ВАС се произнесе с тълкувателно решение по въпроса дали е налице законова презумпция, че доход с неустановен произход е от трудова дейност

С Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. по Тълкувателно дело № 8/2020 г. Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС) се произнесе по следните два въпроса:

1. Налице ли е законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК, представляваща установен при ревизията недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи, респ. укритите доходи, вследствие на постъпили в патримониума на физическото лице – ревизиран субект парични средства от различни източници в страната и/или чужбина, но недекларирани от него?
2. В тези случаи, чия е тежестта за доказване на посочения факт в съдебното производство по оспорване на ревизионен акт, с който при посочените фактически установявания, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г.?

Делото е образувано по искане на председателя на ВАС до Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на същия съд поради констатирана противоречива практика на съставите на ВАС, в която са застъпени две противоположни становища.

Една част от върховните съдии приемат, че при оспорване на установените осигурителни вноски от ревизираното лице, то носи тежестта да обори констатациите в ревизионния акт. В други съдебни решения на ВАС е прието, че приходната администрация носи тежестта да докаже, че недостигът, установен от ревизиращите органи, е укрит доход от трудова дейност, тъй като липсва презумпция за този факт.

ВАС уточнява, че въпросите по тълкувателното дело се отнасят само за доходите на самоосигуряващите се физически лица, когато е проведена ревизия и органите по приходите са установили укрити доходи и/или превишение на разходите над доходите.

Съдиите подчертават, че законодателят третира като трудова дейност всяка дейност, при която се полага труд. В тази връзка приемат, че „упражняването на трудова дейност съгласно посочените разпоредби от КСО е основание за възникване на осигуряване, което означава, че не всеки доход представлява осигурителен доход, а само този от трудова дейност, като при нейното прекратяване се прекратява и осигуряването“. Акцентира се, че макар ЗДДФЛ да регламентира, че доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице, са облагаеми, то КСО и Законът за здравното осигуряване нямат обща клауза за дължимост на осигурителни вноски върху всички доходи.

Съдът извежда, че при ревизия (по чл. 122 и сл. от ДОПК) не е налице предвидена в отделна правна норма презумпция, че доходът от неустановен източник представлява доход от трудова дейност. Това води до необходимост съдът да разграничи правната същност на двете понятия – данъци и осигурителни вноски, ведно с правните им последици. В тази връзка, макар да е налице презумпция, че върху доход с неустановен произход следва да бъде начислен данък, то тя не се прилага и по отношение на осигуровките. Според ВАС това означава, че „осигурителните вноски се дължат върху реално получено, съответно начислено и неизплатено възнаграждение, а не върху всякакъв друг доход, извън трудовия“. С оглед на изложеното, презумпцията за данъчно облагане по реда на ДОПК от доходи с неустановен източник при самоосигуряващите се физически лица няма как да бъде приложена и по отношение на задължителните им осигурителни вноски.

Накрая съдът заключава, че след като не е налице горната презумпция, не може да бъде възложено в тежест на ревизираното лице да доказва отрицателен факт, че не извършва трудова дейност. Именно приходните органи трябва да докажат в едно съдебно производство, че установеният недостиг на парични средства и/или укрит доход е от трудова дейност и върху него се дължат осигурителни вноски.

Решението е взето единодушно.