Закон за Данък върху Добавената Стойност
част първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Цел На Закона
чл.1. Този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС).
Обект На Облагане
чл.2. С данък върху добавената стойност се облагат:
1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
5. вносът на стоки.
Данъчно Задължени Лица
чл.3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
(2) (Обявена за противоконституционна в частта относно думите "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" с РКС № 7 от 2007 г. - ДВ, бр. 37 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
(3) Не е независима икономическа дейност:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение, по правоотношение, приравнено на трудово, или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
(4) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:
1. следните дейности или доставки:
а) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) електронни съобщителни услуги;
б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;
в) превоз на стоки;
г) пристанищни и летищни услуги;
д) превоз на пътници;
е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;
ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;
з) организиране или провеждане на търговски панаири, изложби;
и) складова дейност;
к) дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи;
л) туристически услуги;
м) (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2021 г.) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи, както и възлагането или предоставянето на концесия;
н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер;
о) (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) услуги, предоставяни от държавен съдебен изпълнител.
2. Доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.
(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги.
Данъчно Незадължено Юридическо Лице
чл.4. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 - 5 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
Стока
чл.5. (1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.
(2) Не са стока по смисъла на ал. 1 парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Доставка На Стока
чл.6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
(2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:
1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето;
4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.
(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването ѝ е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност;
2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването ѝ е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност;
3. (нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Т. не се прилага при прехвърляне на стоки под режим на складиране на стоки до поискване.
(4) Алинея 3 не се прилага при:
1. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло и на лични предпазни средства от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето;
2. безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри;
3. (нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила;
4. (нова - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка, когато към момента на предоставянето едновременно са изпълнени следните условия:
а) единичната бройка от хранителна стока е с незначителна стойност;
б) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) операторът на хранителна банка е вписан в регистър по чл. 103 от Закона за храните;
в) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) хранителната стока е включена в списъка по чл. 96, ал. 2 от Закона за храните;
г) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) не е изтекъл срокът по чл. 96, ал. 3 от Закона за храните, до който може да се доставя хранителната стока;
д) хранителната стока е с маркировка "дарение, не подлежи на продажба";
е) общата стойност на безвъзмездно предоставените хранителни стоки към оператори на хранителна банка за текущата календарна година не надхвърля 0,5 на сто от общата стойност на извършените от лицето облагаеми доставки на хранителни стоки през календарната година преди текущата;
ж) лицето, предоставило безвъзмездно хранителните стоки, няма изискуеми и неплатени данъчни, осигурителни или други публични задължения и през последните две години няма влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл. 180, 180а, 181, 182 и 185.
(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не се смята за доставка на стока за целите на този закон преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 3 от Закона за особените залози.
(6) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Алинея 3, т. 2 се прилага и в случаите на извършване на безвъзмездна вътреобщностна доставка на стока, когато при производството, придобиването или вноса ѝ е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
(7) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Алинея 3, т. 3 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, определени в правилника за прилагане на закона, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им. Когато за доставката е приложена ал. 3, т. 3 и впоследствие лицето докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 3, т. 3. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства, и редът за извършване на корекцията се определят с правилника за прилагане на закона.
Вътреобщностна Доставка На Стоки
чл.7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика.
(2) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
(3) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на акцизни стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
(4) Възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
(5) Не е вътреобщностна доставка:
1. доставката на стоки, за които доставчикът прилага специалния ред на облагане по глава седемнадесета;
2. доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;
3. доставката на стоки по чл. 18;
4. доставките на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;
5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;
6. доставките от регистрирано по този закон лице - посредник в тристранна операция, до придобиващия в тристранна операция;
7. (изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) вътреобщностната дистанционна продажба на стоки;
8. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на оценка или работа по тези стоки, която се осъществява в другата държава членка, при условие че след извършване на оценката или работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната;
9. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на другата държава членка, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на страната;
10. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, ако са налице едновременно следните условия:
а) вносът на същите стоки от трета страна или територия на територията на другата държава членка би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита;
б) стоките се връщат на изпращача на територията на страната не по-късно от 24 месеца от изпращането им;
11. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) доставката по ал. 1, когато доставчикът не е подал VIES-декларация по чл. 125 или когато подадената VIES-декларация не съдържа точните данни за съответната доставка, освен ако доставчикът може да обоснове причината за допуснатите от него пропуски или грешки, включително когато в следваща VIES-декларация лицето е отстранило същите.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 5, т. 8 - 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършена възмездна вътреобщностна доставка.
Услуга
чл.8. Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Доставка На Услуга
чл.9. (1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
(2) За доставка на услуга се смята и:
1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;
2. поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;
3. всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;
4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) извършването на услуга от държател/ползвател за:
а) ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
б) подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
(3) За възмездна доставка на услуга се смята и:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;
3. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
(4) Алинея 3 не се прилага при:
1. безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
3. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
4. безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел;
5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.
(5) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Алинея 3, т. 1 не се прилага за използвани стоки, за които е упражнено право на данъчен кредит по чл. 71а, 71б и 73б.
Липса На Доставка На Стоки Или Услуги
чл.10. (1) Не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на:
1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;
2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;
3. извършване на непарична вноска в търговско дружество;
4. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) преобразуване на бюджетни организации, държавни или общински предприятия, в резултат на което новообразуваните организации или предприятия са универсални правоприемници на преобразуваните;
5. (нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) предоставяне за ползване на имоти от държавата и общините на заявителите за нуждите на частни детски градини и училища по Закона за предучилищното и училищното образование и последващото им преминаване към държавата и общините от заявителите при закриване на детските градини и училищата.
(2) В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
(3) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.
(4) Редът и необходимите документи за прилагане на ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.
Липса На Доставка На Стоки Или Услуги В Други Случаи
чл.10а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Не е доставка на стока или услуга внасянето на стока или услуга от съдружник за постигане общата цел по договор за създаване на неперсонифицирано дружество и при условие, че изрично не е договорено възнаграждение.
(2) За получените стоки или услуги по ал. 1, внесени за общо ползване, за неперсонифицираното дружество не възникват права и задължения по този закон. Съдружникът, който внася стоките или услугите, изпълнява всички права и задължения по този закон във връзка с използването им от неперсонифицираното дружество, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задължението за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
(3) Когато стоките и услугите по ал. 1 се използват от неперсонифицираното дружество, както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които не е налице такова право, съдружникът начислява данък или извършва корекция на ползвания данъчен кредит по закона, като използва коефициента по чл. 73 за годината на настъпване на изменението, изчислен на база на оборота на неперсонифицираното дружество.
Липса На Доставка При Безвъзмездно Изграждане, Подобрение Или Ремонт На Елементи На Техническа Инфраструктура - Публична Държавна Или Публична Общинска Собственост
чл.10б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Не е доставка безвъзмездното предоставяне от данъчно задължено лице на изградени, подобрени или ремонтирани за негова сметка елементи на техническа инфраструктура, които на основание на закон са публична държавна или публична общинска собственост и се използват от данъчно задълженото лице в рамките на неговата независима икономическа дейност, включително и в случай, че елементите на техническа инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.
(2) Данъчно задълженото лице има правото на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона, когато направените разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура по ал. 1 са част от общите разходи на лицето и/или са елемент, формиращ цената на възмездни облагаеми доставки на стоки или услуги, извършени в рамките на икономическата дейност на това лице.
(3) Алинея 1 не се прилага за изградените, подобрените или ремонтираните елементи на техническа инфраструктура по ал. 1, за които е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги.
Доставчик И Получател
чл.11. (1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга.
(2) Получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.
Облагаема Доставка
чл.12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
(2) Доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.