Световната банка занижава прогнозата си за растежа на България за 2025 г. до 2,8%

Световната банка занижава прогнозата си за икономическия растеж на България за 2025 г. до 2,8%, според доклада Global Economic Prospects. Предишната прогноза беше за растеж от 3,1%, пише Investor.bg.

Банката като цяло очаква стабилизиране на растежа по света през следващите две години, но темповете няма да са достатъчни за насърчаване на напредък, който да обезпечи целите за развитие, посочва се в доклада. Най-трудно ще е за развиващите се икономики, които се очаква да завършат първата четвърт на XXI век с най-слабите дългосрочни перспективи за растеж от 2000 г. насам, заключават от институцията. Това ще доведе до изоставане при наваксването на разликата в доходите между развиващите се и развитите страни.

Банката подчертава, че през следващите години ще са необходими вътрешни реформи за ускоряване на частните инвестиции, задълбочаване на търговските отношения и насърчаване на по-ефективното използване на капитала, човешкия ресурс и енергията.

Прогнозите за България и Европа

Очакваният растеж на брутния вътрешен продукт ( БВП) на България за 2024 г. е малко по-висок – 2,2% спрямо 2,1%, колкото е предишната прогноза, след ръст от 1,9% през 2023 г. и 4% през 2022 г. За 2026 г. Световната банка запазва прогнозата си за икономическия растеж на България на ниво от 2,7%, т.е. за страната ни важи същото очакване като за световната икономика – за стабилизиране на растежа.

Като цяло за страните от региона на Европа и Централна Азия, в които банката оперира, растежът през 2024 г. се е забавил до 2,4%, според прогнозата. Забавянето се обяснява с по-слабата експанзия на икономиките на Турция и Русия. За икономиката на Украйна банката очаква 3,2% ръст през 2024 г. заради редуцирания енергиен капацитет предвид руските атаки по инфраструктурни съоръжения. Войната на Русия в Украйна натежава на активността в региона, посочват от институцията.

Друго външно предизвикателство пред региона е отслабващата икономика на Европейския съюз (ЕС), което води до забавяне на износа. Туристическата активност обаче вече е по-голяма отпреди пандемията и подкрепя икономиките – особено тези на Албания и Черна гора.

Що се отнася за прогнозите за 2025 и 2026 г. Световната банка посочва, че БВП на Украйна ще забави ръста си до 2% през тази година, но ще се ускори до 7% през следващата. За БВП на Русия прогнозата е разширяването да се забави до 1,6% през тази година от 3,4% през миналата, а през 2026 г. – до 1,1%. За Полша се очаква ускоряване на икономическия растеж до 3,4% през 2025 г. от 3% през 2024 г. и забавяне до 3,2% през 2026 г. За обхваната от протести срещу близката до Русия власт Грузия се смята, че БВП ще се разшири с 6% тази година след 9% през миналата. Растежът на страната се прогнозира, че ще се забави до 5% догодина. За Румъния прогнозата е за икономически растеж от 2,1% през 2025 г.  след 1,3% през 2024 г. и ускоряване до 2,6% през 2026 г.

Глобални прогнози

Според прогнозата на Световната банка глобалната икономика ще нарасне със същия темп като през 2024 г. – 2,7%, през 2025 и 2026 г. Растежът в развиващите се икономики също се очаква да се задържи стабилен около 4% през тази и следващата година.

В ретроспекция на глобалния растеж през първата четвърт на XXI век банката посочва, че през първото десетилетие развиващите се икономики са реализирали най-бързия ръст от 70-те години на XX век насам. Напредъкът обаче се забавя заради световната финансова криза в периода 2008 – 2009 г.

Глобалната икономическа интеграция се забавя – като дял от БВП притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в развиващите се икономики е наполовина спрямо нивото от началото на века.

Новите глобални търговски ограничения през 2024 г. са пет пъти над средните за периода 2010 – 2019 г., посочват още от банката. В резултат на това общият икономически растеж се забавя от 5,9% през първото десетилетие на този век до 5,1% през второто.

От 2014 г. насам, с изключение на Китай и Индия, средните темпове на растеж на доходите на глава от населението в развиващите се икономики са с половин процентен пункт по-ниски от тези в богатите икономики, което разширява разликата между бедни и богати, посочват още от банката.

Същевременно развиващите се икономики са по-важни за глобалната икономика, отколкото бяха в началото на века. Те представляват около 45% от глобалния БВП спрямо 25% през 2000 г. Тяхната взаимозависимост също нараства – повече от 40% от техния износ на стоки отива в други развиващи се икономики, двойно повече от дела му през 2000 г. Развиващите се икономики също се превърнаха във важна източник на глобални капиталови потоци, парични преводи и помощ за развитие на други развиващи се икономики.

Световната банка изчислява, че увеличение от 1 процентен пункт на растежа на БВП на трите най-големи развиващи се икономики – Китай, Индия и Бразилия, обикновено води до кумулативен тласък на БВП от близо 2 процентни пункта в други развиващи се икономики след три години.

Тези ефекти обаче са само около половината от ефекта на растежа в трите най-големи икономики: САЩ, еврозоната и Япония. Благосъстоянието на развиващите се икономики, накратко казано, все още е силно обвързано с растежа в големите три развити икономики, подчертават от банката.

През следващите две години развиващите се икономики може да се сблъскат със сериозни затруднения, посочва се в доклада на банката. Високата глобална политическа несигурност може да подкопае доверието на инвеститорите и да ограничи финансовите потоци. Нарастващото търговско напрежение може да намали глобалния растеж. Продължителната инфлация може да забави очакваните намаления на лихвените проценти, предупреждават от институцията. Посрещането на инфраструктурните нужди, ускоряването на климатичния преход и подобряването на човешкия капитал могат да подобрят перспективите пред растежа, допълват от банката. Според нея всички държави трябва да работят заедно за укрепване на управлението на световната търговия с подкрепата на многостранни институции.