ВКС прие кога възниква вземането за обезщетение на военнослужещ за положен труд над нормативно определения и некомпресиран с почивка

С Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 11.02.2022 г., по Тълкувателно дело № 6/2017 г. Общото събрание на Гражданската колегия на (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) се произнесе по следния въпрос:

 „В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпресиран с почива, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение?“

Делото е образувано с разпореждане от 01.11.2021 г. на и.ф. заместник-председателя на ВКС и ръководител на гражданска колегия на ВКС, за да се преустанови занапред противоречивата съдебна практика, при която са застъпени две различни становища.

Една част от върховните съдиите приемат, че считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение между военнослужещ и неговия работодател, за първия възниква вземане за обезщетение за положен от военнослужещия труд, който е повече от нормативно определения при даване на некомпенсирани с почивка 24-часови дежурства. Тогава настъпва и изискуемостта на вземането му, като от този момент военнослужещият може да упражни своето право на иск. Магистратите, придържащи се към това становище, приемат, че именно от датата на прекратяване започва да тече тригодишна погасителна давност на вземането за обезщетение (съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ).

Съгласно второто становище на върховните съдии, застъпено в практиката, „вземането на военнослужещ, положил труд, повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, е парично възнаграждение за извънреден труд“ и то е изискуемо едновременно с основното месечно възнаграждение за месеца, следващ този на сумираното отчитане на служебното време. Направен е изводът, че от тогава работодателят изпада в забава и едновременно започва да тече погасителната давност на горепосоченото вземане, а моментът на прекратяване на служебното правоотношение не е определящ за неговото възникване, изискуемост и погасяване по давност.

ОСГК на ВКС приема за правилно първото становище. В мотивите се посочва, че в конкретния случай се касае за удължаване на служебно време, което следва да се разграничава от полагането на извънреден труд. Съображението на магистратите е, че само по себе си удължаването на работното/служебното време е „общ случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава нормативно определената продължителност на работното време“. Уточнено е още, че компенсирането на това удължаване се извършва със съответното му намаляване през други работни дни, въз основа на писмен акт. Посочва се, че парична компенсация, представляваща обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на съответното правоотношение, от което е направен и извод, че вземането за заплащане на това обезщетение също възниква с прекратяването на съответното правоотношение. Пояснено е, че самата компенсация се заплаща като извънреден труд (предвид разпоредбата на чл. 136а, ал. 5 от КТ).

Съгласно тълкувателното решение вземането за обезщетение е безсрочно, доколкото не е предвиден определен ден за неговото изпълнение. Според висшите магистрати именно от момента на прекратяване на служебното правоотношение военнослужещият може да упражни правото си на иск, като работодателят изпада в забава след покана (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). С решението се приема, че прекратяване на правоотношението е и моментът, от който започва да тече и тригодишната погасителна давност за погасяване на вземането (съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ).

Решението по делото е подписано с особено мнение на двама от върховните съдии.