ВАС разтълкува кой може да обжалва съдебното определение във връзка с отказа за разглеждане по същество на искането за издаване на административен акт

Общото събрание на двете колегии на Върховния административен съд (ВАС) постанови Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по Тълкувателно дело № 10/2019 г. С него беше даден отговор на въпроса: „Допустимо ли е обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) от административния орган, издател на акта?“. Инициативата за това произнасяне е на председателя на ВАС, който отбелязва нееднозначната практика на различните състави в това отношение.

Върховните съдии анализират производството, във връзка с което се иска тълкуването. Чрез него се дава възможност на лицето, поискало издаването на индивидуален или общ административен акт, да обжалва пред съда изричния отказ на административния орган да се произнесе по същество. По този начин и съдът проверява допустимо ли е отправеното до органа искане. Този ред е приложим в още три хипотези: 1) при обжалването на отказа да се възобнови производството по издаване на индивидуален или на общ административен акт; 2) при обжалване на спирането на производството по издаване на административен акт; 3) при обжалване на отказа да бъде възобновено вече спряно административно производство. В тези четири случая съдът с определение отхвърля подадената жалба или отменя акта на съответния административен орган.

Различията в практиката тръгват от разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК, съгласно която съдебното определение може да се обжалва от страните в административното производство. Някои състави включват в това число и административния орган, участвал в производството, а други го изключват от кръга на легитимираните.

ВАС тълкува термина „административно производство“ и приема, че с него се означава само тази фаза на административния процес, която протича пред административния орган. Според съда понятието не обхваща съдебната фаза на процеса. Върховните съдии не признават на административния орган качеството на страна в административното производство. Те изтъкват, че в тази фаза на процеса той се явява решаващ орган. Едва в рамките на производството пред съда административният орган следва да бъде квалифициран като страна.

Тъй като законът изрично посочва, че споменатото по-горе съдебно определение може да се обжалва от страните в административното производство, а върховните съдии стигат до извода, че административният орган не е страна в него, той няма правото на жалба в този случай.

ВАС извежда няколко допълнителни аргумента в подкрепа на решението си. Първият акцентира върху разликата в понятията, които законът използва за мненията относно подадената жалба. Съгласно АПК страните могат да подават възражения срещу жалбата, а административният орган представя становище по нея. От значение е и фактът, че органът е оправомощен да изпрати на останалите страни в производството преписи от подадената жалба. Върховните съдии подчертават, че ангажиментът да администрира няма как да бъде поверен на страна в производството. Освен това ВАС обръща внимание на формулировката на закона във връзка с обвързващия характер на съдебното определение. АПК предвижда, че то е задължително за административния орган и за участвалите в обжалването. ВАС изтъква, че неслучайно органът е посочен отделно, а не е използвана общата квалификация „страни в производството“.