ВКС се произнесе относно собствеността на построеното от съпрузи в поземлен имот, чиито съсобственици са трето лице и единият съпруг

С Тълкувателно решение № 4/2019 г. от 14.02.2022 г. по Тълкувателно дело № 4/2019 г. Общото събрание на Гражданската колегия на (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) се произнесе по следния въпрос: 

„При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена.“

Делото е образувано с разпореждане от 01.11.2019 г. на председателя на ВКС, за да се преустанови занапред противоречивата съдебна практика, при която са застъпени две различни становища.

Една част от върховните съдиите приемат, че по така поставения въпрос следва да се приложи установеното в т. 4 на Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1972 г., като съответно между съсобствениците на поземления имот възниква съсобственост и по отношение на построеното върху терена. Според съдиите, поддържащи това становище, съпружеска имуществена общност възниква върху тази част от построеното, съответстваща на правата на съсобственика, който е бил в брак по време на строителството.

Съгласно второто застъпено в практиката становище на върховните съдии, при гореизложените условия възниква съсобственост между съсобствениците на терена, а не е налице съпружеска имуществена общност върху попадащата в притежание на съпруга – съсобственик идеална част от построеното върху терена.

ОСГК на ВКС приема за правилно първото становище, обосновавайки в мотивите си приложението на т. 4 на ППВС № 5/1972 г., съгласно която в съпружеската имуществена собственост влиза сградата, която е била построена през време на брака върху земя, представляваща индивидуална собственост на единия съпруг, дори в полза на другия да не е било учредено право на строеж.

Според висшите магистрати това тълкуване има практическо приложение, доколкото намира израз и в приложимата нормативна уредба (чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс от 2009 г.) и същото следва да се приложи и тогава, когато единият съпруг е бил собственик на идеална част от поземления имот. Освен това в решението е пояснено, че спрямо настоящата хипотеза не се прилагат изключенията, уреждащи личното имущество на съпрузите (установени чл. 22, ал. 1 от действащия Семеен кодекс).

В мотивите си висшите магистрати поясняват, че доколкото в полза на съпруга – съсобственик липсва надлежно учредено право на строеж, то съсобствениците на земята стават съсобственици и на построеното в имота (съгласно действието на приращението – чл. 92 от ЗС), като третото лице – съсобственик придобива идеална част от сградата, която съответства на частта му от поземления имот. Съгласно тълкувателното решение при тази хипотеза, без да е налице учредено право на строеж и доколкото двамата съпрузи са в режим на съпружеска имуществена общност (чл. 18, ал. 1, т.1 от СК), върху идеалната част от построеното, която съответства на правата върху терена на съпруга – съсобственик, възниква съпружеска имуществена общност. Пояснено е обаче, че ако построените обекти не са самостоятелни обекти, а са с обслужващо предназначение, то същите ще са съсобствени единствено на съсобствениците на терена: третото лице и съпруга – съсобственик.

Решението по делото е подписано с особено мнение на девет от върховните съдии.