данни за предприятието

В това поле може да се запише в свободен текст наименование и ЕИК/БУЛСТАТ на предприятието, търговеца или организацията.

Това поле не е задължително и е единствено за удобство при отпечатване на изчисленията и прилагането им в счетоводството на предприятието, за да се удостовери начинът за проверка дали то трябва да прилага режима на Слаба капитализация и изчисленията с какви суми трябва да преобразува своя счетоводен финансов резултат за данъчни цели.

година

Избира се годината, за която се проверява дали предприятието трябва да прилага режима на Слаба капитализация и съответно да преобразува счетоводния си финансов резултат за данъчни цели.

собствен капитал в началото на годината

Посочва се размерът на собствения капитал на предприятието към 1 януари на годината, избрана в клетка 1. Това е размерът на собствения капитал на предприятието в неговия Баланс от предходната година.

Собственият капитал на едно предприятие представлява разликата между неговите активи (имущество, вземания и права) и пасиви (задължения). Собственият капитал може да бъде и отрицателна величина, ако задълженията са повече от активите.

От гледна точка на структурата на Баланса, собственият капитал се формира от: внесения капитал; неразпределена печалба или непокрита загуба от минали години; текуща печалба или загуба; законови, уставни и други резерви; резерви от преоценки на активи; премии от емисии на ценни книжа.

В тази клетка се посочва сборът от началните за годината салда на следните сметки:
- Основен капитал, изискващ регистрация;
- Капитал, неизискващ регистрация (за консорциуми и дружества по ЗЗД);
- Общи резерви;
- Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи;
- Резерви от последваща оценка на финансови инструменти;
- Резерви от емисия на акции;
- Резерви, свързани с капитал;
- Обратно изкупени собствени акции;
- Непокрита загуба от минали години;
- Неразпределена печалба от минали години;
- Печалби и загуби от текущата година.

собствен капитал в края на годината

Посочва се размерът на собствения капитал на предприятието към 31 декември на годината, избрана в клетка 1. Това е размерът на собствения капитал на предприятието в неговия Баланс в края на годината.

Собственият капитал на едно предприятие представлява разликата между неговите активи (имущество, вземания и права) и пасиви (задължения). Собственият капитал може да бъде и отрицателна величина, ако задълженията са повече от активите.

От гледна точка на структурата на Баланса, собственият капитал се формира от: внесения капитал; неразпределена печалба или непокрита загуба от минали години; текуща печалба или загуба; законови, уставни и други резерви; резерви от преоценки на активи; премии от емисии на ценни книжа.

В тази клетка се посочва сборът от началните за годината салда на следните сметки:
- Основен капитал, изискващ регистрация;
- Капитал, неизискващ регистрация (за консорциуми и дружества по ЗЗД);
- Общи резерви;
- Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи;
- Резерви от последваща оценка на финансови инструменти;
- Резерви от емисия на акции;
- Резерви, свързани с капитал;
- Обратно изкупени собствени акции;
- Непокрита загуба от минали години;
- Неразпределена печалба от минали години;
- Печалби и загуби от текущата година.

привлечен капитал в началото на годината

Посочва се размерът на привлечения от предприятието капитал към 1 януари на годината, избрана в клетка 1. Това е размерът на привлечения от предприятието капитал в неговия Баланс от предходната година.

Привлеченият капитал на едно предприятие на практика представлява неговите задължения:
- по банкови кредити, лизинги и други подобни;
- по получени заеми от трети или свързани лица;
- към доставчици;
- за получени аванси от клиенти;
- за заплати и осигуровки;
- за данъци;
- за емитирани облигации;
- за дивиденти или намаляване на капитала;
- и други от подобен характер.

В привлечения капитал не се включват получените безвъзмездни финансирания и приходите за бъдещи периоди.

В тази клетка се посочва сборът от началните за годината салда на следните сметки:
- Получени краткосрочни заеми;
- Получени дългосрочни заеми;
- Задължения по кредитни карти;
- Дългови инструменти;
- Получени дългосрочни заеми;
- Други заеми и дългове (в т.ч. по финансови лизинги);
- Задължения към доставчици;
- Получени дългосрочни заеми;
- Задължения към клиенти по аванси;
- Задължения към доставчици по търговски кредити;
- Задължения към доставчици по доставки при определени условия;
- Задължения към доставчици – свързани лица;
- Други задължения към доставчици;
- Задължения към персонал;
- Разчети с подотчетни лица;
- Задължения по неизползвани отпуски;
- Задължения за съучастия;
- Дължим годишен корпоративен данък за внасяне;
- Данък върху добавената стойност за внасяне;
- Удържан данък върху доходи на физически лица;
- Акцизи за внасяне;
- Задължения към митници;
- Други данъчни задължения към бюджета;
- Задължения за задължително социално осигуряване;
- Задължения за доброволно социално осигуряване;
- Задължения за здравно осигуряване;
- Други задължения към осигурители;
- Задължения във връзка с получени гаранции;
- Задължения към застрахователи;
- Задължения за лихви;
- Задължения по провизии;
- Задължения към други кредитори.

привлечен капитал в края на годината

Посочва се размерът на привлечения от предприятието капитал към 31 декември на годината, избрана в клетка 1. Това е размерът на привлечения от предприятието капитал в неговия Баланс в края на годината.

Привлеченият капитал на едно предприятие на практика представлява неговите задължения:
- по банкови кредити, лизинги и други подобни;
- по получени заеми от трети или свързани лица;
- към доставчици;
- за получени аванси от клиенти;
- за заплати и осигуровки;
- за данъци;
- за емитирани облигации;
- за дивиденти или намаляване на капитала;
- и други от подобен характер.

В привлечения капитал не се включват получените безвъзмездни финансирания и приходите за бъдещи периоди.

В тази клетка се посочва сборът от началните за годината салда на следните сметки:
- Получени краткосрочни заеми;
- Получени дългосрочни заеми;
- Задължения по кредитни карти;
- Дългови инструменти;
- Получени дългосрочни заеми;
- Други заеми и дългове (в т.ч. по финансови лизинги);
- Задължения към доставчици;
- Получени дългосрочни заеми;
- Задължения към клиенти по аванси;
- Задължения към доставчици по търговски кредити;
- Задължения към доставчици по доставки при определени условия;
- Задължения към доставчици – свързани лица;
- Други задължения към доставчици;
- Задължения към персонал;
- Разчети с подотчетни лица;
- Задължения по неизползвани отпуски;
- Задължения за съучастия;
- Дължим годишен корпоративен данък за внасяне;
- Данък върху добавената стойност за внасяне;
- Удържан данък върху доходи на физически лица;
- Акцизи за внасяне;
- Задължения към митници;
- Други данъчни задължения към бюджета;
- Задължения за задължително социално осигуряване;
- Задължения за доброволно социално осигуряване;
- Задължения за здравно осигуряване;
- Други задължения към осигурители;
- Задължения във връзка с получени гаранции;
- Задължения към застрахователи;
- Задължения за лихви;
- Задължения по провизии;
- Задължения към други кредитори.

счетоводен финансов резултат

Посочва се размерът на счетоводния финансов резултат за годината, избрана в клетка 1. Ако резултатът е загуба, той се посочва със знак минус.

Счетоводният финансов резултат е разликата между приходите и разходите за дейността на едно предприятие, които се отчитат съгласно приложимите счетоводни стандарти – национални или международни.

Съгласно ЗКПО на облагане с корпоративен данък подлежи данъчният финансов резултат. Той се получава като Счетоводният финансов резултат се преобразува с всички постоянни и временни разлики и други суми за преобразуване.

При прилагане на режима за Слаба капитализация се проверява дали Счетоводният финансов резултат трябва да се увеличи с размера на непризнати за данъчни цели разходи за лихви и/или да се намали с размера на разходите за лихви, които не са били признати за данъчни цели в предходни години.

В тази клетка се посочва счетоводната печалба или загуба от Отчета за приходи и разходи.

разходи за лихви

Посочва се общият разход за всички видове лихви през годината, независимо от техния произход – по кредити, лизинги, заеми, просрочени търговски или данъчни задължения и т.н.

Общият разход за лихви е нужен за целите на определянето на счетоводния финансов резултат преди всички приходи и разходи за лихви.

В тази клетка се посочва сборът от оборотите за годината по следните сметки:
- Разходи за лихви по банкови заеми (в т.ч. по овърдрафти и кредитни линии);
- Разходи за лихви по финансови лизинги;
- Разходи за лихви по заеми от нефинансови дружества (в т.ч. свързани лица);
- Разходи за лихви по заеми от физически лица (в т.ч. свързани лица);
- Разходи за лихви по просрочени търговски задължения;
- Разходи за лихви за забавени плащания към бюджета;
- Разходи за лихви по емитирани дългови финансови инструменти (в т.ч. облигации).

Възможно е за отчитането на всички разходи за лихви да се използва една и съща счетоводна сметка. В такъв случай е необходимо отделните видове разходи за лихви да бъдат отчитани чрез аналитичности, съответстващи на всеки от тях.

приходи от лихви

Посочва се общият приход от всички видове лихви през годината, независимо от техния произход – от заеми, лизинги, просрочени търговски вземания и т.н.

Общият приход от лихви е нужен за целите на определянето на счетоводния финансов резултат преди всички приходи и разходи за лихви.

В тази клетка се посочва сборът от оборотите за годината по следните сметки:
- Приходи от лихви от продажби при условията на финансови лизинги;
- Приходи от лихви по заеми към нефинансови дружества (в т.ч. свързани лица);
- Приходи от лихви по заеми към физически лица (в т.ч. свързани лица);
- Приходи от лихви по просрочени търговски вземания;
- Приходи от лихви по забавени плащания от бюджета;
- Приходи от лихви по придобити дългови финансови инструменти (в т.ч. облигации).

Възможно е за отчитането на всички приходи от лихви да се използва една и съща счетоводна сметка. В такъв случай е необходимо отделните видове приходи от лихви да бъдат отчитани чрез аналитичности, съответстващи на всеки от тях.

разходи за лихви, подлежащи на регулация при Слаба капитализация

Посочва се разходът за лихви, подлежащи на регулация за Слаба капитализация, който е равен на общия разход за всички видове лихви през годината, независимо от техния произход, намалени с лихвите, платени по:
- банков кредит и финансов лизинг, освен ако не са получени или обезпечени от свързано лице, когато се прилагат други правила;
- наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;
- лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание съгласно ЗКПО;
- лихви и други разходи по заеми, които, съгласно счетоводен стандарт, са капитализирани като част от стойността на актив и по този начин не са отчетени като текущ разход.

Размерът на лихвите по чл.43, ал.4 от ЗКПО.

В тази клетка се посочва сборът от оборотите за годината по следните сметки:
- Разходи за лихви по банкови заеми (в т.ч. по овърдрафти и кредитни линии), получени или обезпечени от свързано лице;
- Разходи за лихви по финансови лизинги, получени или обезпечени от свързано лице;
- Разходи за лихви по заеми от нефинансови дружества (в т.ч. свързани лица);
- Разходи за лихви по заеми от физически лица (в т.ч. свързани лица);
- Разходи за лихви по емитирани дългови финансови инструменти (в т.ч. облигации);

Възможно е за отчитането на всички приходи от лихви да се използва една и съща счетоводна сметка. В такъв случай е необходимо отделните видове приходи от лихви да бъдат отчитани чрез аналитичности, съответстващи на всеки от тях.

непризнати разходи за лихви от предходни години

Посочва се сумата от всички разходи за лихви, подлежащи на регулация, които не са били признати за данъчни цели в годината, в която са възникнали (предходни години), или в някоя от следващите я години, които предхождат текущата година (посочена в клетка 1).

Няма давност, след която разходите за лихви, подлежащи на регулация, които не са били признати за данъчни цели в предходни години, да не могат да бъдат пренасяни за признаване в следващи години.

остатък от признато превишение на разходи по заеми след приспадане на непризнати разходи по заеми от предходни години

Посочва се сумата за текущата година, която се явява остатък от признатото превишение на разходите по заеми след приспадане на непризнатите разходи по заеми от предходни години, което се прави във връзка с прилагането на регулацията за Ограничаване на разходи по заеми, когато разходите по заеми надхвърлят приходите по заеми с 3 000 000 Евро – съгласно чл.43а от ЗКПО.

Ако едно предприятие се налага едновременно да прилага регулацията на разходи за лихви при Слаба капитализация и регулацията за Ограничаване на разходите по заеми, тогава: непризнатите разходи за лихви от предходни години, по регулацията за Слаба капитализация, могат да бъдат признати в текущата година до размера на остатъка от признатото превишение на разходите по заеми след приспадане на непризнатите разходи по заеми от предходни години, което се прави във връзка с регулацията за Ограничаване на разходите по заеми.

чл.43, ал.3 от ЗКПО.

Тоест не се допуска по-високо признаване на разходи за непризнати разходи за лихви от предходни години над размера на неизползвания лимит за признаване на непризнати разходи по заеми от предходни години, ако предприятието се налага да прилага и двата режима.

Тази клетка не се попълва, ако предприятието не попада в регулацията за Ограничаване на разходите по заеми.

непризнати разходи по заеми във връзка с режима за ограничаване на разходите по заеми

Посочва се сумата на непризнатите разходи по заеми във връзка с режима за ограничаване на разходите по заеми за годината, посочена в клетка 1.

Ако непризнатите разходи за лихви са по-ниски от непризнатото превишение на разходите по заеми във връзка с режима за ограничаване на разходите по заеми, тогава превишението на разходите по заеми НЕ СЕ признава изцяло за данъчни цели, а непризнатите разходи за лихви СЕ признават изцяло за данъчни цели.

Например, ако непризнатото превишение на разходите по заеми е 80 единици, а непризнатите разходи за лихви са 60 единици, тогава:
1. непризнатото превишение на разходите по заеми в размер на 80 единици изцяло няма да бъде признато за данъчни цели;
2. непризнатите разходи за лихви в размер на 60 единици ще бъдат изцяло признати за данъчни цели.

Ако непризнатите разходи за лихви са по-високи от непризнатото превишение на разходите по заеми във връзка с режима за ограничаване на разходите по заеми, тогава превишението на разходите по заеми НЕ СЕ признава изцяло за данъчни цели, а непризнатите разходи за лихви НЕ СЕ признават за данъчни цели само в частта, равна на разликата между двете суми, а остатъкът от тях СЕ признава изцяло за данъчни цели.

Например, ако непризнатото превишение на разходите по заеми е 80 единици, а непризнатите разходи за лихви са 120 единици, тогава:
1. непризнатото превишение на разходите по заеми в размер на 80 единици изцяло няма да бъде признато за данъчни цели;
2. разликата между двете суми, която е в размер на 40 единици, е частта от непризнатите разходи за лихви, които няма да бъдат признати за данъчни цели;
3. остатъкът от непризнатите разходи за лихви от 80 единици (остатъкът до 120 единици) ще бъде изцяло признат за данъчни цели.

Тоест няма едновременно прилагане на двата режима за регулация на разходите по заеми и лихви над по-голямата от двете суми.

Тази клетка не се попълва, ако предприятието не попада в регулацията за Ограничаване на разходите по заеми.