ВКС отговори на въпроса от кога вземанията се погасяват в случай на съдебно прихващане

Вяра Владева
Юрисконсулт в Kreston BulMar
21 март 2022, 17:36 237

Отговор на този и на други въпроси даде ОСГТК на ВКС в тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2020 г.

Върховният касационен съд (ВКС) се произнесе по тълкувателно дело № 2/2020 г. по описа на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии (ОСГТК), образувано поради констатирана противоречива съдебна практика по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет. С тълкувателно решение № 2/2020 г. от 18 март 2022 г. върховните съдии отговориха на следните въпроси:

„1. При направено възражение за прихващане (съдебна компенсация) от кой момент се считат погасени двете насрещни вземания, когато едно от тях или и двете са спорни/неликвидни, респективно от кой момент поражда действие съдебното възражение за прихващане?

2. При произнасяне на съда (с уважаване, съответно отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща, или само тази част, съответстваща на размера на иска?

3. При уважаване на възражението в хипотезата на т. 2 може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес?“

 

По първия въпрос върховните съдии приемат за правилно становището, според което прихващането на насрещни вземания до размера на по-малкото от тях винаги настъпва с обратна сила – от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Без значение е въпросът кога е настъпила ликвидността на вземането. Върховните съдии посочват, че когато прихващането е направено извън съдебен процес, т.нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, то се осъществява чрез изявление на едната страна, което трябва да е безусловно. То трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от вземанията по страни, основание и размер и за да породи действие, трябва да достигне до адресата. Когато се касае за извършено в процеса прихващане, т. нар. „съдебно прихващане“, то изявлението е под условие и ще породи действие само ако предявеното с иска вземане бъде уважено. Ето защо влязлото в сила съдебно решение, с което е уважено възражението за прихващане, има характер на сбъдване на отлагателното условие. От този момент изявлението за прихващане поражда своя ефект, но действието му е с обратна сила. Допълнителен довод в тази посока произтича и от разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД. Тя не разграничава извънсъдебното от съдебното прихващане.

По отношение на втория въпрос върховните съдии посочват, че противоречивата съдебна практика съществува във връзка с това какъв е обхватът на силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважено възражение за прихващане, извършено в процеса с вземане в по-голям размер от вземането по иска, когато активното вземане не е установено с друго влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. Според едното становище силата на пресъдено нещо обхваща само прихванатата част от активното вземане, а според другото – и неприхванатата. Върховните съдии приемат за правилно първото застъпено в практиката становище. Сред мотивите си върховните съдии посочват, че възражението за прихващане представлява отбранително средство, с което разполага ответникът в защитата си срещу предявения от ищеца иск. Когато възражението за прихващане е неоснователно, съдебното решение установява със сила на пресъдено нещо, че вземането на ответника не съществува, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост. В случай че възражението е основателно, погасителният ефект на прихващането настъпва до размера, необходим за прихващането. Над този размер вземането на ответника остава извън процеса. За непогасеното му вземане решението поражда сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на вземането.

По третия въпрос върховните съдии посочват, че той е породен от противоречивата практика по втория въпрос. Според едното становище обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважено възражение за прихващане с по-голямо по размер вземане от установеното вземане по иска, включва размера на всяко едно от насрещните вземания. За тях или за някаква част от тях нов иск е недопустим. Според другото становище обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважено възражение за прихващане с по-голямото вземане, включва само размера на прихванатата част, като иск за горницата е допустим. Върховните съдии приемат за правилно второто становище. Когато със съдебно решение е уважено възражението за прихващане, то в следващ процес ответникът може да претендира плащане на непогасения остатък от своето вземане. По новия иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са породили вземането.

Тълкувателното решение е подписано с особено мнение по втория въпрос от седем съдии.

ДРУГИ НОВИНИ

филтър по тема:
покажи още
абонамент