ВАС се произнесе с тълкувателно решение, с което разяснява данъчното облагане на физически лица

С Тълкувателно решение № 11 от 03.12.2021 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд (ВАС) се произнесе по въпроса: „При извършване на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице, може ли на лицето да се определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ върху данъчна основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над приходите за годишния данъчен период, или ревизията следва да е извършена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК?“. Делото е образувано по искане на главния прокурор поради констатирана противоречива практика на съставите на ВАС, в която са застъпени две противоположни становища.

Според първото становище, разликата между констатираните доходи на физическо лице и направените от него разходи е основание да се предполага, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход. Ето защо това несъответствие е самостоятелно основание за провеждане на ревизия при особени случаи. В другото становище се приема, че допълнителните средства, с които е разполагало лицето и които са разликата между разходите и декларираните доходи, са вид приход. Тъй като произходът на тези средства не е установен, се приема, че това е доход от „други източници“, поради което подлежи на облагане в ревизия по общия ред.

ВАС приема за правилно първото становище. Върховните съдии посочват, че несъответствието между получените доходи и направените разходи представлява разход, за който лицето няма достатъчно средства, т.е. установява се недостиг на средства, а не приходи. Ако се приеме, че тази разлика представлява облагаем доход от „други източници“, то данъчната основа в този случай ще бъде размерът на разхода на лицето, поради което неговото (на разхода) облагане би противоречало на принципите за облагане на доходите на физически лица. На следващо място се посочва, че разликата между разходи и приходи не може да се приеме като „източник на доход“, тъй като в правната уредба на данъчното облагане на физическите лица липсва изрична законова презумпция в този смисъл. Ето защо, когато се провежда ревизия по общия ред, тези разходи не могат да бъдат квалифицирани като доходи от други източници, тъй като произходът на средствата за тях е неустановен. В такъв случай следва да се проведе ревизионно производство при особени случаи. Върховните съдии посочват, че когато е налице такова превишаване на разходите над приходите, то не следва да се извършва ревизия по общия ред, а единствено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, и то ако са налице предпоставките за това, включително и несъответствието между приходи и разходи трябва да е явно и значително.

Решението по делото е взето единодушно.