Промени в ЗДДС от декември 2020 – Място на изпълнение и регистрация по ДДС

Методи Христов
Управляващ съдружник счетоводно обслужване в Kreston BulMar
18 декември 2020, 00:00 28 55.6%

С промените в брой 104/08.12.2020 г. на Държавен вестник в ЗДДС се въведоха измененията на Директива 2006/112, която, от своя страна, беше изменена с Директива 2017/2455.

Когато става въпрос за това къде е мястото на изпълнение на една доставка, следва да се подчертае, че неговото определяне има изключително важна роля, която се корени в това, че имено мястото на изпълнение дава законовото право на една държава да задължава данъчно задължените лица да начисляват, събират и внасят ДДС в държавния бюджет.

Мястото на изпълнение се определя по различни начини, когато става дума за доставка на стоки или услуги. В случая, когато трябва да се определя мястото на изпълнение при дистанционни продажби на стоки, приложение намира чл.20 от ЗДДС. С него е регламентирано, че място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл.14, ал.1 от ЗДДС и чл.14а, ал.5, т.1 от ЗДДС, във връзка с доставката по чл.14а, ал.6, т.2 от ЗДДС, е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането ѝ до получателя.

Така например, когато доставчикът Х, който е установен в ЕС (чл.14, ал.1 от ЗДДС) или не е установен в ЕС (чл.14а, ал.5, т.1 от ЗДДС), извършва доставка на стоки чрез електронна платформа, собственост на Z, към крайния клиент У, който е установен в Румъния, мястото на изпълнение за доставката от Z (собственика на платформата) към У (крайния получател) е в държавата, където е установен У, т.е. Румъния.

Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по чл.14, ал.3 от ЗДДС и чл.14а, ал.5, т.2 от ЗДДС, във връзка с доставката по чл.14а, ал.6, т.2 от ЗДДС, в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането ѝ до получателя.

Така например, когато доставчикът Х, който може да е установен в ЕС (чл.14, ал.3 от ЗДДС) или да не е установен в ЕС (чл.14а, ал.5, т.2 от ЗДДС) извършва внос на стоки, чиято стойност не надвишава 150 евро, чрез електронна платформа, собственост на Z, към крайния клиент У, който е установен в Румъния, мястото на изпълнение за доставката от Z (собственика на платформата) към У (крайния получател) е в държавата, където е установен У, т.е. Румъния. Следва да се уточни, че стоките са внесени на територията на друга държава членка, от която са транспортирани до Румъния.

Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки по чл.14, ал.3 от ЗДДС и чл.14а, ал.5, т.2 от ЗДДС, във връзка с доставката по чл.14а, ал.6, т.2 от ЗДДС, внасяни от трети страни или територии в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е в тази държава членка, при условие че данъкът върху тези стоки се декларира в съответствие с чл.159а от ЗДДС.

Така например, когато доставчикът Х, който може да е установен в ЕС (чл.14, ал.3 от ЗДДС) или да не е установен в ЕС (чл.14а, ал.5, т.2 от ЗДДС) извършва внос на стоки, чиято стойност не надвишава 150 евро, чрез електронна платформа, собственост на Z, към крайния клиент У, който е установен в Румъния, мястото на изпълнение за доставката от Z (собственика на платформата) към У (крайния получател) е в държавата, където е установен У, т.е. Румъния. Следва да се уточни, че стоките са внесени директно в Румъния и там приключва транспортът до У.

Мястото на изпълнение при доставка на стока от основния доставчик към собственика на платформата е държавата, от която стоката се транспортира.

Мястото на изпълнение на доставката в случаите на вътрешна дистанционна продажба на стоки се определя по чл.17, ал.1 от ЗДДС, т.е. това е държавата на потребителя, тъй като стоките се транспортират в рамките на една и съща държава.

От разгледаните хипотези може да се направи извод, че по отношение на доставките от собственика на платформата към крайния получател мястото на изпълнение се намира в държавата членка по потребление.

Все пак от това правило е предвидено и изключение, което цели в случаите, при които едно лице инцидентно извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, да не бъде задължено да се регистрира веднага за прилагането на някои от новите режими, като по този начин се цели намаляване на административната тежест за лицата. Изключението е въведено с чл.20б от ЗДДС, като тук следва да се отбележи, че то съществуваше и досега, но се прилагаше по отношение на доставките на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път.

В случая се приема, че мястото на изпълнение е там, където е установен доставчикът, когато едновременно са налице следните условия:

  • Доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;
  • Далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени в държави членки, различни от държавата членка на доставчика, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата на доставчика до друга държава членка;
  • Общата стойност без ДДС на доставките не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен доставчикът.

Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърля прагът от 10 000 евро през съответната календарна година, се определя по чл.20, ал.1 от ЗДДС и чл.21, ал.6 от ЗДДС – т.е. там, където е установен получателят.

В закона се дава възможност, дори когато условията за освобождаване по този ред са изпълнени, все пак лицата, които имат качеството на доставчик, ако желаят, да могат доброволно да определят, че мястото на изпълнение е в държавата членка на получателя. В тази връзка лицата, които са установени в България, могат да упражнят това право, като подадат заявление пред НАП, че желаят да се регистрират за прилагане на режим в Съюза.

В случаите, при които лицата не са установени в страната, но желаят да определят мястото на изпълнение на територията на България, те могат да се регистрират по ДДС по реда на чл.96, ал.9 от ЗДДС.

При определяне на прага от 10 000 евро не се включват доставките на вътрешни дистанционни продажби на стоки от данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, за който се счита доставчик, или казано с други думи – тези лица не попадат в обхвата на освобождаването.

По отношение на определянето на мястото на изпълнение при внос на стоки е извършена корекция, чрез която се цели изясняване и конкретизиране на случаите при внос. Промяната гласи, че когато вносителят е определен като лице – платец на ДДС, то мястото на изпълнение за вноса и всяка последваща доставка е на територията на държавата членка на вноса. С тази разпоредба се постига изясняване на случаите, при които няма да е налице освобождаване от ДДС при внос, като в тази хипотеза попадат вносът на акцизни стоки и вносът на пратки, чиято стойност е над 150 евро. Така лицата, които извършват такива доставки, ще имат място на изпълнение на територията на държавата членка на вноса, което, от своя страна, ще води до задължителна регистрация по ДДС в съответната държава.

Следва да се има предвид, че в ЗДДС настъпиха и някои промени, свързани със специалните регистрации по ДДС. На първо място се заличава разпоредбата на чл.97б от ЗДДС, която задължаваше лицата, които не са установени в страната и които извършват доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, да се регистрират по ДДС в случаите, когато тези лица не прилагаха някой от режимите в Съюза или извън Съюза.

Съответно по отношение на лицата, които са били регистрирани на основание чл. 97б от ЗДДС – автоматично тяхната ДДС регистрация се прехвърля по реда на чл.96, ал.9 от ЗДДС, която вменява задължение за регистрация по ДДС на лицата, които не са установени на територията на страната и които извършат облагаема доставка на територията на България. При тази регистрация няма оборот и лицето е длъжно да се регистрира още с първата доставка.

С промените в чл.97в от ЗДДС се вменява задължение на лицата, които не са се регистрирали по ЗДДС за прилагане на режим в Съюза, а доброволно са избрали да се регистрират в друга държава членка, да информират НАП в 7-дневен срок от издаване на идентификационния им номер от другата държава членка.

На следващо място, трябва да се отбележи и отмяната на чл.98 от ЗДДС, която е наложителна предвид факта, че целият механизъм за регулиране на дистанционните продажби се измени и регистрацията по този член стана неприложима.


Другите статии, свързани с промените в ЗДДС от декември 2020 г.: