Световната банка леко понижи оценката си за растежа на икономиката на България за 2023 г.

Очаква се икономиката на България значително да забави темпа си на растеж през настоящата година – до 1,4%, в съзвучие с продължаващото охлаждане на икономиката на еврозоната. Растежът дори може да бъде допълнително потиснат, ако София не успее да изпълни основните етапи на реформи съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост, което би довело до допълнителни забавяния на предстоящите траншове. Това пише в най-новия доклад на Световната банка, озаглавен „Забавяне на растежа, нарастващи рискове“, който разглежда икономическите перспективи за страните в Европа и Централна Азия, съобщи БТА.

В пролетната си прогноза Световната банка очакваше, че българската икономика тази година ще нарасне малко повече – с 1,5%.

Инфлацията у нас ще продължи да намалява, но ще остане висока през 2023 г. Това би изложило на риск официалната цел за присъединяване на страната ни към еврозоната през 2025 г., според експертите на Световната банка.

Годишният ръст на потребителските цени у нас ще бъде 9,8% през 2023 г., като догодина ще отслабне до 5,6%, след което и до 4,2% през 2025 г.

Целта на правителството за фискален дефицит от 3% за настоящата година е постижима, но може да бъде за сметка на по-ниски от планираните капиталови разходи. Това би могло да навреди на перспективите за растеж в бъдеще, посочват авторите на доклада.

Предвижда се балансът по текущата сметка на България да премине към лек излишък през периода 2023 – 2025 г. заради очакваната низходяща корекция при цените на ключови вносни суровини и увеличаването на нетния износ на услуги от страната.

Политическите рискове намаляха значително след формирането на редовно коалиционно правителство през юни 2023 г., посочват от Световната банка. Приоритетите на новото правителство включват ускоряване на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и подготовка на страната за присъединяване в Шенгенското пространство и еврозоната в близко бъдеще. Все пак предстоящите местни избори в края на октомври може да засилят натиска върху управляващата коалиция и политическата несигурност да ескалира отново, алармира Световната банка.

Като се имат предвид забавянето на растежа и потенциално устойчивата инфлация, бедността (използвайки линията на бедност от 6,85 долара на ден) се очаква да продължи бавно да намалява, достигайки 3,5% през 2023 г., колкото бе прогнозирано и през пролетния доклад на Световната банка.

Данните от доклада сочат още, че през 2023 г. българският износ ще намалее с 2,7% на годишна база, след като през 2022 г. скочи с 8,3%. През идните 2024 и 2025 г. обаче се очаква възстановяване на износа, като се предвижда той да нарасне съответно с 5,7% и 6,6%. Износът на български стоки и услуги за ЕС е намалял с над 5% през първата половина на тази година на годишна основа, отразявайки и спад със 7,8% в износа за еврозоната, която е дестинация за почти 45% от българския износ, констатират експертите на Световната банка.

Вносът в страната ни ще намалее с 3% тази година, след което ще се повиши с 6,5% и 7,8% през следващите две години, сочат още оценките на Световната банка.

Също така се очаква нетният приток на преки чуждестранни инвестиции, изразен като процент от брутния вътрешен продукт на страната, да бъде 1,8% през настоящата година, 2,6% през идната година и 2,9% през 2025 г.

През 2023 г. бюджетните приходи трябва да достигнат 39,5% от БВП на България, сочат още прогнозите на Световната банка. През следващите две години те ще растат, до 40,6% от БВП през 2024 г., както и до 41,3% от БВП през 2025 г.

Предвижда се още държавният дълг, изразен като процент от БВП, да спадне до 22,5% през 2023 г., след което да се повиши до 22,7% догодина и да намалее до 22,1% през 2025 г.

В доклада на Световната банка България е включена към региона на Централна Европа, където намират още място и Хърватия, Полша и Румъния. На много места в Централна Европа импулсът за икономически растеж се забави през първата половина на годината, предупреждават експертите.

Банката очаква четирите страни от региона да отбележат икономически растеж с общо 1,1% през тази година. За 2024 г. икономическият ръст ще се увеличи до 2,9%, а за 2025 г. – до 3,5%. В пролетния доклад на Световната банка бе заложен по-нисък растеж за региона тази година – с 0,9%. За 2024 г. оценките са без промяна спрямо пролетните прогнози, а за 2025 г. са ревизирани нагоре с 0,1 процентен пункт.

През второто тримесечие годишният растежът се забави в България, Хърватия и Румъния, тъй като комбинацията от по-бавно нарастване на реалните доходи на потребителите и по-строгите финансови условия оказаха все по-голямо забавяне на икономическата активност. Влошаващите се икономически условия на ключови експортни пазари, особено в Германия, също се засилиха. За първи път от началото на 2021 г. ръстът на износа и в четирите страни от региона намаля през второто тримесечие на 2023 г.