ВКС реши, че влезлите в сила постановления за възлагане на недвижими имоти не могат да бъдат отменени по съдебен ред

С Тълкувателно решение № 6/2020 г. от 20.05.2022 г. по Тълкувателно дело № 6/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) се произнесе по следния въпрос:

„Подлежат ли на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл.496, ал.1 ГПК за възлагане на недвижими имоти?“

Делото е образувано с разпореждане от 30.11.2020 г. на Председателя на ВКС, за да се преустанови занапред противоречивата съдебна практика на двете колегии на ВКС, при която са застъпени две различни становища.

Една част от върховните съдиите приемат, че възлагателни постановления на съдебния изпълнител не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК (Глава 24 от ГПК), прилагайки т.3 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК.

Съгласно второто застъпено в практиката становище на върховните съдии, възлагателните постановления на съдебния изпълнител могат да бъдат отменени по реда на Глава 24 от ГПК „по молба на участниците в изпълнителното производство“, доколкото са приложими Решение № 90/1972 г. на ОСГК и ППВС № 2/1977 г.

ОСГТК на ВКС приема за правилно първото становище, изяснявайки в мотивите си същността на постановлението за възлагане на недвижим имот (по чл.496, ал.1 от ГПК), с чието влизане в сила приключва и самата публичната продан. Уточнено е, че с него се възлага имотът на обявения за купувач, а същото като акт на съдебния изпълнител се издава в рамките на правомощията му като орган на принудително изпълнение и „принудително удовлетворяване на установени по определен процесуален ред притезателни права“.

В мотивите на решението са посочени още изрично предвидените в закона средства за защита не само на страните, участващи в публичната продан, но и на трети лица. Разяснено е, че постановлението може да бъде обжалвано (по реда на чл.435, ал.3 от ГПК), а след влизането му в сила публичната продан може да бъде атакувана (по реда на чл.496, ал.3 от ГПК). Допълнено е, че установяване недействителността на самата публична продан може да се извърши по исков ред чрез предявяване на установителен иск или съответно възражение на ответника, а трето лице има възможност за петиторна защита.

Наред с това в решението си висшите магистрати изтъкват, че отмяната по реда на чл. 303 и сл. от ГПК не е универсален, а извънреден способ за контрол на определени актове, постановени от съд, в рамките на едно правораздавателно производство и имащи силата на присъдено нещо. Посочено е още, че основанията за отмяната по реда на Глава 24 от ГПК са изчерпателно уредени от законодателя (чл.303, ал.1 и чл.304 от ГПК).

В тълкувателното решение висшите магистрати правят заключение, че отмяната по реда на Глава 24 от ГПК е неприложима спрямо постановлението за възлагане на съдебния изпълнител, предвид че същото „не е акт на съда, не се постановява в правораздавателно производство и няма ефект на съдебно решение“.

Решението по делото е подписано с особено мнение на седемнадесет от върховните съдии.