Директива (ЕС) 2018/2057 на Съвета за Изменение на Директива 2006/112/ЕО относно Общата Система на Данъка върху Добавената Стойност по Отношение на Временното Прилагане на Общ Механизъм за Обратно Начисляване за Доставките на Стоки и Услуги на Стойност над Определен Праг
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 113 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия, след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,
като взе предвид становището на Европейския парламент [1],
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет [2], в съответствие със специална законодателна процедура,
като има предвид, че:
СЪОБРАЖЕНИЯ за Промени в Директива 2006/112, чрез Директива 2018/2057
(1) В своето съобщение от 7 април 2016 г. относно Плана за действие във връзка с ДДС Комисията обяви намеренията си да представи предложение за окончателен режим на данъка върху добавената стойност (ДДС) за трансграничната търговия между стопански субекти в различни държави членки въз основа на облагането на трансграничните доставки на стоки и услуги.
(2) Предвид сегашното равнище на измамите с ДДС и факта, че не всички държави членки са еднакво засегнати от тези измами, както и че въвеждането на окончателния режим на ДДС ще отнеме няколко години, може да се окаже необходимо да се въведат някои спешни и по-специални мерки.
(3) В този контекст някои държави членки поискаха разрешение да въведат временно общ механизъм за обратно начисляване (ОМОН) с определен праг за всяка сделка, което ще представлява дерогация от един от общите принципи на сегашната система на ДДС, а именно системата от плащания на части, като целта е да се противодейства на широко разпространените верижни измами. Верижните измами се основават именно на действащото освобождаване на вътреобщностните доставки, което дава възможност стоките да бъдат получавани без ДДС. Впоследствие някои търговци извършват данъчна измама, като не плащат на данъчните органи получения от клиентите ДДС. Клиентите им обаче запазват правото си на приспадане на платения данък, тъй като са получили валидна фактура. Едни и същи стоки могат да бъдат доставяни многократно чрез повторно използване на освободени вътреобщностни доставки. Подобна верижна измама може да бъде извършена и при доставката на услуги. Чрез определяне на данъчно задълженото лице, което е получател на стоките или услугите, за платец на ДДС, с дерогацията се премахва възможността за използване на тази форма на данъчна измама.
(4) Държавите членки, които показват различия в развитието на капацитета на данъчните си органи, полагат специални усилия при прилагането на режима на ДДС, за да се справят с по-високите равнища на измамите с ДДС и загубата на приходи,, както е посочено в член 27, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.
(5) За да бъде ограничен рискът от прехвърляне на измамите между държавите членки, на държавите членки, които отговарят на определени критерии по отношение на равнището на измамите, по-конкретно верижните измами, и които могат да докажат, че другите мерки за контрол не са достатъчни за борба с тези измами, следва да бъде разрешено да ползват ОМОН. Освен това тези държави членки следва да установят, че очакваните ползи от спазването на данъчното законодателство и събирането на данъци в резултат от въвеждането на ОМОН надвишават общата допълнителна тежест за предприятията и данъчните органи, както и че на предприятията и данъчните органи няма да се наложи да понесат разходи, които са по-високи от тези, понасяни при прилагането на други мерки за контрол.
(6) Ако държавите членки изберат да прилагат ОМОН, те следва да го прилагат за всички доставки на стоки и услуги, които не са трансгранични и са над определен праг за всяка сделка. Прилагането на ОМОН следва да не се ограничава до отделен отрасъл.
(7) Държавите членки, които изберат да прилагат ОМОН, следва да въведат специални задължения за електронно отчитане на данъчнозадължените лица, за да осигури ефективното функциониране и проследяване на прилагането на ОМОН. Те следва да откриват и предотвратяват всички нови форми на данъчни измами, като например изкуственото разделяне на облагаемия размер на сделките.
(8) За да се прецени дали въвеждането на ОМОН в една държава членка води до прехвърляне на измамите към други държави членки и да се оцени степента на евентуалното смущение във функционирането на вътрешния пазар, е целесъобразно да се предвиди специфично задължение за обмен на информация между държавите членки, които прилагат ОМОН, и тези, които не го прилагат. Всеки обмен на информация се извършва при спазване на приложимите разпоредби за защита на личните данни и поверителност, които предвиждат изключения и ограничения за гарантиране на интересите на държавите членки или на Съюза в областта на данъчното облагане.
(9) За да се оцени въздействието от прилагането на ОМОН върху измамните дейности по прозрачен начин, тези държави членки следва да установят предварително определени критерии за оценка, така че да се даде възможност за оценяване на равнището на измами преди и след прилагането на ОМОН.
(10) Решенията, с които се разрешава прилагането на ОМОН, ще имат бюджетни последици, които могат да бъдат съществени за една или повече държави членки. Съответно правомощието за даване на разрешение за прилагането на ОМОН, следва да бъде предоставено на Съвета.
(11) Държава членка, която избере да прилага ОМОН, следва да поиска от Комисията да направи предложение за прилагането на ОМОН и да предостави необходимата информация, която да позволи на Комисията да разгледа това искане. При необходимост Комисията следва да може да поиска допълнителна информация.
(12) Като се има предвид, че прилагането на ОМОН може да окаже неочаквано въздействие върху функционирането на вътрешния пазар поради възможното прехвърляне на измами към други държави членки, които не прилагат ОМОН, Съветът следва да може като предпазна мярка да отменя всички решения за изпълнение, с които се разрешава прилагането на ОМОН. Предвид необходимостта от бърза реакция при ситуация, в която е установено значително отрицателно въздействие върху вътрешния пазар, за отхвърляне на предложението за отмяна следва да се използва гласуване с единодушие.
(13) С оглед на несигурните последици, до които ОМОН може да доведе, прилагането му следва да бъде ограничено във времето.
(14) За да проследяват внимателно въздействието върху вътрешния пазар, всички държави членки следва, ако ОМОН се използва поне в една държава членка, да представят доклади пред Комисията, така че да се осигури възможност за оценяване на въздействието върху измамите, разходите за привеждане в съответствие за предприятията и прехвърлянето на измамни дейности поради прилагането на ОМОН.
(15) Поради това Директива 2006/112/ЕО на Съвета [3] следва да бъде съответно изменена,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
В Директива 2006/112/ЕО се добавя следният член:
„Член 199в
1. Чрез дерогация от член 193, до 30 юни 2022 г. всяка държава членка може да въведе общ механизъм за обратно начисляване (ОМОН) относно доставките, които не са трансгранични, като предвиди, че лицето – платец на ДДС, е данъчно задълженото лице, което е получател на (всички) доставки на стоки и услуги на стойност над прага от 17 500 EUR за сделка.
Всяка държава членка, която желае да въведе ОМОН, трябва да отговаря на всяко едно от следните условия:
а) тя е имала през 2014 г., в съответствие метода и данните, представени в окончателния доклад за 2016 г. на Комисията за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС от 23 август 2016 г., неизпълнение на потенциалните приходи от ДДС, изразено като процент от съвкупния размер на дължимия ДДС, най-малко 5 процентни пункта над медианата на неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС в Общността;
б) тя има, въз основа на оценката на въздействието, съпътстваща законодателното предложение относно настоящия член, равнище на верижни измами с ДДС от над 25 % от общото неизпълнение на потенциалните приходи от ДДС;
в) тя установи, че другите мерки за контрол не са достатъчни за борба с верижните измами на нейна територия, по-специално като посочи приложените мерки за контрол и конкретните причини за неефективността на тези мерки, както и причините, поради които административното сътрудничество в областта на ДДС е било недостатъчно;
г) тя установи, че очакваните ползи приходи от спазването на данъчното законодателство и събирането на данъци в резултат от въвеждането на ОМОН надвишават общата допълнителна тежест за предприятията и данъчните органи с поне 25 %; както и
д) тя установи, че въвеждането на ОМОН няма да има за последица разходи за предприятията и данъчните администрации, които са по-високи от тези, понасяни при прилагането на други мерки за контрол.
Към искането, посочено в параграф 3, държавата членка прилага изчислението за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС по метода и въз основа на данните, представени в доклада за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС, публикуван от Комисията, както е посочено във втора алинея, буква а) от настоящия параграф.
2. Държавите членки, които прилагат ОМОН, въвеждат подходящи и ефективни задължения за електронно отчитане за всички данъчнозадължени лица, и по-конкретно за данъчнозадължените лица, доставящи или получаващи стоките или услугите, за които се прилага ОМОН, така че да се осигури ефективното функциониране и проследяване на прилагането на ОМОН.
3. Държавите членки, които желаят да прилагат ОМОН, подават искане до Комисията и представят следната информация:
а) подробна обосновка, показваща изпълнението на условията по параграф 1;
б) началната дата и срока на прилагане на ОМОН;
в) действията, които ще бъдат предприети за осведомяване на данъчнозадължените лица за въвеждането на ОМОН; и
г) подробно описание на съпътстващите мерки, посочени в параграф 2.
Ако Комисията прецени, че не разполага с цялата необходима информация, тя изисква допълнителна информация, включително относно базовите методи, допускания, проучвания и други подкрепящи документи, в срок от един месец от получаване на искането. Държавата членка, подала искането, предоставя изисканата информация в срок от един месец от получаване на уведомлението.
4. Когато прецени, че дадено искане отговаря на изискванията по параграф 3, Комисията представя предложение на Съвета не по-късно от три месеца след като е получила цялата необходима информация. Въз основа на такова предложение на Комисията Съветът може с единодушие да разреши на подалата искане държава членка да прилага ОМОН. Когато прецени, че дадено искане не отговаря на предвидените в параграф 3 изисквания, Комисията в рамките на същия на срок съобщава основанията си на подалата искане държава членка и на Съвета.
5. Най-рано шест месеца след влизането в сила на първото решение за изпълнение, с което на държава членка се разрешава да прилага ОМОН, когато е установено значително отрицателно въздействие върху вътрешния пазар в съответствие с втора алинея от настоящия параграф, Комисията, не по-късно от три месеца след като е получила цялата необходима информация, предлага да бъдат отменени всички решения за изпълнение, посочени в параграф 4,. Отменянето на тези решения се счита за прието от Съвета, освен ако Съветът не реши с единодушие да отхвърли предложението на Комисията в срок от 30 дни след приемането му от Комисията.
Смята се, че е установено значително отрицателно въздействие, когато са изпълнени следните условия:
а) най-малко една държава членка, която не прилага ОМОН, информира Комисията за нарастване на измамите с ДДС на нейна територия поради прилагането на ОМОН; и
б) Комисията е установила, включително въз основа на информацията, предоставена от държавите членки по буква а) от настоящия параграф, че нарастването на измамите с ДДС на тяхна територия е свързано с прилагането на ОМОН в една или повече държави членки.
6. Държавите членки, които прилагат ОМОН, предоставят следната информация в електронен формат на всички държави членки:
а) имената на лицата, спрямо които през 12-те месеца, предхождащи началната дата на прилагане на ОМОН, са водени производства, независимо дали наказателни или административни, за измами с ДДС; и
б) имената на лицата, включително —в случай на юридически лица— имената на техните директори, чиято регистрация по ДДС в съответната държава членка е прекратена след въвеждането на ОМОН; и
в) имената на лицата, включително —в случай на юридически лица —имената на техните директори, които не са подали справка-декларация за ДДС за два поредни данъчни периода след въвеждането на ОМОН.
Информацията, посочена в първа алинея, букви а) и б) се подава не по-късно от три месеца след въвеждането на ОМОН и се актуализира на всеки три месеца след това. Информацията, посочена в първа алинея, буква в) се подава не по-късно от девет месеца след въвеждането на ОМОН и се актуализира на всеки три месеца след това.
Държавите членки, които прилагат ОМОН, представят на Комисията междинен доклад най-късно в срок от една година от началото на прилагането на ОМОН. В този доклад се включва подробна оценка на ефективността на ОМОН. Три месеца след края на прилагането на ОМОН държавите членки, които прилагат ОМОН, представят окончателен доклад за общото му въздействие.
7. Държавите членки, които не прилагат ОМОН, представят на Комисията междинен доклад за въздействието на тяхна територия от прилагането на ОМОН в други държави членки. Този доклад се представя на Комисията в рамките на три месеца след като ОМОН е бил прилаган за период от най-малко една година в една държава членка.
Ако най-малко една държава членка прилага ОМОН, държавите членки, които не прилагат ОМОН, до 30 септември 2022 г. представят на Комисията окончателен доклад за въздействието на тяхна територия от прилагането на ОМОН в други държави членки.
8. В докладите, посочени в параграф 6, държавите членки оценяват въздействието от прилагането на ОМОН въз основа на следните критерии за оценка:
а) промяната на неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС;
б) промяната на измамите с ДДС, по-конкретно на верижните измами и измамите в търговията на дребно;
в) промяната на административната тежест върху данъчнозадължените лица;
г) промяната на административните разходи за данъчната органи.
9. В докладите, посочени в параграф 7, държавите членки оценяват въздействието от прилагането на ОМОН въз основа на следните критерии за оценка:
а) промяната на измамите с ДДС, по-конкретно на верижните измами и измамите в търговията на дребно;
б) прехвърлянето на измамите извън тези държави членки, които прилагат или са прилагали ОМОН.“
Член 2
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се до 30 юни 2022 година.
Член 3
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
ПРЕПРАТКИ
[1] Становище от 11 декември 2018 г. (P8_TA(2018)0496).
[2] Становище от 31 май 2017 г. (ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 52).
[3] Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1).
