Промени в ЗДДС от декември 2020 – Специален режим извън Съюза

Методи Христов
Управляващ съдружник счетоводно обслужване в Kreston BulMar
18 декември 2020, 00:00 45 58%

С промените в брой 104/08.12.2020 г. на Държавен вестник в ЗДДС се въведоха измененията на Директива 2006/112, която, от своя страна, беше изменена с Директива 2017/2455.

В настоящата статия ще бъдат разгледани и измененията, които се отнасят до прилагането на специалния режим извън Съюза. Този режим беше въведен още от началото на 2015 г. В неговия обхват попаднаха доставчици, които не са установени в ЕС и които извършват доставки на услуги, свързани със:

  • радио- и телевизионно разпространение;
  • предоставяне на съобщителни услуги; и
  • предоставяне на услуги по електронен път,

по които получатели са физически лица или лица, които не са регистрирани по ДДС.

Чрез въвеждането на режима се даде възможност на тези доставчици да се регистрират за прилагането му в една държава членка по техен избор, като това доведе до облекчаване на тези лица, които преди това срещаха редица затруднения, възникващи от задължението за регистрация по ДДС в различни държави членки.

Предвид отчетените положителни резултати от прилагането на този режим, беше взето решение неговият обхват да бъде разширен, като от 2021 г. той започва да се прилага не само за цитираните по-горе услуги, но и за всички други видове услуги, по които получатели са физически лица или данъчно незадължени лица, установени в ЕС.

Разпоредбите, свързани с прилагането на специалните режими, част от които е и режим извън Съюза, са представени в глава 18 от ЗДДС. В следващите редове ще бъдат представени основните моменти, свързани с обхвата, регистрацията и прилагането на режима.

Лица, които могат да прилагат режим извън Съюза

В обхвата на лицата, които могат да се регистрират за прилагането на режим извън Съюза, попадат тези доставчици, които отговарят на следните условия:

  • Не са установени в ЕС;
  • Получателите на услугите са данъчно незадължени лица, които са установени в ЕС;
  • Не е налице регистрация за прилагането на режима в друга държава членка;
  • Не е налице някое от ограниченията за регистрация, които възникват при системно неспазване на режима;
  • Има определен акредитиран представител.

Във връзка с прилагането на режим извън Съюза са създадени нови дефиниции, целящи изясняването на условията за неговото прилагане.

Терминът „данъчно задължено лице, което не е установено на територията на ЕС“ се отнася до лице, което няма седалище и адрес на управление на територията на ЕС и не разполага с постоянен обект на територията на съюза.

Терминът „държава членка по идентификация“ се отнася за държавата членка, в която данъчно задълженото лице, което не е установено на територията на ЕС, е избрало да се регистрира за прилагането на режима.

Терминът „държава членка по потребление“ се отнася за държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставяната услуга, или там, където е установен получателят.

Когато един доставчик, който отговаря на горните условия, извършва доставка на услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установено на територията на ЕС, не се е регистрирал за прилагането на този специален режим нито в България, нито в друга държава членка, тогава за него са приложими общите правила на закона. Това означава, че ако мястото на изпълнение е на територията на България, за доставчика ще възникне задължение за регистрация по ДДС по реда на чл.96, ал.9 от ЗДДС, или казано с други думи – 7 дни преди извършването на първата облагаема доставка за лицето възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по ДДС.

Когато едно лице е регистрирано за прилагане на режим извън Съюза в друга държава членка и получател на услугата е лице, установено в България, по отношение на този доставчик се счита, че същият прилага режима извън Съюза.

Правила, по които се определят: данъчна основа, данъчно събитие, данъчна ставка и документиране на доставките

Данъчната основа и данъчното събитие на доставките се определят по реда на законодателството на държавата членка по идентификация. Данъчната ставка, по която се определя размерът на данъка, е ставката, която е определена в държавата членка по потребление. Документирането на доставките се извършва по законодателството на държавата членка по идентификация. Така лицата, които прилагат режима, са длъжни да включат размера на данъка в Справка-декларацията за съответния период, която се подава в държавата членка по идентификация. Освен декларацията, лицата са задължени и да водят електронен регистър за извършените доставки, които са в обхвата на режима.

Данъчен период за режим извън Съюза

Най-общо казано, данъчният период за прилагането на режима е календарното тримесечие.

Налице са някои хипотези, които се различават от горното правило:

  • В случаите, при които първата доставка е преди първия ден на календарното тримесечие, данъчният период е от датата на първата доставка до края на тримесечието;
  • В случаите, когато доставчикът е избрал да се премести по регистрация в България от друга държава членка, тогава първият данъчен период тече от датата на преместването до края на тримесечието, през което е направена промяната;
  • Ако доставчикът е избрал да се премести по регистрация от България в друга държава членка, тогава последният данъчен период е от началото на тримесечието, през което е настъпила промяната, до датата на преместването.

Срок за деклариране и внасяне на данъка. Корекция на подадена декларация

Срокът за подаване на Справка-декларацията и за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, като е редно да се отбележи, че срокът изтича и в почивен ден. Декларацията може да се подаде единствено по електронен път. Също така е задължително входящият номер на декларацията да бъде вписан в основанието, при попълването на платежното за внасяне на данъка.

При условие че едно лице, което е регистрирано за прилагане на режима в България, внася данъка след законовия срок и след получено напомняне от НАП, тогава ДДС трябва да се преведе по сметката на държавата членка по потребление.

Корекции на Справки-декларации, включително издаване на дебитни и кредитни известия, се извършват в следващата Справка-декларация. Подадените декларации могат да се коригират в срок до три години в държавата членка по идентификация, а след третата година корекциите се извършват в държавата членка по потребление.

Право на данъчен кредит

По отношение на правото на данъчен кредит са приложими следните правила:

  • Лицата, които не са установени в България, имат право да ползват данъчен кредит по реда на чл.81 от ЗДДС;
  • Лицата, които са установени в България, имат право да ползват данъчен кредит по общия ред на закона.

Когато едно лице е надвнесло ДДС и при условие че от НАП все още не са превели сумата към държавата членка на потребление, надвнесеният данък се възстановява по реда на ДОПК. Това правило важи и когато данъкът е внесен в НАП, вместо в държавата членка по потребление – в случаите, при които данъкът се внася след изпратено напомняне от страна на НАП.

Когато едно лице е надвнесло ДДС, който е преведен в държавата членка по потребление, тогава възстановяването на надвнесения данък става по законодателството на съответната държава. По същия начин, ако държавата членка по идентификация е превела вече данъка към НАП, то тогава чуждестранното лице може да възстанови надвнесения данък по реда на ДОПК.

Задължение за спазване на ЗДДС

Лицата, които не са установени в България, но са регистрирани за прилагане на режим извън Съюза в друга държава членка, имат качеството на задължени лица по отношение на ЗДДС и следва да спазват закона в частта за деклариране, коригиране и внасяне на данъка.

Регистрация за прилагане на режим извън Съюза

Регистрацията в България се извършва, като данъчно задълженото лице подаде заявление за регистрация пред ТД на НАП София. Заявлението се подава по електронен път.

След подаването на заявлението за регистрация от НАП се извършва проверка, която трае 7 дни. Актът за регистрация или отказ за регистрация по ДДС се издава в 7-дневен срок от приключване на проверката.

Датата на регистрация по този режим може да се определи по следните начини:

  • Първият ден на тримесечието, следващо тримесечието на подаване на заявлението – в този случай не е извършена доставка към датата на подаване на заявлението;
  • Датата на първата доставка – при условие че доставката е извършена преди първото тримесечие и е подадено заявление за регистрация до 10-о число на следващия месец.

В случай че настъпят промени относно информацията, която е декларирана с първото заявление за регистрация, лицето е длъжно да подаде ново заявление. Срокът за подаване на новото заявление е до 10-о число на месеца, следващ месеца на промяната.

Лицата, които са избрали да прилагат режима, имат право на доброволна дерегистрация при следните условия:

  • Ако вече не извършват доставки на услуги;
  • Ако вече не отговарят на общите условия;
  • Ако изберат да не прилагат режима.

Заявлението за дерегистрация се подава в следните срокове:

  • При спиране на дейността – до 10-о число на следващия месец;
  • Ако лицето избере да не прилага режима – 15 дни преди края на тримесечието.

Датата на дерегистрация е първият ден на тримесечието, следващо тримесечието на подаване на заявлението.

Дерегистрация по инициатива НАП е възможна при следните случаи:

  • Ако лицето вече не извършва доставки;
  • Ако лицето вече не отговаря на общите условия;
  • Ако лицето системно нарушава режима, а именно:
    • не подава Справки-декларации в срок;
    • не внася ДДС или дължимият ДДС е над 100 евро за всеки данъчен период;
    • не предоставя информация от електронния регистър, който е длъжно да води.

В случаите на дерегистрация поради системно неспазване на изискванията в закона, освен че лицето се дерегистрира, за него важи и забрана за регистрация по този режим, като забраната трае за срок до 8 данъчни периода, считано от периода, следващ данъчния период на дерегистрацията.

Във връзка с горното, при условие че доставчик е дерегистриран служебно от НАП поради обстоятелството, че в рамките на 8 данъчни периода не е извършвал доставки, които попадат в обхвата на режима, тогава такава забрана не е налице и доставчикът има право да се регистрира от момента, в който започне да извършва доставки, които са обект на режима.

Дата на дерегистрацията е първият ден на тримесечието, следващо тримесечието на изпращането на акта.

Преходни разпоредби за прилагане на режима

Лицата, които желаят да се регистрират за първи път по режим извън Съюза в България, могат да подадат заявление за регистрация от 01.04.2021 г. По отношение на лицата, които към момента са регистрирани за прилагането на режима, е налице задължение да подадат заявление за актуализация в периода 01.04.2021 – 30.06.2021 г.

Регистрациите, които са започнали по стария ред, следва да завършат по новите правила на закона.

Лицата, които към момента са регистрирани за прилагане на режима и които трябва да извършат корекция на вече подадена Справка-декларация, са длъжни да коригират първоначално подадената декларация. Това правило за извършване на корекции важи само за корекция на декларации, които са подадени за първия или втория данъчен период на 2021 г. След втория данъчен период корекциите могат да се извършват в Справка-декларацията за следващия данъчен период.

За четвърто тримесечие на 2020 г. декларацията се подава и данъкът се внася по стария ред.

По отношение на данъчно задължени лица, които към 31.12.2020 г. са били регистрирани на основание чл.97б от ЗДДС и чл.98 от ЗДДС – предвид заличаването на тези основания за регистрация, от 1 януари тези лица ще се считат за регистрирани по реда на чл.96, ал.9 от ЗДДС. Това правило важи, ако лицата не са избрали да се регистрират за прилагането на режима в България или някоя друга държава членка.

Санкции

Лицата, които са регистрирани за прилагане на режима, независимо от това дали са регистрирани в България или в друга държава членка, и които не са установени в страната, ако имат задължение да подадат Справка-декларация по реда на ЗДДС и:

  • не подадат месечната Справка-декларация; или
  • подадат месечната Справка-декларация след законовия срок,

 се наказват с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.

Лицата, които са регистрирани за прилагане на режима, независимо от това дали са регистрирани в България или в друга държава членка, и които не са установени в страната, ако имат задължение да подадат Справка-декларация по реда на ЗДДС и не начислят ДДС за извършени доставки с място на изпълнение на територията на България в данъчния период, в който данъкът за доставката е станал изискуем, се наказват с глоба или санкция в размер 25 на сто от неначисления данък или данъка в по-малък размер, но не по-малко от 250 лв. При повторно нарушение размерът на санкцията е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5 000 лв.

Лицата, които откажат да предоставят електронния регистър по чл.14а, ал.10 от ЗДДС, чл.159г, ал.1 от ЗДДС, отчетността по чл.14а, ал.11 от ЗДДС или електронния регистър, който водят съгласно законодателството на държавата членка по идентификация, се наказват с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв. При повторно нарушение размерът на санкцията е от 1 000 до 20 000 лв.


Други статии за промени в ЗДДС от декември 2020:

  1.  Специален режим Дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
  2.  Специален режим в Съюза
  3.  Режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
  4.  Място на изпълнение и регистрация по ДДС
  5.  Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс
  6.  Дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии
  7.  Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки