Въвеждат се допълнителни гаранции за правата на командированите служители в ЕС или ЕИП

Промените в Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги са обнародвани в ДВ, бр.6 от 22.01.2021 г. С тях се въвеждат изискванията на Директива 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Промените гарантират равнопоставеност при размера на трудовото възнаграждение, осигуряване на благоприятни условия за настаняване, поемане на разходи при прекомандироване и закрила при недействително командироване. Нововъведените гаранции засягат командированите от България работници и служители в друга държава членка на ЕС или ЕИП, докато при командироването на служители на територията на Република България гаранциите засягат както работници от други държави членки, така и служители, изпратени от трети страни.

За да се осигури равнопоставеност на командированото/изпратеното лице спрямо местните работници и служители, се гарантира, че размерът на трудовото възнаграждение, което ще се получава през периода на командироването, ще е не по-нисък от установения размер на трудовото възнаграждение в приемащата държава за същата или сходна работа. По този начин се осигурява спазването на принципа за еднакъв размер на възнаграждението за еднаква работа, извършвана на територията на една и съща държава. С допълненията командироващият/изпращащият работодател е задължен да осигурява на командирования/изпратения работник или служител условия за жилищно настаняване, които са общозадължителни за местните работодатели в приемащата държава членка. При така създадената равнопоставеност командированите служители няма да поемат разходи за настаняване, каквито не се дължат и от местните работници.

Когато един работник се командирова за извършване на определена услуга в друга държава членка, е възможно да възникне необходимост от прекомандироване, т.е. временно командироване в друго населено място, за да се довърши възложената работа. Това прекомандироване вече може да се осъществи и от предприятието, осигуряващо временна работа, регистрирано в Република България, когато има постъпило искане от предприятието ползвател, в което работникът или служителят е изпратен първоначално. За да се осигури тази възможност чл. 2, ал. 1 от наредбата се урежда изискването за сключването на допълнително споразумение към трудовия договор. С това споразумение се уговарят конкретните права и задължения за срока на прекомандироването. По този начин се гарантира, че по време на прекомандироването работникът или служителят има равни права с работниците и служителите в приемащата държава. Също така в споразумението вече се определят предоставяните от работодателя условия за жилищно настаняване.

За да се осигури равнопоставеност на командированите или изпратените лица спрямо българските работници, се изменя размерът на дължимото им трудовото възнаграждение, като то включва всички елементи на брутната работната заплата, определени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като се вземат предвид и всички специфични добавки, начислени и изплатени в съответствие с националното законодателство. Освен това с измененията се гарантира, че на командированите лица ще се осигуряват условия за жилищно настаняване, както и пътни, дневни и квартирни пари.

Когато се наложи да се удължи срокът над 12 месеца за командироване на територията на Република България на лица от държави членки, както на лица от трети страни, то работодателят или предприятието, осигуряващо временна работа, ще изпраща по електронен път мотивирано уведомление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, за да гарантира осигуряването на служителите на минималните условия на работа, установени в наредбата. Срокът за осигуряването на минималните условия за работа не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.

С измененията е засегната и борбата със злоупотребите, извършвани от предприятия тип „пощенска кутия“. Основната характеристика на тези предприятия е, че са регистрирани в една държава членка, а осъществяват основната си икономическа дейност в друга държава. Целта е възползване от по-благоприятен законодателен режим в държавата по регистрираното предприятие, което води до намаляване на обхвата на правата на работниците. С Наредбата за командироването и изпращането е предвидено правото на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да извършва оценка дали командироването е действително, според изрично изброени критерии, и по този начин да преценява дали не се извършват злоупотреби от предприятия тип „пощенска кутия“. Когато такова привидно командироване се установи, то за наетото лице се прилагат всички изисквания на българското законодателство, в случай че са по-благоприятни за него.