Заетостта при жените в България е по-висока отколкото при мъжете

Заетостта при жените е по-висока отколкото при мъжете, но заплащането продължава да е по-ниско, въпреки че разликата се стопява през последните години. Тя е най-съществена във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията, където заплащането на жените е с над 30% по-малко от това на мъжете. Това са част от изводите в новото изследване на Института за пазарна икономика, публикувано днес на сайта на ИПИ.

Преброяването на населението от 2021 г. показа, че 2,9 млн. от общо 5,6 млн. души над 15-годишна възраст полагат или предлагат труд (работната сила). Делът на мъжете е значително по-висок – 57,1%, докато този на жените е 48,8%.

Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, делът на заетите от тях е по-висок, а на безработните – по-нисък. През 2021 г. делът на заетите жени в работната сила е 90,7% (спрямо 89,5% при мъжете), а безработните – 9,3% (спрямо 10,5% мъжете).

Най-висок е делът на жените между 45 и 64-годишна възраст – 49,7%. При най-ниската (15 – 24 г.) и при най-високата възрастова група (65+ години) участието на жените е значително по-ниско. „Това означава, че делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот, а участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано спрямо това на мъжете”, посочват авторите на анализа.

Данните по региони сочат, че в София е най-висок процентът на жените (60%), които участват в работната сила (спрямо 68% при мъжете), а най-нисък е в област Кърджали (36% участие на жените и 43% на мъжете). Областите с най-малка разлика в дела на работната сила между двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник (под 6 процентни пункта разлика), а с най-висока – Добрич, Търговище и Шумен (с по 11 процентни пункта разлика). „Сравнително голяма част от жените не участват в работната сила в някои райони, където е висок делът на етническото, селското и сравнително по-ниско образованото население”, обобщават от ИПИ и допълват, че „разликите при участието на мъжете и жените на трудовия пазар намаляват с нарастване на степента на образование”.

Изборът на професия е силно повлиян от традиционните роли на пола. Затова най-голям брой жени са наети в образованието, здравеопазването и социалните дейности (над 80%), с други думи в сектори, свързани с работата с хора. На другия полюс – с под 20% наети жени, са традиционно доминираните от мъжете сектори, като строителството и добивната промишленост. „Данните показват, че в секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени, а в тези, в които се изисква основно физическа сила, преобладават мъжете”, коментират икономистите от ИПИ.

През 2021 г. средната брутна годишна заплата на дамите е 16 900 лева, а при мъжете – 20 500 лева. „През последното десетилетие се наблюдава стабилен и постоянен ръст на заплатите и при двата пола, а разликата намалява. Докато през 2000 г. възнаграждението на жените е с близо 25% по-ниско от това на мъжете, през 2021 г. разликата е под 18%”, посочват от ИПИ. Анализът установява, че докато при жените децата в семейството водят до „загуба“  на заетост, при мъжете е точно обратното –  те са фактор, който увеличава коефициента на заетост, независимо от образованието. „Очевидното обяснение за противоположния ефект на децата е в разпределението на ролите в семейството, тъй като жените по-често избират да се грижат за децата и домакинството без да търсят формална заетост, а обратно – мъжете се нуждаят от работни места, за да могат да издържат домакинството. Разбира се, има и друго обяснение, а именно, че работещите мъже по-лесно намират партньор, с когото да създадат семейство и деца”, коментират от ИПИ.