Промени в ЗДДС от декември 2020 – Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки

Методи Христов
Управляващ съдружник счетоводно обслужване в Kreston BulMar
18 декември 2020, 00:00 51 73.5%

С промените в брой 104/08.12.2020 г. на Държавен вестник в ЗДДС се въведоха измененията на Директива 2006/112, която, от своя страна, беше изменена с Директива 2017/2455. Тези промени целят въвеждането на нови правила, свързани с облагането на вътреобщностната търговия със стоки, и по-специално на дистанционните продажби.

Преди да се премине към измененията, накратко ще бъде представен досега действащият режим за дистанционни продажби.

Условията, които определят дали една доставка на стоки попада под режима на дистанционните продажби и които трябва да са налице едновременно, включват:

  • Стоките да се придвижват от една държава членка на ЕС до друга;
  • Доставчикът на стоките да е лице, което не е регистрирано по ДДС в държавата членка на пристигане на стоките, но има ДДС регистрация в друга държава членка;
  • Получателят на стоките да няма задължение да си самоначисли ДДС в държавата на пристигане;
  • Стоките да отговарят на следните изисквания:
  • да не са нови превозни средства;
  • да не се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;
  • да не са стоки, за които се прилага специалният режим за облагане на маржа на цената.

Специалният режим за облагане на маржа на цената се прилага за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Когато цитираните по-горе условия са изпълнени, това означава, че доставчикът извършва дистанционна продажба на стоки. Така възниква следващият момент, който засяга облагането на тези доставки с ДДС, а именно необходимостта да се определи къде се намира мястото на изпълнение на доставката. Казано с други думи, това означава да се определи коя е държавата, която има право да задължи доставчика да начисли ДДС по доставката, който ДДС да бъде платен от получателя и съответно – да бъде внесен в бюджета на тази държава.

По досега действащия механизъм държавите са приели определени прагове, които, ако бъдат надхвърлени, по отношение на доставчика възниква задължение да се регистрира по ДДС в съответната държава членка. Това е специална регистрация, която се отнася конкретно за дистанционните продажби.

В България прагът е определен на 70 хил. лв., като в закона е предвидено, че ако едно лице го надхвърли в рамките на календарната година, или ако го е надхвърлило през предходната календарна година, тогава то е задължено да се регистрира по ДДС за извършването на дистанционни продажби на територията на страната.

Условията на бурно развитие на електронната търговия, която направи възможно потребителите да получат широк достъп до информация относно конкурентни продукти и цени, доставяни в разумни срокове и с добро качество, доведоха до това, че механизмът на дистанционните продажби, който се прилагаше понастоящем, вече не може да отговори на настоящите нужди нито от страна на държавите, нито от страна на доставчиците.

В много случаи за един доставчик възниква задължение да се регистрира в множество държави членки, което, от своя страна, е свързано с увеличаване на административните разходи и предимно със заплащането на счетоводни услуги и данъчни консултации. Оказва се, че тези пречки водят до системно неспазване на законодателството на ЕС, тъй като доставчиците не се регистрират по ДДС. Това води до пряка щета за бюджета на държавата по потребление, тъй като консумацията на тези стоки остава необложена с ДДС, а данъкът постъпва в държавата членка, където е установен доставчикът, ако той е регистриран по ДДС.

Така възниква необходимостта от създаването на нов режим, който е регламентиран с Директива 2017/2455. Този режим създава нови правила за облагането както на дистанционните продажби, така и на услугите, по отношение на които получателите са лица, които не са задължени да си самоначисляват ДДС, и мястото на изпълнение е там, където е установен получателят. Чрез този режим се постига една от основните характеристики на ДДС, а именно данъкът да се заплаща там, където стоката или услугата се потребяват.

С измененията на чл.14 от ЗДДС, който регламентира какви са условията, за да е налице дистанционна продажба на стоки, се създадоха няколко нови дефиниции, които определят различни видове доставки.

Първата дефиниция е т. нар. „вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на ЕС“, според която това са доставки, за които са налице едновременно няколко условия:

1. Стоките се изпращат от доставчика (от негово име) или той се намесва непряко в транспортирането им, което започва от територията на държава членка, която е различна от държавата членка, в която завършва транспортирането на стоките до получателя.

Счита се, че доставчикът се намесва непряко в доставката на стоките при следните случаи:

  • Ако възлага превозът да се извърши от подизпълнител – обикновено куриер;
  • Ако поема отговорност за доставянето на стоките до клиента;
  • Ако фактурира транспорта на клиента;
  • Ако предлага услугите на доставка на трета страна пред клиента, ако свързва клиента с третата страна или ако предоставя информация, която е необходима за доставяне на стоките до клиента.

За справка: чл.5а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчно задължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (ОВ, L 313/14 от 4 декември 2019 г.), наричан по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.

Във връзка с това може да се посочи следният пример: Ако едно физическо лице, установено в Германия, направи поръчка чрез онлайн платформа, на която предоставя цялата необходима информация за доставката, и съответно доставчикът, който закупува стоката от трето лице, предостави цялата тази информация на това трето лице и то изпрати стоката директно до крайния получател в Германия, ще е налице непряка намеса от страна на доставчика, който продава стоката чрез свой профил в онлайн платформата.

2. Отново получател по доставката е данъчно незадължено лице.

В чл.3 от ЗДДС е регламентирано кои са данъчно задължените лица и съответно – кои лица не са данъчно задължени. Най-общо казано, данъчно незадължено лице е лице, което не извършва независима икономическа дейност.

За целите на чл.14 от ЗДДС в обхвата на понятието „данъчно незадължено лице“ се включват още и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице (най-често фондация или организация, която не извършва стопанска дейност), което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва, т.е. това са лица, които не са регистрирани по ДДС и съответно не начисляват ДДС при ВОП.

3. По отношение на стоките – те трябва да са произведени на територията на ЕС или да са внесени, т.е. допуснати за свободно обращение в ЕС, като отново режимът не се прилага за следните стоки:

  • нови превозни средства; или
  • стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика; или
  • стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената.

В обхвата на вътреобщностните дистанционни продажби на стоки попада и доставката на акцизни стоки, когато получатели са физически лица, въоръжени сили на чужди държави или институции на ЕС.

Така обект на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки могат да бъдат следните два примера:

Пример 1: Български доставчик Х продава стоки чрез онлайн платформа, от която физическо лице У, което е установено в Румъния, прави поръчка. Х е внесъл стоките в България и същите пътуват от склад в София до получателя в Румъния.

Пример 2: Български доставчик Х продава стоки чрез онлайн платформа, от която физическо лице У, което е установено в Румъния, прави поръчка. В този случай Х поръчва стоките от Z, който е установен в Гърция, предоставя цялата информация на Z за изпращане на стоките, които пътуват от склад в Гърция, до У, който се намира в Румъния.


Други статии, свързани с промените в ЗДДС от декември 2020 г.:

  1.  Специален режим Дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
  2.  Специален режим в Съюза
  3.  Специален режим извън Съюза
  4.  Режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
  5.  Място на изпълнение и регистрация по ДДС
  6.  Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс
  7.  Дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии