Трудоспособното население в България е намаляло със 17 000 души през 2020 г.

Демографската криза в България продължава да се задълбочава през последните две години. Населението ни намалява и застарява, нивата на раждаемост са ниски, а на общата смъртност – високи. Намалява и трудоспособното население на фона на задълбочаващ се дисбаланс в териториалното разпределение на населението. Това се посочва в проект на Отчет за 2019-2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019-2030 г.), пише investor.bg.

Процесът на застаряване на населението е най-значимата демографска тенденция. В края на 2020 г., според данни на НСИ, лицата на 65 и повече навършени години наброяват 1 504 048 (21,8% от населението на България). Спрямо 2019 г. делът на населението в посочената възрастова група нараства с 0,2 процентни пункта.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст. Докато през 2001 г. тази възраст е била 40,4 години, то в края на 2020 г. тя вече е 44,0 години, което нарежда България сред държавите с най-висока средна възраст на населението не само в ЕС, но и в света.

В отчета е посочена още една тревожна тенденция – че трудоспособното население в страната ни продължава да намалява. Към края на 2020 г. населението в трудоспособна възраст е малко над 4,1 млн. души, т.е. 59,8%. През същата година то е намаляло със 17 000 души (или с 0,4%) спрямо 2019 г. Над трудоспособна възраст към края на 2020 г. са 1,7 млн. души (24,8% от населението).

Тревожна е и тенденцията във възпроизводството на трудоспособното население у нас. То се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, показващ съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (лица на 15 – 19 г.) и този на излизащите от нея (лица на 60 – 64 г.). Към края на миналата година това съотношение е 67. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 влизащи в трудоспособна възраст. Най-висока е стойността на коефициента в областите Сливен (90), София – столица (79) и Варна (78), а най-нисък е в областите Смолян (41), Кърджали (48) и Перник (50).

Като положителни тенденции през 2020 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, задържането на тоталния коефициент на плодовитост до ниво, близко до средното страните членки на ЕС, намаляването на броя на разводите, увеличаването на механичния прираст на населението, както и подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението.