ВАС уточни обхвата на отговорност на лицата, управляващи и представляващи едно дружество, за непогасените публични задължения на дружеството

На 29.03.2021 г. Върховният административен съд (ВАС) прие Тълкувателно решение № 5 по Тълкувателно дело № 7/2019 г. Делото е образувано по искане на председателя на съда във връзка с констатираната противоречива практика на съставите. Общото събрание на съдиите от двете колегии на ВАС разреши въпроса: „Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва ли установеното задължение за лихви на главния длъжник?“.

ВАС изследва характера на вменената с тълкуваните разпоредби лична отговорност на трети лица за публичните задължения на едно дружество. Тя възниква в тежест на изчерпателно посочен кръг от субекти, които имат пряко отношение към дейността на юридическото лице – управители, членове на управителни органи, прокуристи, търговски представители и търговски пълномощници. Отговорността им се ангажира при наличието на няколко обстоятелства:

            1) определена недобросъвестна проява на третото лице в зависимост от уредената хипотеза – в чл. 19, ал. 1 от ДОПК това е укриване на данни, които по закон следва да бъдат обявени пред НАП, а в чл. 19, ал. 2 от ДОПК се визират отделни разпоредителни действия, които имат негативно отражение върху имущественото състояние на дружеството;

            2) невъзможност да бъдат събрани данъчните и осигурителните задължения на юридическото лице (по чл. 19, ал. 1 от ДОПК) и обективно намаление на имуществото на дружеството (съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК);

            3) причинно-следствена връзка между действията на третото лице, влошаването на имущественото състояние на дружеството (по чл. 19, ал. 2 от ДОПК) и непогасяването на задълженията на юридическото лице за данъци и осигурителни вноски.

Противоречията в практиката са продиктувани от различното третиране на тази категория трети лица като задължени субекти. ВАС приема, че управляващите и представляващите дружеството попадат в групата на задължените лица по смисъла на чл. 14, т. 3 от ДОПК. Според мнозинството върховни съдии те несъмнено отговарят на дадената дефиниция за този вид субекти – физически и юридически лица, които по силата на закона поемат отговорност за задълженията на двата основни вида задължени лица по ДОПК (тези, които са носители на данъчни и осигурителни задължения, и тези, които трябва да удържат и внасят данъци и задължителни осигурителни вноски). ВАС изтъква, че този извод се базира на логическата последователност на закона при уреждането на правилата в Глава четвърта от ДОПК, на самото място на тълкуваната норма и връзката ѝ с останалите разпоредби.

Направеното заключение за приравняването на лицата, които управляват и представляват едно дружество, на задължени субекти по чл. 14, т. 3 от ДОПК еднозначно разрешава и спора относно обхвата на отговорността им. Съгласно изрично законово правило (чл. 16, ал. 3 от ДОПК) тези лица носят отговорност за чуждите данъчни и осигурителни задължения, за лихвите върху тях, както и за направените разноски по събирането им. За да бъдат изключени лихвите за забава, това трябва да бъде нарочно уредено, а в тази ситуация не е.

Десет от върховните съдии все пак остават на особено мнение по поставения въпрос. Те разграничават управляващите и представляващите едно дружество от категорията на задължените лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК. Според тях има разлики в персоналния обхват, предпоставките за възникване на отговорността и нейните граници. Отговорността на различните видове управляващи и представляващи юридическото лице следва да се ограничи до размера на установените задължения за данъци и осигурителни вноски. А акцесорните задължения за лихвите за забава трябва да останат в тежест само на основния длъжник – самото дружество.