следва да се облага на мястото, където клиентът действително използва и консумира стоките.

(20) В случая на отдаване под наем на движима материална вещ прилагането на общото правило, че доставките на услуги се облагат в държавата-членка, в която доставчикът се е установил, може да доведе до значително нарушаване на конкуренцията, ако наемодателят и наемателят са установени в различни държави-членки и данъчните ставки в тези държави са различни. Затова е необходимо да се установи, че мястото на доставка на дадена услуга е мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата или при липса на такова, мястото на постоянния му адрес или обичайно местоживеене.

(21) По отношение обаче на отдаването под наем на превозно средство е уместно по причини, свързани с контрола, да се прилага стриктно общото правило и по този начин да се счита за място на доставка мястото, където доставчикът е установил своята стопанска дейност.

(22) Всички далекосъобщителни услуги, консумирани в рамките на Общността, трябва да се облагат, за да се предотврати нарушаването на конкуренцията в тази област. За тази цел далекосъобщителните услуги доставяни на данъчнозадължени лица, установени в Общността или на клиенти, установени в трети държави, следва по принцип да бъдат облагани на мястото, където е установен клиентът на услугите. За да се осигури еднакво облагане на далекосъобщителните услуги, които се доставят от данъчнозадължени лица, установени на трети територии или в трети държави за данъчно незадължени лица, установени в Общността и които се използват и ползват ефективно в Общността, държавите-членки трябва при все това да предвидят мястото на доставка да бъде в рамките на Общността.

(23) Също за да се предотврати нарушаването на конкуренцията, услугите за радио и телевизионно предаване и услугите, доставяни по електронен път, предоставяни от трети територии или трети страни на лица, установени в Общността, или от Общността на клиенти, установени на трети територии или в трети държави, следва да се облагат в мястото на установяване на клиента.

(24) Понятията за данъчно събитие и за изискуемостта на данъчно задължение по ДДС трябва да бъдат хармонизирани, ако въвеждането на общата система на ДДС и всякакви последващи изменения на същата трябва да влязат в сила едновременно във всички държави-членки.

(25) Данъчната основа следва да бъде хармонизирана, така че прилагането на ДДС за облагаеми сделки да води до съпоставими резултати във всичките държави-членки.

(26) За да се предотврати загубата на данъчни приходи чрез използването на свързани страни за получаване на данъчни изгоди, при конкретни ограничени обстоятелства следва да бъде възможно за държавите-членки да се намесят по отношение на данъчната основа на доставката на стоки или услуги и вътреобщностното придобиване на стоки.

(27) За да се води борба с неплащането или избягването на данъците, следва да бъде възможно за държавите-членки да включват в данъчната основа сделка, която включва преработването на инвестиционно злато, предоставяно от клиент, стойността на това инвестиционно злато, където по силата на това, че се преработва, златото губи статута си на инвестиционно злато. Когато прилагат тези мерки, на държавите-членки следва да бъде позволена известна степен на преценка.

(28) Ако трябва да се избягват деформации, премахването на фискалния контрол на границите е свързано не само с единна основа за изчисляване на данъка, но и с достатъчно изравняване между държавите-членки на броя и нивата на ставките.

(29) Стандартната данъчна ставка по ДДС, която е в сила в различните държави-членки, комбинирана с механизма на преходната система, гарантира че тази система функционира в приемлива степен. За да не се позволи различията в стандартните ставки по ДДС, прилагани от държавите-членки, да доведат до структурни дисбаланси в Общността и до нарушения на конкуренцията в някои сектори на дейност, следва да бъде определена минимална стандартна данъчна ставка от 15 %, подлежаща на преразглеждане.

(30) За да се запази неутралността на ДДС, данъчните ставки, прилагани от държавите-членки трябва да бъдат такива, че по принцип да дават възможност за приспадане на ДДС, прилаган на предходния етап.

(31) По време на преходния период следва да бъдат възможни някои дерогации във връзка с броя и нивата на ставките.

(32) За постигането на по-добро разбиране на влиянието на намалените ставки е необходимо Комисията да подготви доклад за оценка на влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги, особено по отношение на създаването на работни места, икономически растеж и правилното функциониране на вътрешния пазар.

3

(33) За да се справят с проблема с безработицата, на тези държави-членки, които желаят да направят това, ще бъде позволено да експериментират с действието и влиянието по отношение на създаването на нови работни места на намаление на ставката по ДДС, прилагана за трудоемки услуги. Намалението на ставките вероятно ще намали и стимула за засегнатите фирми да се включат или да останат в „черната“ икономика.

