Директива 2009/69/ЕО на Съвета за Изменение на Директива 2006/112/ЕО относно Общата Система на Данъка върху Добавената Стойност по Отношение на Избягване на Данъци при Внос
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 93 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент [1],
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет [2],
като има предвид, че:
СЪОБРАЖЕНИЯ за Промени в Директива 2006/112, чрез Директива 2009/69
(1) В заключенията си от заседанието по икономически и финансови въпроси от 28 ноември 2006 г. Съветът постигна съгласие относно установяването, на общностно равнище, на стратегия за борба с данъчните измами, и по-специално с данъчните измами в областта на косвеното данъчно облагане, която има за цел да допълва усилията, полагани на национално равнище.
(2) Определени мерки, обсъждани в този контекст, изискват изменение на Директива 2006/112/ЕО [3].
(3) Вносът на стоки се освобождава от данък върху добавената стойност (ДДС), ако е последван от доставка или прехвърляне на тези стоки на данъчно задължено лице в друга държава-членка. Условията, при които се предоставя такова освобождаване, се определят от държавите-членки. Все пак опитът показва, че различията в прилагането се използват от търговците за избягване на плащането на ДДС върху стоки, внесени при посочените обстоятелства.
(4) С цел да се предотврати това използване, е необходимо за определени сделки на общностно равнище да се определят минималните условия, при които се прилага това освобождаване.
(5) Тъй като поради тези причини целта на настоящата директива да разреши проблемите, свързани с неплащането на ДДС, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(6) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество [4] държавитечленки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, илюстриращи, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.
(7) Директива 2006/112/ЕО следва да бъде съответно изменена,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Директива 2006/112/ЕО се изменя, както следва:
1. Член 22 се заменя със следното:
„Член 22
Употребата от въоръжените сили на дадена държава — страна по Северноатлантическия договор, за нуждите на тези въоръжени сили или на придружаващия ги цивилен персонал, на стоки, които те не са закупили при условията на общите правила, уреждащи облагането на местния пазар на дадена държава-членка, се третира като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква з).“
2. В член 140 буква б) се заменя със следното:
„б) вътреобщностното придобиване на стоки, чийто внос във всички случаи би бил освободен съгласно член 143, параграф 1, букви а), б), в) и д)—л);“.
3. Член 143 се изменя, както следва:
а) уводната част се заменя със следното:
„1. Държавите-членки освобождават следните сделки:“;
б) добавя се следният параграф:
„2. Предвиденото в параграф 1, буква г) освобождаване се прилага в случаите, когато вносът на стоки е последван от доставка на стоки, която е освободена съгласно член 138, параграф 1 и параграф 2, буква в), само ако в момента на вноса вносителят е предоставил на компетентните органи на държавата-членка на вноса най-малко следните данни:
а) своя идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата-членка на вноса, или идентификационния номер по ДДС на своя данъчен представител — платец на ДДС, издаден в държавата-членка на вноса;
б) идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките в съответствие с член 138, параграф 1, издаден в друга държава-членка, или своя собствен идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, когато те са предмет на прехвърляне в съответствие с член 138, параграф 2, буква в);
в) доказателството, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени от държавата-членка на вноса до друга държава-членка.
Независимо от това държавите-членки могат да предвидят посоченото в буква в) доказателство да се представя само по искане на компетентните органи.“
Член 2
Транспониране
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, считано от 1 януари 2011 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 4
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
ПРЕПРАТКИ
[1] Становище от 24 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
[2] Становище от 13 май 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
[3] ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.
[4] ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.
