Когато едно лице трябва да бъде наето, това може да се случи по два начина – чрез трудов договор или чрез граждански. Разликите между двата вида договори са многобройни и познаването им позволява да се избере по-подходящия за вашия конкретен случай.
Законова регулация
Гражданският договор попада в обхвата на облигационното право и се сключва по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), докато трудовият договор е в обхвата на Трудовото право. Именно от тук идват най–фундаменталните различия между двата типа договори, защото за гражданския договор не важат разпоредбите в Кодекса на труда. Сключилите граждански договор не могат да се възползват от закрилата, която дава Кодекса на труда – например обезщетения.
Трудовите договори се сключват между работник и работодател за предоставяне на работна сила, докато гражданските са за извършване на точно определена дейност и постигане на конкретен резултат.
Задължителни реквизити на трудовия договор
За да се счете един договор за трудов, той трябва да съдържа задължителните реквизити изброени в чл.66, ал.1 от Кодекса на труда (КТ). Основните са месторабота, продължителност на работния ден и работната седмица, размер на платен годишен отпуск. Тези реквизити липсват при гражданския договор. Там изпълнителя сам определя работното си време и място, както и продължителността на работния ден. Това е и причината по време на работа на граждански договор да се признава само осигурителен стаж, а трудов – не, защото не е изпълнено условието посочено в чл. 351 ал.1 – 2 от КТ, а именно - „Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение„.
Без отпуски и обезщетения при гражданския
Лицата сключили граждански договор нямат платен годишен отпуск, както и нямат право на обещетение при временна неработоспособност от НОИ, тъй като не се правят удръжки за фонд „Общо Заболяване и Майчинство„
Гражданските договори могат да бъдат много разнообразни. Най-използваните са договорите за изработка (чл.258 – чл.269 от ЗЗД) и договорите за поръчка (чл.280 – чл.292 от ЗЗД). При договорите за изработка страните се наричат Възложител и Изпълнител, а при договорите за поръчка - Доверител и Довереник.
Без подчинени и без наказания
Характерно за гражданския договор, е че страните по него са равнопоставени. Съществено различие с трудовия договор, където страните са в йерархична зависимост. Работодателят по трудов договор може да упражни контрол и да налага дисциплинарно наказание на работника, докато при гражданския договор това липсва, т.е. ако по граждански договор лицето не изпълни задачата си той няма да бъде дисциплинарно наказан.
Пример: Типичен пример за сключване на граждански договор е наемане на художник, за да нарисува определена картина. Изпълнителят използва свои материали за изработката на картината, освен ако не е упоменато изрично друго в договора (чл. 252 от ЗЗД). Ако възложителят предостави материали за изработката на продукта и те се окажат некачествени или неподходящи изпълнителят има право да ги върне преди изтичането на срока на договора, но ако не завърши проекта под претекст, че материалите са били неподходящи без да е сигнализирал за това, загубата си е за негова сметка и е много вероятно да не получи уговореното възнаграждение (чл. 260 от ЗЗД). Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна според предвиденото в договора предназначение.
Характерно за трудовия договор, е че работникът носи имуществена отговорност за предоставените му материали, с които да извършва своята дейност, докато при гражданския договор това липсва като условие. Възложителят не може да търси отговорност от изпълнителя по никакъв начин.
Изплащане на възнаграждението
Задължително условие и в двата договора е да фигурира размера на възнаграждението, но при трудовия то е с цикличен характер, докато при гражданския е най- често след завършване на определената в договора задача. Изплащането на възнагражденията по трудов договор става по ведомост, а по граждански е чрез сметка за изплатени суми по чл.45 ал.4 от Закона за данъка върху дохода на физически лица (ЗДДФЛ) , по която се удържа и внася авансовия данък.
Осигуровки по граждански договор
Всяко лице, което ще сключва граждански договор е длъжно да уведоми другата страна дали е самоосигуряващо се лице по смисъла определен в чл.5 ал.2 от Кодекса на Социалното Осигуряване (КСО) и дали получава възнаграждения на друго основание. На тази база платецът на дохода е длъжен да удържи и внесе осигурителни вноски (без вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – ТЗПБ и фонд „ Общо заболяване и майчиснтво – ОЗМ) в следните случаи :
- Ако сумата по сметката след приспадане на нормативно признатите разходи -25% по ЗДДФЛ чл. 29 ал. 1 т.3 - е над минималната работна заплата за страна през съответния период
- Когато получателят е осигурен и на друго основание през същия период
За пенсионерите сключили граждански договор се удържат само здравни осигуровки, но има опция да бъдат осигурявани и за фонд „Пенсии“ (може да се провери дали такива вноски са правени в Смеката за изплатени суми т. 6.1).
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от КСО, осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-то число на месеца, следващ месеца , за който се дължат.
Ако лицето е самоосигуряващо се лице платеца на дохода няма задължение да удържа и внася осигурително вноски – те изцяло са за сметка на получателя на дохода.
Възмездни и безвъзмездни договори
Възмезден е този договор, при който всяка от страните по него се задължава срещу насрещна престация. Не е необходимо двете насрещни престации да са равностойни. Това е най-честата форма на договорите и съответно тук попада и трудовия договор, т.е. работодателя се задължава да заплаща на служителя през определения в договора цикъл трудовото му възнаграждение.
Възмезден е този договор, при който всяка от страните по него се задължава срещу насрещна престация. Не е необходимо двете насрещни престации да са равностойни. Това е най-честата форма на договорите и съответно тук попада и трудовия договор, т.е. работодателя се задължава да заплаща на служителя през определения в договора цикъл трудовото му възнаграждение.
Безвъзмезден е този договор, при които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация – без насрещен еквивалент. Това е възможно при гражданските договори. Характерно при безвъзмездните договори, е че страните са обвързани с по-малко условия, отколкото ако са възмездни.
Безвъзмезден е този договор, при които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация – без насрещен еквивалент. Това е възможно при гражданските договори. Характерно при безвъзмездните договори, е че страните са обвързани с по-малко условия, отколкото ако са възмездни.
Сключване на повече от един договор
Не съществува законова пречка лице назначено на трудов договор да сключи граждански договор. Тук отново се изхожда от липсата на фиксирано работно време и място. Броя на трудовите договори е ограничен от изискването съгласно чл. 152 от КТ - работникът или служителят има право на непрекъсната между-дневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, т.е. ако едно лице има сключен трудов договор за 8-часов работен ден 5 дни в седмицата може да сключи втори трудов договор за 4-часов работен ден.
При гражданските договори няма ограничение за броя.
Срок на договора
Трудовите договори могат да бъдат безсрочни, но гражданските не могат. Задължително условие при сключване на граждански договор е да е упоменат срока, за които се договорят страните да бъде извършена съответната работа. Трудовият договор се счита за безсрочен, ако не е упоменато друго (чл. 67 ал. 1 т.1 от КТ). Периода за сключване на срочен трудов договор не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго (чл. 68 ал. 1. т. 1 от КТ), и същият не може да се превръща в безсрочен без изричното съгласие на служителя (чл. 67 ал.2 т. 3 от КТ).
Прехвърляне на задължения по договора на трето лице
Сключването на трудов договор е с конкретно лице и то не може да прехвърля правата и задълженията си на трета страна. Гражданските договори обикновено също се сключват с определено лице, но е възможно правата и задълженията да бъдат прехвърлени на трета страна, която да довърши задачата (чл. 283 от ЗЗД). Правоприемникът се съгласява да завърши съответната задача съгласно всички условия в договора, сякаш е сключен лично.
Обявяване на договора в НАП
Трудовите договори подлежат на задължителна регистрация в НАП до 3 дни след сключването им (чл. 62 от КТ). Гражданските договори не подлежат на задължителна регистрация. Задължение, което те пораждат е подаването на Годишна Данъчна Декларация за физически лица според чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на годината, следваща година на придобиване на дохода.
| Трудов договор | Граждански договор |
|---|---|
| Предмет на договора е предоставяне на работна сила | Предмет на договора е предоставянето на трудов резултат |
| Страните по договора са в йерархична зависимост | Страните по договора са равнопоставени |
| Служителите полагат труд според фиксирано работно време/седмица/ място | Изпълнителя няма определено работно време/ седмица/ място |
| Служителите ползват предоставените им от работодателя материали и съоръжение | Изпълнителя ползва свои материали, ако не е уговорено друго в договора |
| Служителите носят дисциплинарна отговорност | Изпълнителя не е подчинен на възложителя – т.е. не носи дисциплинарна отговорност |
| Непостигането на резултата е за сметка на работодателя | Непостигането на уговорения резултат е за сметка на изпълнителя |
| Трудовия договор е задължително възмезден | Гражданския договор може да бъде както възмезден, така и безвъзмезден |
| Отношениета се уреждат по Кодекса на труда | Отношенията се уреждат по ЗЗД |
| Трудовия договор задължително се регистрира в НАП | Гражданските договори не подлежат на регистрация в НАП |
| Трудовите спорове се разглеждат по ред определен в Кодекса на труда | Споровете се решават по реда на ЗЗД и ГПК |
| Правата и задълженията не могат да бъдат прехвърляни на трето лице | Правата и задълженията са лични, но могат да бъдат прехвърлени на трето лице |