(34) Такова намаляване на ставката по ДДС обаче не е без риск за гладкото функциониране на вътрешния пазар и за неутралността на данъка. Затова трябва да се предвиди въвеждането на процедура за разрешаване за период, който ще бъде фиксиран, но ще бъде достатъчно продължителен, за да може да се оцени влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги. За да се гарантира, че такава мярка остава проверяема и ограничена, нейният обхват следва да бъде тясно определен.

(35) Следва да бъде изготвен общ списък с освобождаванията, така че собствените ресурси на Общностите да могат да се събират по еднообразен начин във всичките държави-членки.

(36) В изгода както за лицата, задължени да внасят ДДС, така и за компетентните административни органи, методите за прилагане на ДДС за определени доставки и вътреобщностни придобивания на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, следва да бъдат приведени в съответствие с процедурите и задълженията във връзка със задължението за деклариране в случай на изпращане на такива продукти за друга държава-членка, изложени в Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и мониторинга на такива продукти ^[4].

(37) Доставката на газ посредством системата за разпределение на природен газ и на електроенергия се облага на мястото на клиента. Ето защо за да се избегне двойното данъчно облагане, вносът на такива продукти трябва да бъде освободен от ДДС.

(38) По отношение на облагаемите операции на местния пазар, свързани с вътреобщностната търговия със стоки, изпълнявана през преходния период от данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на държавата-членка, в която става вътреобщностното придобиване на стоки, включително верижни сделки, е необходимо да се предвидят мерки за опростяване, осигуряващи равнопоставено третиране във всичките държави-членки. За тази цел трябва да бъдат хармонизирани разпоредбите, отнасящи се до системата на облагане и лицата, задължени за плащане на ДДС, дължим по такива операции. Необходимо е обаче да се изключат по принцип от такива мерки стоки, които са предназначени да бъдат доставени на фазата на търговията на дребно.

(39) Правилата, управляващи приспаданията, следва да бъдат хармонизирани в степента, в която засягат действителните събирани суми. Частта, подлежаща на приспадане, следва да се изчислява по еднакъв начин във всичките държави-членки.

(40) Режимът, който позволява корекцията на приспаданите суми за дълготрайни активи по време на живота на актива в зависимост от неговото действително използване, следва да бъде приложим за определени услуги с характер на дълготрайни активи.

(41) Уместно е да се посочат данъчнозадължените лица по ДДС, особено в случая на услуги, доставяни на лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС.

(42) Държавите-членки следва да могат в конкретни случаи да определят получателя на доставките на стоки или услуги като лицето — платец на ДДС. Това трябва да помогне на държавите-членки при опростяването на правилата и борбата с неплащането и избягването на данъци в определени сектори и за определени видове сделки.

(43) Държавите-членки следва да бъдат напълно свободни да определят лицето — платец на ДДС по вноса.

(44) Държавите-членки следва да могат да предвидят някой, различен от данъчнозадълженото лице по ДДС, да бъде държан солидарно отговорен за плащането му.

(45) Задълженията на данъчнозадължените лица следва да бъдат хармонизирани във възможно най-голяма степен, така че да се осигурят необходимите гаранции за събирането на ДДС по еднообразен начин във всичките държави-членки.

(46) Използването на електронно издаване на фактури следва да позволи на данъчните органи да изпълняват своите контролни дейности. Затова е подходящо с оглед на правилното гарантиране на функциите на вътрешния пазар да се изготви списък, хармонизиран на равнището на Общността, на подробностите, които трябва да са отразени във фактурите, и да се установят редица общи мерки, управляващи използването на електронно издаване на фактури и електронното съхранение на фактури, както и за самофактурирането и възлагането на операциите по издаването на фактури на външни изпълнители.

(47) При условията, предвидени от тях, държавите-членки следва да позволят някои извлечения и декларации да бъдат правени с електронни средства и могат да изискват да бъдат използвани електронни средства.

(48) Необходимият стремеж за намаляване на административните и статистически формалности, които се изпълняват от фирмите, особено малките и средните предприятия, следва да се съчетава с ефективни мерки за контрол и необходимостта на икономически и данъчни основания да се поддържа качеството на статистическите инструменти на Общността.

(49) На държавите-членки следва да се позволи да прилагат своите специални режими за малките предприятия, в съответствие с общите разпоредби и с оглед на по-добрата хармонизация.

(50) Държавите-членки следва да останат свободни да прилагат специален режим, обхващащ единни отстъпки от ставката на ДДС върху входящите ресурси за земеделските производители, които не са обхванати от нормалния режим. Основните принципи на този специален режим следва да бъдат установени и да бъде приет общ метод за целите на събирането на собствени ресурси за изчисляването на стойността, добавена от тези земеделски производители.

(51) Подходящо е да се приеме режим за данъчно облагане в Общността, който да бъде приложен за стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, с оглед предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица.

(52) Прилагането на нормалните правила за ДДС към златото представлява главната пречка за неговото използване за финансови инвестиционни цели и следователно оправдава прилагането на специален данъчен режим, с оглед също на повишаването на международната конкурентоспособност на пазара за злато на Общността.

(53) Доставката на злато за инвестиционни цели е присъщо сходна с други финансови инвестиции, които са освободени от ДДС. Затова освобождаването изглежда е най-подходящият данъчен режим за доставките на инвестиционно злато.

(54) Дефиницията за инвестиционно злато следва да обхваща златни монети, чиято стойност отразява главно цената на златното съдържание. За по-голяма прозрачност и правна сигурност трябва да бъде изготвен годишен списък на монети, обхванати от режима за инвестиционно злато, предоставящ сигурност за операторите, търгуващи с такива монети. Този списък следва да бъде без нарушаване на освобождаването на монети, които не са включени в списъка, но които отговарят на критериите, изложени в настоящата директива.

(55) За да се предотврати неплащането на данък, като същевременно се облекчи финансовото бреме за доставката на злато със степен на чистота на определено ниво, оправдано е да се позволи на държавите-членки да определят клиента като лицето — платец на ДДС.

(56) За да се улесни спазването на фискалните задължения от операторите, предоставящи услуги доставяни по електронен път, които нито са установени, нито се изисква да бъдат идентифицирани за целите на ДДС в рамките на Общността, следва да бъде създаден специален режим. По този режим следва да бъде възможно за всеки оператор, доставящ такива услуги посредством електронни средства на данъчно незадължени лица в рамките на Общността, ако той не е идентифициран по друг начин за целите на ДДС в рамките на Общността, да избере идентификация в една държава-членка.

(57) Желателно е за разпоредбите, отнасящи се до радио и телевизионно разпръскване и някои услуги, доставяни по електронен път, да бъдат въведени само на временна основа и да бъдат прегледани в светлината на опита в рамките на кратък период от време.

(58) Необходимо е да се насърчи еднообразното прилагане на разпоредбите на настоящата директива и за тази цел следва да бъде създаден консултативен комитет по данък върху добавената стойност, за да могат държавите-членки да си сътрудничат тясно.

(59) Държавите-членки следва да могат в определени граници и при определени условия да въвеждат или да продължават да прилагат специални мерки чрез дерогация от настоящата директива, за да опростят събирането на данъка или да предотвратят някои форми на неплащане или избягване на данъка.

(60) За да се гарантира, че дадена държава-членка, която е представила искане за дерогация, не е оставена в несигурност по отношение на действията, които Комисията планира в отговор, трябва да бъдат предвидени срокове, в рамките на които Комисията следва да представи на Съвета или предложение за разрешение или доклад, излагащ възраженията ѝ.

(61) Важно е да се осигури еднакво прилагане на системата на ДДС. Изпълнителните мерки са подходящи за реализирането на тази цел.

(62) Тези мерки следва по-специално да решат проблема с двойното данъчно облагане на трансграничните сделки, който може да се появи в резултат на разликите между държавите-членки при прилагането на правилата, управляващи мястото на изпълнение на облагаемите сделки.

(63) Макар че обхватът на изпълнителните мерки би бил ограничен, тези мерки биха имали бюджетен ефект, който за една или повече държави-членки може да бъде значителен. Съответно Съветът има основание да си запази правото да упражни изпълнителни правомощия.

(64) С оглед на ограничения си обхват изпълнителните мерки следва да бъдат приети от Съвета с единодушие по предложение на Комисията.

(65) Тъй като поради тези причини целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, както е изложено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, както е изложено в същия член, настоящата директива не се разпростира по-далеч от необходимо, за да се постигнат тези цели.

(66) Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(67) Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в приложение XI, част Б,