ВКС прие, че правото на Павлов иск се прехвърля и при цесия

С Тълкувателно решение № 2/2019 г. от 26.03.2021 г. по Тълкувателно дело № 2/2019 г. Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) даде задължително тълкуване на въпроса: „Притежава ли цесионерът активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането ?“. Делото е образувано поради констатирана противоречива практика на съставите на ВКС в производствата по чл. 290 от ГПК. Според част от съставите правото на Павлов иск не се прехвърля със сключване на цесията, тъй като цесионерът не е имал качеството на кредитор към момента на увреждането. Според другото становище цесионерът притежава правото да предяви иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, тъй като искът има характер на обезпечение, а обезпеченията следват вземането и преминават към новия кредитор при прехвърлянето му.

ОСГТК на ВКС приема за правилно второто становище. В отговора си на въпроса върховните съдии посочват, че цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на Павлов иск, в случай че увреждащата сделка или действие са извършени от длъжника спрямо стария кредитор, който е цедент по договора за цесия, в периода между възникването и прехвърлянето на вземането. Това е така, защото, ако сделката или действието са били увреждащи за първоначалния кредитор (цедент), рефлектирайки върху способността на длъжника да погаси задължението си, то те ще бъдат увреждащи и за последващия кредитор (цесионер).

В мотивите си съдиите напомнят, че в иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е част от общото обезпечение на кредиторите, като се позовават на мотивите, изложени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълкувателно дело № 2/2017 на ОСГТК на ВКС. А съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, при прехвърляне на вземане, то преминава върху новия кредитор заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и изтеклите лихви, освен ако не е уговорено друго. Посочено е и че използваното в разпоредбата понятие „принадлежност“ е събирателно, но не и изчерпателно. Разрешението на поставения по тълкувателното дело въпрос следва от кумулативното тълкуване на разпоредбите на чл. 135, ал. 1 и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД.

Съдиите посочват, че кредиторът има право да поиска да се обяви за относителна недействителна увреждаща сделка или действие при следния фактически състав – 1. съществуващо вземане; 2. увреждащо действие или сделка, извършени от длъжника, които възпрепятстват кредитора да удовлетвори вземането си, и 3. знание на длъжника, че уврежда своя кредитор със сключване на увреждащата сделка. Когато увреждащата сделка е възмездна, се изисква и знанието на третото лице. Тоест, ако са налице всички изброени елементи от фактическия състав, то кредиторът има право да предяви Павлов иск. В случай че увреденият кредитор реши да прехвърли вземането си с договор за цесия, то новият кредитор (цесионер) също ще има правото да иска увреждащата сделка да бъде обявена за недействителна спрямо него. Това е така, от една страна, защото вземането се прехвърля с всички принадлежности върху него в широк смисъл – включително и правото на иск по чл. 135 от ЗЗД, а от друга – защото самата увреждаща сделка има един и същи ефект върху възможността да се удовлетвори вземането, независимо от личността на кредитора. Отделно от това, със сключването на договор за цесия не възниква ново вземане, не се променя личността на длъжника и не се санира неговата недобросъвестност, нито правните последици от действията му, се казва още в мотивите на решението.

Върховните съдии изброяват и други права, които се прехвърлят заедно с вземането при цесия – правото на задържане, право на избор на предмета при алтернативни задължения, правото за предявяване на предсрочна изискуемост и други, които са относими към събирането на вземането. Посочват и че в правната теория и съдебната практика няма спор, че правото на Павлов иск може да се наследява, поради което няма логика да не се признава и при частно правоприемство.

Решението по делото е взето единодушно.