Промени в ЗДДС от декември 2020 – Специален режим Дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии

Методи Христов
Управляващ съдружник счетоводно обслужване в Kreston BulMar
18 декември 2020, 00:00 106 50.2%

С промените в брой 104/08.12.2020 г. на Държавен вестник в ЗДДС се въведоха измененията на Директива 2006/112, която, от своя страна, беше изменена с Директива 2017/2455.

В настоящата статия ще бъде разгледан новият режим, който регламентира дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.

Разпоредбите, свързани с прилагането на специалните режими, част от които е и режимът за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, са представени в глава 18 от ЗДДС. В следващите редове ще бъдат представени основните моменти, свързани с обхвата, регистрацията и прилагането на режима.

Лица, които могат да прилагат режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии

Съществуват няколко условия, които определят кръга на лицата и на доставките, по отношение на които режимът е приложим.

На първо място, този режим се прилага по отношение на стоки под формата на пратки, чиято стойност не надвишава сумата от 150 евро. Режимът не може да се прилага по отношение на доставките на акцизни стоки.

Сред лицата, които могат да се регистрират за прилагането на режима, попадат тези доставчици, които отговарят на следните условия:

  • Установени са в ЕС; или
  • Установени са в трета страна, с която ЕС има сключена спогодба за взаимопомощ; или
  • Установени са в трета страна, с която ЕС няма сключена спогодба за взаимопомощ, но ползват акредитивен представител, който ги представлява във връзка с прилагането на режима.

Представител по този режим може да бъде единствено лице, което е установено в ЕС, като това лице има качеството и на платец на данъка.

Във връзка с прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни, са създадени нови дефиниции, целящи изясняването на условията за неговото прилагане.

Терминът „данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз“, се отнася за лице, което няма седалище и адрес на управление и не разполага с постоянен обект на територията на ЕС.

Терминът „представител“ се отнася за лице, което е установено на територията на ЕС, посочено е от доставчик, който извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни, като лице – платец на данъка, както и като лице, което действа от името и за сметка на същия този доставчик при изпълнение на задълженията му, определени в този специален режим.

Терминът „държава членка по идентификация“ се отнася за:

  • държавата членка, в която доставчикът е избрал да се регистрира, когато не е установен на територията на ЕС;
  • държавата членка, в която доставчикът е избрал да се регистрира и има постоянен обект в нея в случаите, при които няма седалище и адрес на управление в ЕС, но има постоянни обекти в повече от една държава членка. След като е избрал една държава по идентификация, доставчикът не може да променя своята регистрация през следващите две календарни години, които текат от годината на първоначалната регистрация;
  • държавата членка, в която доставчикът има седалище и адрес на управление;
  • държавата членка, в която представителят има седалище и адрес на управление;
  • държавата членка, в която представителят е избрал да се регистрира и има постоянен обект в нея, когато няма седалище и адрес на управление в ЕС, но има постоянни обекти в повече от една държава членка. След като е избрал една държава по идентификация, представителят не може да променя своята регистрация през следващите две календарни години, които тека от годината на първоначалната регистрация.

Терминът „държава членка по потребление“ се отнася за държавата, в която завършва транспортирането на стоките до потребителя.

Както един доставчик, който отговаря на условията за прилагане на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, не се е регистрирал за прилагането му нито в България, нито в друга държава членка, тогава за него са приложими общите правила на закона. Това означава, че ако мястото на изпълнение е на територията на България, за доставчика ще възникне задължение за регистрация по ДДС по реда на чл.96, ал.9 от ЗДДС, или казано с други думи – 7 дни преди да бъде извършена първата облагаема доставка, за лицето възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по ДДС.

Лицата, които могат да се регистрират за прилагането на режима и които са установени в трета страна, с която ЕС няма сключена спогодба за взаимопомощ, могат да се регистрират чрез избирането на един-единствен представител.

Когато доставките се извършват във валута, която е различна от евро, превалутирането в евро следва да се извършва по курса, определен на първия работен ден на месец октомври. Този курс се прилага за периода от 1 януари до 31 декември.

Правила, по които се определят: данъчна основа, данъчно събитие и изискуемост на данъка, размер на данъчната ставка и документиране на доставките

Данъчната основа на доставките се определя съгласно законодателството на държавата членка по потребление.

