ВАдС внесе предложение във ВКС за образуване на ново тълкувателно дело

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) отправи предложение до ВКС за приемане на ново тълкувателно решение, като постави на вниманието на върховните съдии четири въпроса. Те са свързани с констатирана от Съвета противоречива практика на окръжни и апелативни съдилища относно разпределенията в изпълнителното производство и пределите на съдебния контрол върху тях.

Първият въпрос, по който се иска тълкуване, е: „Какъв е обхватът на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на оспорваното разпределение – ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата, или може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение?”.

Според ВАдС съдебната практика преобладаващо приема, че контролът не се простира единствено до конкретните доводи на жалбоподателя, а обхваща цялостно изследване на законосъобразността при разпределянето на събраните суми. Някои състави застъпват и противоположното мнение. Позовавайки се на препратката към правилата за въззивното производство, те смятат, че съдът е ограничен от изложеното в жалбата.

Предложено е да бъде разгледан и следният въпрос: „Какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от съдебен изпълнител (СИ), респ. след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение – да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на СИ, респ. на окръжния съд за извършване на ново разпределение?”.

В тази връзка, когато е установена незаконосъобразност на действията на СИ, някои съдии директно изготвят ново разпределение. Аргумент в тази посока дава предвиденото в закона задължение съдът да реши въпроса по делото сам (чл.463 във връзка с чл.278 от ГПК). Според част от съдебните състави обаче разпределянето на събраните по изпълнителното дело суми не попада в правомощията на съда. Той следва да отмени постановлението на СИ и да му даде задължителни указания, въз основа на които СИ да изготви ново разпределение.

Противоречия в гилдията на съдиите ВАдС открива и по въпроса: „Ползват ли се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство?”.

Една от поддържаните тези е, че непокритите предварително от взискателя такси за изпълнението не могат да се квалифицират като направени от него разноски. Те остават задължения на длъжника към самия СИ, който не следва да се ползва с привилегия при разпределяне на събраното. От друга страна се застъпва становището, че тези такси влизат в разноските по принудителното изпълнение. Приема се, че трябва да бъде заделена съответната дължима сума в полза на СИ, като вземането му е с право на предпочтително удовлетворение от първи ред.

Последният въпрос, който ВАдС формулира, е: „Ползва ли се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД вземането на общината за такса „битови отпадъци?”.

Категорично е едно от мненията, че таксата за битови отпадъци по естеството си се различава от дължимите данъци, доколкото произтича от извършването на услуга от общината. Затова няма как да попадне в кръга на привилегированите вземания за данъци върху определен имот. Излагат се обаче мотиви и в обратна насока – буквалното тълкуване на разпоредбата за тази привилегия е неправилно и не трябва да се забравя, че таксата е публично вземане и възниква във връзка със собствеността върху недвижимия имот.

Предстои предложението на ВАдС да бъде разгледано от председателя на ВКС и да се направи преценка дали да бъде образувано тълкувателно дело по поставените въпроси.