ВКС образува ново тълкувателно дело, свързано с частичния отказ от иск

С разпореждане от 07.12.2021 г. изпълняващият функциите на председател на Върховния касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК).

Състав на ВКС постави на вниманието на върховните съдии два въпроса, засягащи частичния отказ от иск в рамките на касационното производство, по които е констатирал противоречива практика:

1. Допустимо ли е касационно производство, останало висящо след частичен отказ по чл. 233 ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК?
2. Какви са правните последици при частичен отказ от иск, заявен по реда на чл. 233 ГПК в касационното производство, относно частта от спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и останалата част от спорното право, по отношение на която не е налице десезиране по спора?

В някои съдебни актове се приема за водещ фактът, че след като ищецът е упражнил частично правото си на отказ от иска пред ВКС, цената на иска попада под законово установения минимум за касационен контрол – 5 000 лв. за граждански дела и 20 000 лв. за търговски дела. Поради това обжалването на въззивното решение е недопустимо. В подобни случаи по силата на закона касационното производство следва да се прекрати в частта, по отношение на която е направен отказът, и съответно да се обезсили въззивното решение (както и първоинстанционното решение, когато то е потвърдено от въззивния съд). А тъй като касационният контрол не се допуска за иска в останалата му част, то и за нея съдът следва да постанови прекратяване.

От друга страна, има състави на ВКС, които застъпват тезата за допустимост на касационното производство при сходни хипотези. Някои от тях споделят мнението за законовите последици от частично упражненото право на отказ от иска, но не прекратяват производството в останалата му част, а разглеждат жалбата срещу въззивното решение по същество. Други върховни съдии възприемат молбата на ищеца за частичен отказ от иск като желание за намаляване размера на иска. Стъпвайки на правилото, че подобно изменение на иска може да бъде направено най-късно до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, те отхвърлят искането на този етап от процеса. С тези доводи допускат касационния контрол.

Аргументирано е и едно междинно становище в определение на ВКС, което отчита момента на отказа от иск. Според него, ако ищецът е направил частичен отказ от иск преди върховният съд да се е произнесъл по допустимостта на касационното обжалване и с това цената на иска е паднала под определения законов праг, то ВКС е длъжен да се съобрази с това. Ако обаче правото на отказ е упражнено след като съдът вече е допуснал касационния контрол по отношение на въззивното решение, то съдът следва да го зачете и да се произнесе по същество.

Предстои върховните съдии от двете колегии да приемат тълкувателно решение, с което да отговорят на въпросите, предизвикали противоречия.