Данъчното събитие и изискуемостта на данъка при дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, възникват към момента на доставката. В тази връзка следва да се отбележи, че стоките се считат за доставени в момента, в който е било прието плащането.

По отношение на момента на приемане на плащането следва да се има предвид, че това е по-ранният от двата момента:

  • моментът, в който е получено потвърждението за плащане/съобщението за разрешаване на плащане/ангажиментът за плащане от получателя; или
  • моментът на действително извършеното парично плащане.

Размерът на данъчната ставка се определя съгласно законодателството на държавата членка по потребление.

Документирането на доставките се извършва съгласно законодателството на държавата по идентификация.

Данъчен период за режима Дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии

Данъчният период за прилагането на режима е едномесечен и съвпада с календарния месец.

Срок за деклариране и внасяне на данъка. Корекция на подадена декларация

Срокът за подаване на Справка-декларацията и за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ месеца, за който се отнася, като трябва да се отбележи, че срокът изтича и в почивен ден. Декларацията може да се подаде единствено по електронен път. На следващо място е задължително да се посочи входящият номер на декларацията при попълване на основанието в платежното за внасяне на данъка. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката на НАП.

Когато лицето действа в качеството си на представител, то е длъжно да подаде Справка-декларация за всяко едно представлявано лице.

В декларацията се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на този режим, а отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които ДДС по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка и общият размер на дължимия ДДС за съответния данъчен период.

Стойностите в декларацията се посочват в евро, като за доставки в други валути се използва курсът в последния ден от месеца, който е публикуван от Европейската централна банка за този ден. Ако няма публикуван курс на този ден, се прилага курсът, който е публикуван на следващия ден.

Ако през периода не са извършвани доставки, е налице задължение за подаване на нулева Справка-декларация.

При условие че едно лице, което е регистрирано за прилагане на режима в България, не е подало Справка-декларацията си в срок или не е внесло данъка в пълен размер, НАП изпраща напомнително писмо до него. Писмото се изпраща до 10-ия ден от изтичането на срока за подаване на декларацията и внасяне на данъка. След изпращането на това съобщение действията по определяне и събиране на данъка се извършват от държавите членки по потребление. В тези случаи, независимо от предприетите допълнителни действия, декларацията трябва да се подаде пред НАП, а данъкът трябва да се преведе по сметката на компетентния орган на съответната държава членка по потребление.

Корекции на Справки-декларации, включително издаване на дебитни и кредитни известия, се извършват в следващата Справка-декларация, като се посочват: съответната държава членка по потребление, данъчният период и размерът на данъка, във връзка с който се налагат корекциите. Подадените декларации могат да се коригират в срок до три години в държавата членка по идентификация, а след третата година корекциите се извършват в държавата членка по потребление. Когато България е държава членка по потребление, корекциите се извършват по реда, определен с правилника за прилагане на закона.

Освен да изготвят Справки-декларации, лицата са длъжни и да водят електронен регистър за доставките, които са извършвани по реда на този режим.

Регистърът се съхранява за срок от 10 години, считано от края на годината, през която е извършена доставката – т.е. началото е от 31 декември.

Право на данъчен кредит

По отношение на правото на данъчен кредит са приложими следните правила:

  • Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което е установено в ЕС, ако е регистрирано на основание чл.96 от ЗДДС, чл.97 от ЗДДС или чл.100, ал.1 от ЗДДС, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки/услуги с място на изпълнение в България във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима;
  • Лицата, които са регистрирани за прилагане на режима в друга държава членка, но не са установени в България, имат право да ползват данъчен кредит по реда на чл.81 от ЗДДС;
  • Лицата, които са регистрирани за прилагане на режима в България и същевременно са регистрирани по чл.96 от ЗДДС, имат право да ползват данъчен кредит по общия ред на закона.

Когато едно лице, което е регистрирано в страната, е внесло ДДС в друга държава членка, то има право на възстановяване от тази държава членка.

Когато едно лице е надвнесло ДДС и при условие че от НАП все още са превели сумата към държавата членка на потребление, надвнесеният данък се възстановява по реда на ДОПК. Това правило важи и когато данъкът е внесен в НАП, вместо в държавата членка по потребление – в случаите, при които данъкът се внася след изпратено напомняне от страна на НАП.

Когато едно лице е надвнесло ДДС, който е преведен в държавата членка по потребление, тогава възстановяването на надвнесения данък става съгласно законодателството на съответната държава. По същия начин, ако държавата членка по идентификация е превела вече данъка към НАП, то тогава чуждестранното лице може да възстанови надвнесения данък по реда на ДОПК.

Задължение за спазване на ЗДДС

Във връзка с прилагането на режима е създаден нов чл.57а, който регламентира задълженията при внос на стоки, попадащи в обхвата на режима, които възникват за лицата, регистрирани за неговото прилагане.

В случая е регламентирано, че декларирането на ДДС и внасянето му става по реда, който определен с режима и е описан по-горе.

Идентификационният номер, който е издаден във връзка с прилагането на режима, може да се посочва единствено в митническата декларация и не може да се използва за други цели.

Стоките се освобождават, без данъкът да бъде внесен, ако са изпълнени следните условия:

  • ДДС номерът на доставчика, който е регистриран за прилагането на режима, е валиден;
  • Стойността на стоките/пратката не надвишава сумата от 150 евро;
  • Получатели по доставката са физически лица или лица, които не са данъчно задължени по закона.

Освобождаването на стоките във връзка с прилагането на режима е регламентирано в разпоредбата на чл.58, ал.1, т.19 от ЗДДС.

Лицата, които са регистрирани за прилагането на режима в други държави членки, са данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС по отношение на определянето и внасянето на данъка.

Регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии

Новият режим предлага три възможни регистрации, като те зависят от това дали:

  • лицето желае да се регистрира директно, без представител;
  • лицето желае да се регистрира като представител по режима;
  • лицето желае да се регистрира чрез представител.

1. Лицата, които могат да подадат заявление за регистрация по реда на ЗДДС и да се регистрират за прилагането на този режим, без да посочват представител, следва да отговарят на няколко условия:

  • Да внасят стоки под формата на пратки, чиято стойност не надвишава сумата от 150 евро, които са предназначени за данъчно незадължени лица, установени в ЕС;
  • Както вече беше споменато, този режим не може да се прилага по отношение на акцизните стоки;
  • Доставчикът следва да отговаря и на следните условия:
    • има седалище и адрес на управление на територията на страната; или
    • няма седалище и адрес на управление на територията на ЕС, но има установеност по постоянен обект на територията на България; или
    • няма седалище и адрес на управление на територията на ЕС, но има установеност по постоянен обект както на територията на България, така и на територията на друга държава членка, и не е регистриран за прилагането на този режим в другата държава членка; или
    • няма нито седалище и адрес на управление, нито постоянен обект на територията на ЕС и не е регистриран за прилагането на този режим в друга държава членка, но е установен в трета страна, с която ЕС има сключена спогодба за взаимопомощ, и внася стоките от тази трета страна.
  • Не е налице забрана за регистрация за прилагане на режима. Такава забрана се налага при дерегистрация поради системно неспазване на закона.

2. Лицата, които искат да се регистрират и да изпълняват качеството на представляващ по този режим, трябва да отговарят на следните условия:

  • Дружеството да е регистрирано на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС или чл.100, ал.1 от ЗДДС;
  • Дружеството да действа като представител при изпълнение на задълженията, определени в режима от името и за сметка на доставчик, който е установен в трета страна, с която ЕС няма сключена спогодба за взаимопомощ – включително за лицата, които управляват електронен интерфейс;
  • Дружеството:
    • е установено в България; или
    • не е установено в ЕС, но има постоянен обект на територията на България; или
    • не е установено в ЕС, но има постоянен обект както на територията на България, така и на територията на друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в другата държава членка.
  • Не е налице забрана за регистрация за прилагане на режима. Такава забрана се налага при дерегистрация поради системно неспазване на закона.

3. Лицата, които искат да се регистрират по режима чрез представител, трябва да отговарят на общите условия за прилагане на режима, като условието за тях е да не са регистрирани за прилагането на този режим в друга държава членка.

Регистрацията в България се извършва, като данъчно задълженото лице подаде заявление за регистрация пред компетентната ТД на НАП. Заявлението се подава по електронен път, като има разлика в образеца – в зависимост от това дали лицето се регистрира като дружество, прилагащо режима, като представител по режима или като дружество, което се регистрира чрез представител.

След подаването на заявлението за регистрация от НАП се извършва проверка, която трае 7 дни. Актът за регистрация или отказ за регистрация по ДДС се издава в 7-дневен срок от приключване на проверката.

Датата на регистрация по този режим е датата на връчване на акта за регистрация.

Ако едно лице, което не ползва представител и разполага с постоянен обект както в България, така и в други държави членки, е избрало първоначално да се регистрира за прилагането на режима в друга държава членка, то не може да промени регистрацията си и да се регистрира в България преди изтичането на две години, следващи годината на първоначалната регистрация. Горното правило не се отнася за лицата, които разполагат с един постоянен обект и които преместят постоянния си обект в България. Същото се отнася и за лицата, които са установени в една държава членка, но решат да преместят седалището си в България.

Ако горните условия са изпълнени, лицето може да се регистрира чрез подаване на заявление за регистрация, отново по електронен път. Заявлението се подава не по-късно от 10-о число на месеца, следващ дата на промяната, като лицето е длъжно в същия срок да уведоми за промяната и другата държава членка. В тези случаи за дата на регистрация се счита датата на промяната.

При условие че настъпят промени в информацията, която е била декларирана с първото заявление за регистрация, тогава лицето е длъжно да подаде ново заявление. Срокът за подаване на новото заявление е до 10-о число на месеца, следващ месеца на промяната.

Прекратяване на регистрацията по режима

Лицата, които са избрали да прилагат режима и действат без представител, имат право на доброволна дерегистрация при следните условия:

  • Ако вече не извършват доставки, които попадат в обхвата на режима;
  • Ако вече не отговарят на общите условия за прилагане на режима;
  • Ако изберат да не прилагат режима.

Лицата, които са регистрирани като представители, имат право да прекратят своята регистрация при следните условия:

  • Ако не са действали като представители през 6 последователни месеца;
  • Ако не отговарят на общите условия за прилагането на режима.

Лицата, които са избрали да прилагат режима чрез представител, имат право на доброволна дерегистрация при следните условия:

  • Ако вече не извършват доставки, които попадат в обхвата на режима;
  • Ако вече не отговарят на общите условия за прилагане на режима;
  • Ако изберат да не прилагат режима.

Заявлението за дерегистрация се подава в срок от 15 дни преди края на месеца, който предхожда месеца, от който вече няма да се прилага режимът. Датата на дерегистрация е първият ден на месеца, от който вече лицето не прилага режима.

Ако едно лице е регистрирано за прилагане на режима в България и реши да премести регистрацията си в друга държава членка, тогава заявлението за дерегистрация се подава в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на промяната. В същия срок лицето уведомява и другата държава членка, като датата на дерегистрацията в България е датата, на която е станала промяната.

Ако едно лице, регистрирано в България, премести постоянния си обект на територията на друга държава членка или се установи по седалище на територията на друга държава членка, то може да избере да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си в България. Заявлението за дерегистрация се подава в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на промяната. В същия срок лицето уведомява и другата държава членка, като датата на дерегистрацията в България е датата, на която е станала промяната.

Ако едно лице е регистрирано в България и има постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, след изтичането на две календарни години, считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията, може да избере да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си България. Заявлението за дерегистрация се подава в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на промяната. В същия срок лицето уведомява и другата държава членка, като датата на дерегистрацията в България е датата, на която е станала промяната.

Дерегистрация по инициатива на НАП за лице, което е регистрирано без представител, е възможна при следните случаи:

  • Ако лицето вече не извършва доставки, които са в обхвата на режима;
  • Ако лицето вече не отговаря на общите условия;
  • Ако лицето системно нарушава режима, а именно:
    • не подава Справки-декларации в срок;
    • не внася ДДС или дължимият ДДС е над 100 евро за всеки данъчен период;
    • не предоставя информация от електронния регистър, който е длъжно да води.

В случаите, при които лицето вече не осъществява доставки или не отговаря на условията, датата на дерегистрация е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращане на акта. В тези случаи ДДС номерът е валиден до два месеца от датата на дерегистрация.

При дерегистрация поради системно неспазване на закона, датата на дерегистрация е датата след датата на изпращане на акта. В този случай ДДС номерът става невалиден веднага.

В случаите на дерегистрация поради системно неспазване на изискванията в закона, освен че лицето се дерегистрира, за него важи и забрана за регистрация по този режим, като тя трае за срок до 24 месеца след данъчния период, следващ данъчния период на дерегистрацията.

Във връзка с горното, при условие че доставчик е дерегистриран служебно от НАП поради обстоятелството, че в рамките на 24 данъчни периода не е извършвал доставки, които попадат в обхвата на режима, тогава такава забрана не е налице и доставчикът има право да се регистрира от момента, в който започне да извършва доставки, които са обект на режима.

Дерегистрация по инициатива НАП за лице, което има качеството на представител, е възможна при следните случаи:

  • Ако лицето вече не е действало в качеството си на представител през последните 6 месеца и не е подало заявление за дерегистрация по режима;
  • Ако лицето вече не отговаря на общите условия;
  • Ако лицето системно нарушава режима, а именно:
    • не подава Справки-декларации в срок;
    • не внася ДДС или дължимият ДДС е над 100 евро за всеки данъчен период;
    • не предоставя информация от електронния регистър, който е длъжно да води.

Когато се прекратява регистрацията на лице, което има качеството на представител – поради това, че лицето не е действало в качеството си на представител, или поради това, че вече не отговаря на общите условия, актът се изпраща отново по електронен път както до представителя, така и до всички лица, представлявани от него.

В тези случаи се прекратява регистрацията както на представителя, така и на всички лица, които е представлявал. Датата на дерегистрация е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращане на акта за дерегистрация.

Когато регистрацията на представителя се прекратява поради системно неспазване на закона, тогава датата на дерегистрация е датата след датата на изпращане на акта за дерегистрация. Актът се изпраща по електронен път както на представителя, така и на лицата, които са представлявани от него.

В горната хипотеза се прекратява и регистрацията на данъчно задължените лица, които са представлявани от представителя.

Дерегистрация по инициатива НАП за лице, което действа чрез представител, е възможна при следните случаи:

  • Ако лицето вече не извършва доставки, които са в обхвата на режима;
  • Ако лицето вече не отговаря на общите условия;
  • Ако лицето системно нарушава режима, а именно:
    • не подава Справки-декларации в срок;
    • не внася ДДС или дължимият ДДС е над 100 евро за всеки данъчен период;
    • не предоставя информация от електронния регистър, който е длъжно да води.

Ако регистрацията е прекратена поради това, че лицата не извършват вече такива доставки или не отговарят на общите условия, тогава датата на дерегистрация за прилагане на режима е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращането на акта, като отново актът се изпраща по електронен път.

Когато дерегистрацията е във връзка със системно неспазване на закона, датата на дерегистрация е денят, следващ деня на изпращането на акта. За лицето важи и забрана за регистрация по този режим, като забраната трае за срок до 24 месеца след данъчния период, следващ данъчния период на дерегистрацията. Тук следва да се отбележи, че не е налице забрана за повторна регистрация в случаите, при които доставчикът е дерегистриран поради системно нарушение на закона от страна на неговия представител.

Преходни разпоредби за прилагане на режима

Лицата, които желаят да се регистрират за първи път по този режим в България, могат да подадат заявление за регистрация от 01.04.2021 г.

Санкции

Лицата, които са регистрирани за прилагане на режима, независимо от това дали са регистрирани в България или в друга държава членка, и които не са установени в страната, ако имат задължение да подадат Справка-декларация по реда на ЗДДС и:

  • не подадат месечната Справка-декларация; или
  • подадат месечната декларация след законовия срок;

 се наказват с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.

Лицата, които са регистрирани за прилагане на режима, независимо от това дали са регистрирани в България или в друга държава членка, и които не са установени в страната, ако имат задължение да подадат Справка-декларация по реда на ЗДДС и не начислят ДДС за извършени доставки с място на изпълнение на територията на България в данъчния период, в който данъкът за доставката е станал изискуем, се наказват с глоба или санкция в размер 25 на сто от неначисления данък или данъка в по-малък размер, но не по-малко от 250 лв. При повторно нарушение размерът на санкцията е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5 000 лв.

Лицата, които откажат да предоставят електронния регистър по чл.14а, ал.10 от ЗДДС, чл.159г, ал.1 от ЗДДС, отчетността по чл.14а, ал.11 от ЗДДС или електронния регистър, който водят съгласно законодателството на държавата членка по идентификация, се наказват с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв. При повторно нарушение размерът на санкцията е от 1 000 до 20 000 лв.


Други статии за промени в ЗДДС от декември 2020: