Промени в ЗДДС от декември 2020 – Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс

Методи Христов
Управляващ съдружник счетоводно обслужване в Kreston BulMar
18 декември 2020, 00:00 30 59.2%

С промените в брой 104/08.12.2020 г. на Държавен вестник в ЗДДС се въведоха измененията на Директива 2006/112, която, от своя страна, беше изменена с Директива 2017/2455.

С новата разпоредба на чл.14а от ЗДДС се въвеждат и нови понятия, които не съществуваха по-рано, а именно:

  • Електронен интерфейс – това е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател. Може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства;
  • Данъчно задължено лице, което улеснява доставка на стоки чрез управлението на електронен интерфейс – лице, което управлява електронен интерфейс (т.е. собственик на електронна платформа), се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя.

Чрез тази дефиниция новият механизъм разширява кръга на задължените лица, като включва тези, които притежават онлайн платформи, подобни на Amazon и eMag, и които не бяха засегнати при прилагането на старите правила.

  • Пратка – това са стоки, които са опаковани заедно и са изпратени едновременно от един и същ изпращач до един и същ получател, и са обхванати от един и същ договор за транспорт;
  • Основен доставчик – това е данъчно задължено лице, което доставя стоки или извършва дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни или територии чрез използване на електронен интерфейс.

Групата на доставките, които се улесняват от електронен интерфейс, включва четири вида доставки:

1. Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС от доставчик, който не е установен на територията на ЕС и получателят е данъчно незадължено лице, т.е. лице, което не е задължено да си самоначисли ДДС.

Пример за подобна доставка е налице, когато доставчик Х, който е установен в САЩ, продава стоки чрез електронна платформа. У е физическо лице, което е установено в Румъния и прави поръчка на стоки през платформата. Х, от своя страна, поръчва стоките от Z, който е установен в Гърция. Х предоставя цялата необходима информация на Z, който изпраща стоките директно от Гърция до Румъния.

В този пример Х задължително е установен извън ЕС, тъй като ако се намира в ЕС, тогава тази доставка попада в обхвата на чл.14.

2. Дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, от доставчик, независимо дали е установен, или не е установен на територията на ЕС, и получателят е данъчно незадължено лице.

Пример за подобна доставка е налице, когато доставчик Х, който може да е установен в САЩ, но може да бъде установен и в ЕС, продава стоки чрез електронна платформа. У е физическо лице, което е установено в Румъния и прави поръчка на стоки чрез платформата. Х, от своя страна, поръчва стоките от Z, който е установен в Китай. Х предоставя цялата необходима информация на Z, който изпраща стоките директно от Китай до Румъния. Стойността на цялата пратка е 130 евро. В този пример трябва да се отбележи, че пратката е в допустимия размер, тъй като е под 150 евро, и на следващо място – при тази доставка няма значение дали доставчикът е от ЕС, или е извън ЕС.

3. Вътрешни дистанционни продажби на стоки са тези доставки, при които изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят е данъчно незадължено лице и има постоянен адрес или обичайно пребиваване в тази държава, а доставчикът е лице, което не е установено на територията на ЕС.

Пример за подобна доставка е налице, когато доставчик Х, който е установен в САЩ, продава стоки чрез електронна платформа. У е физическо лице, което е установено в България и прави поръчка на стоки през платформата. Х, от своя страна, поръчва стоките от Z, който е установен в България. Х предоставя цялата необходима информация на Z, който изпраща стоките до У, който също се намира в България. В този пример Х задължително е установен извън ЕС, понеже ако се намира в ЕС, тогава тази доставка няма да попадне в обхвата на чл.14 от ЗДДС – тъй като няма да има транспортиране на стоките между две държави членки, а доставчикът ще извърши доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще подлежи на регистрация по ДДС.

4. Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС, когато основният доставчик е данъчно задължено лице, което е установено на територията на ЕС, и на дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро.

Пример за подобна доставка е налице, когато:

  • доставчик Х, който е установен в ЕС, продава стоки чрез електронна платформа. У е физическо лице, което е установено в Румъния и прави поръчка на стоки през платформата. Х, от своя страна, поръчва стоките от Z, който е установен в Гърция. Х предоставя цялата необходима информация на Z, който изпраща стоките директно от Гърция до Румъния.
  • доставчик Х, който е установен в ЕС, продава стоки чрез електронна платформа. У е физическо лице, което е установено в Румъния и прави поръчка на стоки през платформата. Х, от своя страна, поръчва стоките от Z, който е установен в Китай. Х предоставя цялата необходима информация на Z, който изпраща стоките до У. Стойността на цялата пратка е 200 евро.

Във връзка с разгледания пример по точка 4 следва да се поясни, че този вид доставки не беше предвиден в проекта за изменение на ЗДДС, а е добавен на по-късен етап. В случая, доколкото тези доставки се доближават до доставките по чл.14 от ЗДДС, предвид обстоятелството, че доставчикът е установен в ЕС, изглежда, че законодателят е преценил да включи доставките по чл.14 от ЗДДС в обхвата на доставките, които се улесняват чрез електронен интерфейс.

Дотук с новите промени беше определен кръгът на доставките, които се улесняват от електронен интерфейс. На следващия етап се въвеждат и нови правила, които регламентират специфично данъчно третиране за доставките, изброени в точки от 1 до 3. Новото данъчно третиране не се прилага по отношение на доставките, описани в точка 4.

Според новите правила при доставките по точки от 1 до 3 по отношение на лицата, които управляват електронни платформи за търговия със стоки, са налице две доставки:

  • Доставка между основен доставчик и получател – данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс;
  • Доставка на стоката, предмет на доставката по точка 1, между данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, и крайния получател – данъчно незадълженото лице.

Тук следва да се отбележи, че данъчното събитие за доставката от основен доставчик към собственик на платформа, както и за доставката от собственика на платформата към крайния получател, настъпват в момента на приемане на плащането. За момент на приемане на плащането се приема моментът, в който е получено потвърждение за извършено плащане, независимо че парите ще постъпят на по-късен етап.

По отношение на доставката от основния доставчик към собственика на платформата, трябва да се отбележи следното:

  • Доставката е облагаема с нулева ставка (чл.35а от ЗДДС);
  • Основният доставчик има право да ползва данъчен кредит за данъка, който е платил във връзка с извършването на конкретната доставка.

По отношение на лицата, които управляват електронен интерфейс и имат качеството на доставчик, възникват следните задължения:

  • Ако собственикът на платформата не е регистриран за прилагане режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, тогава за доставката, по която е доставчик, се прилага законодателството на държавата членка по потребление, където получателят е установен. Лицето е длъжно да води регистър на доставките, в които то има качеството на доставчик, както и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които участва и се счита, че действа от свое име;
  • Ако собственикът на платформата прилага някой от специалните режими, той е длъжен да спазва разпоредбите на ЗДДС и съответно да води специален регистър по отношение на доставките, в които има качеството на доставчик, както и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които участва и се счита, че действа от свое име;
  • Собственикът на платформата е длъжен да води отчетност и по отношение доставките, по които не се счита за доставчик, както и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които не участва и не се счита, че действа от свое име;
  • Информацията от цитираните по-горе регистри (в т.ч. отчетността по предходната точка), се съхранява в електронен вид за срок от 10 години, считано от края на годината, през която е извършена доставката.

С новите правила се определя, че собственикът на електронната платформа не улеснява доставката на стоки, когато:

  • не определя условията, по които се извършва доставката на стоки между основния доставчик и крайния получател;
  • не е ангажиран с разрешаването на фактурирането на разходите на клиента по направено плащане;
  • не е ангажиран с поръчката или с доставянето на стоките;
  • обработва единствено плащания;
  • рекламира стоката или пренасочва към друг сайт, от който тя може да се поръча.

Вижте и другите статии, свързани с промените в ЗДДС от декември 2020 г.:

  1. Специален режим Дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
  2.  Специален режим в Съюза
  3.  Специален режим извън Съюза
  4.  Режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
  5.  Място на изпълнение и регистрация по ДДС
  6. Дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии
  7.  Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки