Промени в ЗДДС от декември 2020 – Специален режим в Съюза

Методи Христов
Управляващ съдружник счетоводно обслужване в Kreston BulMar
18 декември 2020, 00:00 33 54%

С промените в брой 104/08.12.2020 г. на Държавен вестник в ЗДДС се въведоха измененията на Директива 2006/112, която, от своя страна, беше изменена с Директива 2017/2455. В настоящата статия ще бъдат разгледани измененията, които се отнасят до прилагането на специалния режим в Съюза.

Този режим беше въведен още от началото на 2015 г. В неговия обхват попаднаха доставчици, които са установени в ЕС и които извършват доставки на услуги, свързани със:

  • радио- и телевизионно разпространение;
  • предоставяне на съобщителни услуги; и
  • предоставяне на услуги по електронен път,

по които получатели са физически лица или лица, които не са регистрирани по ДДС.

Чрез въвеждането на режима се даде възможност на тези доставчици да се регистрират за прилагането му в една държава членка по техен избор. Това доведе до облекчаване на тези лица, които преди това срещаха редица затруднения, възникващи от задължението за регистрация по ДДС в различни държави членки.

Предвид отчетените положителни резултати от прилагането на режима, беше взето решение неговият обхват да бъде разширен, като от 2021 г. в обхвата на режим в Съюза се включва извършването на следните видове доставки:

  • доставки на услуги; или
  • вътреобщностни дистанционни продажби на стоки; или
  • някои вътрешни дистанционни продажби на стоки,

при условие че тези доставки се извършват от следните доставчици:

  • лица, които не са установени в държавата членка по потребление, когато се доставят услуги на данъчно незадължени лица, установени в ЕС;
  • лица, които извършват вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл.14, ал.1;
  • данъчно задължени лица, които управляват електронен интерфейс, когато улесняват продажбите на стоки чрез използването на електронен интерфейс по смисъла на чл.14а, ал.5, т.1 от ЗДДС и чл.14а, ал.5, т.3 от ЗДДС.

Разпоредбите, свързани с прилагането на специалните режими, част от които е и режимът в Съюза, са представени в глава 18 от ЗДДС. В следващите редове ще бъдат представени основните моменти, свързани с обхвата, регистрацията и прилагането на режима.

Лица, които могат да прилагат режим в Съюза

Сред лицата, които могат да се регистрират за прилагането на режим в Съюза, попадат тези доставчици, които отговарят на следните условия:

1. Извършват доставки на:

  • услуги, по които получатели са физически лица или данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес в друга държава членка, в която доставчикът няма постоянен обект;
  • вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;
  • вътрешни дистанционни продажби на стоки, по които получатели са лица, нерегистрирани по ДДС.

2. Доставчикът е лице, което:

  • е установено в България; или
  • не е установено в ЕС, но има постоянен обект в България; или
  • не е установено в ЕС, но има постоянен обект както в България, така и в друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в другата държава членка; или
  • не е установено в ЕС, но изпращането на стоките започва само от територията на България; или
  • не е установено в ЕС, но транспортирането на стоките започва както от територията на България, така и от територията на други държави членки, и не е регистрирано за прилагането на този режим в някоя от тези държави членки.

3. Не е налице ограничение за регистрация по този режим – ограничението се налага при дерегистрация поради системно неспазване на закона.

4. Има определен акредитивен представител, когато доставчикът е лице, което не е установено в ЕС.

Във връзка с прилагането на режим в Съюза са създадени нови дефиниции, целящи изясняването на условията за неговото прилагане.

Терминът „данъчно задължено лице, което не е установено в държавата членка по потребление“ се отнася до лице, което има седалище и адрес на управление или разполага с постоянен обект на територията на ЕС, но няма седалище и адрес на управление или постоянен обект на територията на държавата членка по потребление.

Терминът „държава членка по идентификация“ се отнася за:

  • държавата членка, в която доставчикът има седалище и адрес на управление или в която има постоянен обект, когато не е установено в ЕС;
  • когато доставчикът няма седалище и адрес на управление на територията на ЕС, но има постоянен обект в повече от една държава членка, тогава той може да избере коя от тези държави членки е държавата членка по идентификация. Веднъж направен, изборът на държава членка по идентификация не може да се променя през следващите две календарни години, които следват годината на избора;
  • когато доставчикът не е установен и няма постоянен обект в ЕС, държавата членка по идентификация е държавата членка, в която започва изпращането на стоките. Когато стоката са изпраща от повече от една държава членка, доставчикът може да избере коя от тези държави членки да бъде държавата членка по идентификация. Отново този избор не може да се променя през следващите две календарни години, които следват годината на избора.

Терминът „държава членка по потребление“ се отнася за:

  • при доставка на услуги – държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката на услуга;
  • при вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, включително в случаите на доставки, улеснявани чрез електронен интерфейс по смисъла на чл.14а, ал.5, т.1 от ЗДДС – държава членка по потребление е държавата членка, в която завършва транспортирането на стоките до получателя;
  • при доставка на стоки, когато доставката се извършва от доставчик, който улеснява продажбата по смисъла на чл.14а, ал.5, т.3 от ЗДДС, когато изпращането или транспортирането на стоките започва и завършва в една и съща държава членка, то държавата по потребление е тази държава членка.

Когато един доставчик, който отговаря на условията за прилагане на режим в Съюза, не се е регистрирал за прилагането на този специален режим нито в България, нито в друга държава членка, тогава за него са приложими общите правила на закона. Това означава, че ако мястото на изпълнение е на територията на България, за доставчика ще възникне задължение за регистрация по ДДС по реда на чл.96, ал.9 от ЗДДС, или казано с други думи – 7 дни преди извършването на първата облагаема доставка за лицето възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по ДДС.

Когато едно лице е регистрирано за прилагане на режим в Съюза в България и извърши някоя от доставките, които са в обхвата на режима, и мястото на изпълнение е на територията на България, тогава това лице прилага общите правила на закона, т.е. декларира и отчита тези доставки по стандартния ред.

Когато едно лице е регистрирано за прилагане на режим в Съюза в България и извърши някоя от доставките, които са в обхвата на режима, и мястото на изпълнение е на територията на друга държава членка (например Румъния), където има постоянен обект, тогава това лице не прилага режим в Съюза, а прилага законодателството на държава членка, в която се намира обектът (Румъния).

Когато едно лице е регистрирано в България за прилагане на режим в Съюза по отношение на извършването на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и на доставки, улеснявани чрез електронен интерфейс по смисъла на чл.14а, ал.5, т.1 от ЗДДС, в случаите, при които стоките са изпратени от друга държава членка (например Франция), независимо дали доставчикът има постоянен обект на територията на тази държава членка (Франция), щом стоките пристигат на територията на България и получателите са лица, установени в България, приложение намира този режим.

Когато доставчик е лице, което управлява електронен интерфейс и е регистрирано за прилагане на режим в Съюза в България, извършва доставки на вътрешни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл.14а, ал.5, т.3 от ЗДДС (например стоките се транспортират единствено на територията на Франция), тогава този доставчик прилага този режим.

Когато доставчик, който управлява електронен интерфейс, е регистриран в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза (например Румъния) и извършва доставки на вътрешни дистанционни продажби на стоки с получатели, установени в България, тогава той прилага този режим.

Когато доставчик, който е регистриран в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, прилага този режим за доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с получатели лица, установени в България.

Когато доставчик е регистриран в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза и няма постоянен обект на територията на България, за доставките на услуги с получатели лица, които са установени в България, прилага отново този режим.

Когато доставчик е регистриран за прилагане на режим в Съюза в друга държава членка (например Румъния) и доставя акцизни стоки на лица, които са установени в България, тогава отново се счита, че се прилага този режим.

Правила, по които се определят: данъчна основа, данъчно събитие, данъчна ставка и документиране на доставките

Данъчната основа и данъчното събитие на доставките се определят по реда на законодателството на държавата членка по идентификация. Данъчната ставка, по която се определя размерът на данъка, е ставката, която е определена в държавата членка по потребление. Документирането на доставките се извършва по законодателството на държавата членка по идентификация. Така лицата, които прилагат режима, са длъжни да включат размера на данъка в Справка-декларацията за съответния период, която се подава в държавата членка по идентификация. Освен декларацията, лицата са задължени и да водят електронен регистър за извършените доставки, които са в обхвата на режима.

Данъчен период за режим в Съюза

Най-общо казано, данъчният период за прилагането на режима е календарното тримесечие.

Налице са някои хипотези, които се различават от горното правило:

  • В случаите, при които първата доставка е преди първия ден на календарното тримесечие, данъчният период е от датата на първата доставка до края на тримесечието;
  • В случаите, когато доставчикът е избрал да се премести по регистрация в България от друга държава членка, тогава първият данъчен период тече от датата на преместването до края на тримесечието, през което е направена промяната;
  • Ако доставчикът е избрал да се премести по регистрация от България в друга държава членка, тогава последният данъчен период е от началото на тримесечието, през което е настъпила промяната, до датата на преместването.

Срок за деклариране и внасяне на данъка. Корекция на подадена декларация

Срокът за подаване на Справка-декларацията и за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, като е редно да се отбележи, че срокът изтича и в почивен ден. Декларацията може да се подаде единствено по електронен път. Също така е задължително входящият номер на декларацията да бъде вписан в основанието, при попълването на платежното за внасяне на данъка.

При условие че едно лице, което е регистрирано за прилагане на режима в България, внася данъка след законовия срок и след получено напомняне от НАП, тогава ДДС трябва да се преведе по сметката на държавата членка по потребление.

Корекции на Справки-декларации, включително издаване на дебитни и кредитни известия, се извършват в следващата Справка-декларация. Подадените декларации могат да се коригират в срок до три години в държавата членка по идентификация, а след третата година корекциите се извършват в държавата членка по потребление.

Право на данъчен кредит

По отношение на правото на данъчен кредит са приложими следните правила:

  • Лицата, които не са установени в България, имат право да ползват данъчен кредит по реда на чл.81 от ЗДДС;
  • Лицата, които са установени в България, имат право да ползват данъчен кредит по общия ред на закона.

Когато едно лице е надвнесло ДДС и при условие че от НАП все още не са превели сумата към държавата членка на потребление, надвнесеният данък се възстановява по реда на ДОПК. Това правило важи и когато данъкът е внесен в НАП, вместо в държавата членка по потребление – в случаите, при които данъкът се внася след изпратено напомняне от страна на НАП.

Когато едно лице е надвнесло ДДС, който е преведен в държавата членка по потребление, тогава възстановяването на надвнесения данък става по законодателството на съответната държава. По същия начин, ако държавата членка по идентификация е превела вече данъка към НАП, то тогава чуждестранното лице може да възстанови надвнесения данък по реда на ДОПК.

Задължение за спазване на ЗДДС

Лицата, които не са установени в България, но са регистрирани за прилагане на режим в Съюза в друга държава членка, имат качеството на задължени лица по отношение на ЗДДС и следва да спазват закона в частта за деклариране, коригиране и внасяне на данъка.

Регистрация за прилагане на режим в Съюза

Регистрацията в България се извършва, като данъчно задълженото лице подаде заявление за регистрация пред ТД на НАП София. Заявлението се подава по електронен път.

След подаването на заявление за регистрация от НАП се извършва проверка, която трае 7 дни. Актът за регистрация или отказ за регистрация по ДДС се издава в 7-дневен срок от приключване на проверката.

Датата на регистрация по този режим може да се определи по следните начини:

1. Първият ден на тримесечието, следващо тримесечието на подаване на заявлението – в този случай не е извършена доставка към датата на подаване на заявлението;

2. Датата на първата доставка – при условие че доставката е извършена преди първото тримесечие и е подадено заявление за регистрация до 10-о число на следващия месец.

В случай че настъпят промени относно информацията, която е декларирана с първото заявление за регистрация, лицето е длъжно да подаде ново заявление. Срокът за подаване на новото заявление е до 10-о число на месеца, следващ месеца на промяната.

Лицата, които са избрали да прилагат режима, имат право на доброволна дерегистрация при следните условия:

  • Ако вече не извършват доставки, които попадат в обхвата на режима;
  • Ако вече не отговарят на общите условия;
  • Ако изберат да не прилагат режима.

Заявлението за дерегистрация се подава в следните срокове:

  • При спиране на дейността – до 10-о число на следващия месец;
  • Ако лицето избере да не прилага режима – 15 дни преди края на тримесечието.

Датата на дерегистрация е първият ден на тримесечието, следващо тримесечието на подаване на заявлението.

Ако едно лице е регистрирано за прилагане на режим в Съюза в друга държава членка, то има право да се регистрира в България, ако отговаря на условията, предвидени в ЗДДС, и съответно прекрати регистрацията си в другата държава. Това е възможно, след като са изтекли 2 години от годината на първоначалната регистрация в другата държава.

