ВКС се произнесе относно определянето на обезщетението за неимуществени вреди от деликт при съпричиняване

Татяна Тенева
Юрисконсулт в Kreston BulMar
3 август 2022, 15:59 59

Според висшите магистрати присъдената от съда сума не може да надхвърля размера на исковата претенция

С Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 01.08.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) се произнесе по следния въпрос:

„При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума, или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума.“

Делото е образувано с разпореждане от 18.02.2021 г. на председателя на ВКС, за да се преустанови занапред противоречивата съдебна практика на състави на ВКС, при която са застъпени две различни становища.

Една част от върховните съдии приемат, че ищцовата претенция за размера на претърпените в резултат на деликт неимуществени вреди не е решаваща за съда и неговата преценка за справедлив размер на обезщетението. Становището обхваща и намаляване размера на обезщетението в условията на съпричиняване от страна на пострадалия.

Съгласно второто становище, застъпено в практиката на върховните съдии, ищцовата претенция за пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат от деликт, и неговата оценка за справедлив размер, е обвързваща и ограничаваща за съда. Според съдиите, поддържащи това становище, съдът не може да определи съответно по-голям размер или в условия на съпричиняване да намали размера на посоченото в исковата молба обезщетение.

ОСГК на ВКС приема за правилно първото становище, обосновавайки в мотивите си приложението на чл. 52 от ЗЗД, съгласно което съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Според висшите магистрати посочената в петитума на исковата молба на пострадалото лице оценка на претърпените неимуществени вреди не е „ограничителен критерий“ за съда при определяне на справедливо обезщетение и същият не е обвързан от нея, доколкото именно съдът е задължен по вътрешно убеждение „да определи размера на справедливото обезщетение“. Размерът на обезщетението следва да бъде определен по справедливост от съда, като вземе предвид всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и в случай на съпричиняване – да намали така определения справедлив размер (съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД). Пояснено е, че в своите мотиви съдът следва да посочи този размер, спрямо който ще бъде приложено съответно намаляването.

В текста на решението е изведено, че размерът на претендираното паричното обезщетение за неимуществени вреди има значение относно забраната съдът да се произнася и да присъжда нещо повече от поисканото.

Съгласно тълкувателното решение в хипотезата на съпричиняване от страна на увредения (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) направената в исковата молба претенция за обезщетение за неимуществени вреди от деликт не ограничава съда да определи размера на справедливото обезщетение. Според висшите магистрати присъдената сума обаче не може да надхвърля размера на исковата претенция.

Решението по делото е прието единодушно от върховните съдии.

ДРУГИ НОВИНИ

филтър по тема:
покажи още
абонамент