Дерегистрация по инициатива НАП е възможна при следните случаи:

  • Ако лицето вече не извършва доставки, които са в обхвата на режима;
  • Ако лицето вече не отговаря на общите условия;
  • Ако лицето системно нарушава режима, а именно:
    • не подава Справки-декларации в срок;
    • не внася ДДС или дължимият ДДС е над 100 евро за всеки данъчен период;
    • не предоставя информация от електронния регистър, който е длъжно да води.

В случаите на дерегистрация поради системно неспазване на изискванията в закона, освен че лицето се дерегистрира, за него важи и забрана за регистрация по този режим, като забраната трае за срок до 8 данъчни периода, считано от периода, следващ данъчния период на дерегистрацията.

Във връзка с горното, при условие че доставчик е дерегистриран служебно от НАП поради обстоятелството, че в рамките на 8 данъчни периода не е извършвал доставки, които попадат в обхвата на режима, тогава такава забрана не е налице и доставчикът има право да се регистрира от момента, в който започне да извършва доставки, които са обект на режима.

Дата на дерегистрацията е първият ден на тримесечието, следващо тримесечието на изпращането на акта.

Когато едно лице, регистрирано за прилагане на режим в Съюза в България, реши да премести регистрацията си в друга държава членка, то е длъжно да прекрати регистрацията си в България. Това е възможно, след като са изтекли 2 години от годината на първоначалната регистрация в другата държава. Датата на дерегистрация е датата на подаване на заявлението.

Преходни разпоредби за прилагане на режима

Лицата, които желаят да се регистрират за първи път по режим в Съюза в България, могат да подадат заявление за регистрация от 01.04.2021 г. По отношение на лицата, които към момента са регистрирани за прилагането на режима, е налице задължение да подадат заявление за актуализация в периода 01.04.2021 – 30.06.2021 г.

Регистрациите, които са започнали по стария ред, следва да завършат по новите правила на закона.

Лицата, които към момента са регистрирани за прилагане на режима и които трябва да извършат корекция на вече подадена Справка-декларация, са длъжни да коригират първоначално подадената декларация. Това правило за извършване на корекции важи само за корекция на декларации, които са подадени за първия или втория данъчен период на 2021 г. След втория данъчен период корекциите могат да се извършват в Справка-декларацията за следващия данъчен период.

За четвърто тримесечие на 2020 г. декларацията се подава и данъкът се внася по стария ред.

По отношение на данъчно задължени лица, които към 31.12.2020 г. са били регистрирани на основание чл.97б от ЗДДС и чл.98 от ЗДДС – предвид заличаването на тези основания за регистрация, от 1 януари тези лица ще се считат за регистрирани по реда на чл.96, ал.9 от ЗДДС. Това правило важи само ако лицата не са избрали да се регистрират за прилагането на режима в България или някоя друга държава членка.

Санкции

Лицата, които са регистрирани за прилагане на режима, независимо от това дали са регистрирани в България или в друга държава членка, и които не са установени в страната, ако имат задължение да подадат Справка-декларация по реда на ЗДДС и:

  • не подадат месечната Справка-декларация; или
  • подадат месечната Справка-декларация след законовия срок;

 се наказват с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.

Лицата, които са регистрирани за прилагане на режима, независимо от това дали са регистрирани в България или в друга държава членка, и които не са установени в страната, ако имат задължение да подадат Справка-декларация по реда на ЗДДС и не начислят ДДС за извършени доставки с място на изпълнение на територията на България в данъчния период, в който данъкът за доставката е станал изискуем, се наказват с глоба или санкция в размер 25 на сто от неначисления данък или данъка в по-малък размер, но не по-малко от 250 лв. При повторно нарушение размерът на санкцията се равнява на двукратния размер на неначисления данък, но не по-малко от 5 000 лв.

Лицата, които откажат да предоставят електронния регистър по чл.14а, ал.10 от ЗДДС, чл.159г, ал.1 от ЗДДС, отчетността по чл.14а, ал.11 от ЗДДС или електронния регистър, който водят съгласно законодателството на държавата членка по идентификация, се наказват с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв. При повторно нарушение размерът на санкцията е от 1 000 до 20 000 лв.


Други статии за промени в ЗДДС от декември 2020: