Шест тълкувателни дела бяха образувани от ВАС

Поради разделение във вижданията на съдиите във ВАС по въпроса дали подлежат на отмяна окончателните определения на административния съд относно законосъобразността на изричните откази на административните органи да разгледат по същество оправени до тях искания за издаване на индивидуални или общи административни актове, е образувано тълкувателно дело по инициатива на председателя на ВАС. Поставеният въпрос е следният: „Попада ли в приложното поле на чл. 237, ал. 1 АПК определение на административен съд, с което съдът се е произнесъл окончателно относно законосъобразността на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт?„, предаде news.lex.bg.

Част от съдиите са на мнение, че тези определения не подлежат на отмяна, тъй като не преграждат развитието на съдебното производство. Други приемат, че тези определения попадат в приложното поле на чл.237, ал.1 от АПК, тъй като разрешават спор по същество със сила на пресъдено нещо и следователно подлежат на отмяна. Докладчици по него са Сибила Симеонова и Весела Андонова.

С другото тълкувателно дело, образувано по искане на председателя на ВАС, се поставят следните два въпроса:

1.Налице ли е законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), представляваща установен при ревизията недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на паричните средства (доходи), осигурили въпросните разходи?

2. В тези случаи чия е тежестта за доказване на посочения факт в съдебното производство по оспорване на ревизионен акт, с който при посочените фактически установявания са определени осигурителни задължения по чл.124а ДОПК за периоди след 15.02.2011г.?

Разминаването в становищата на съдиите, довело до образуване на тълкувателното дело, е относно приложимостта на оборимата презумпция по чл.123 от ДОПК за установяване на задължения за осигурителни вноски чрез позоваване на чл.124а от ДОПК. Тежестта на доказването е в центъра на противоречието, като за оборването на презумпцията, че установеният облагаем доход е от трудова дейност, част от съдиите споделят виждането, че е в тежест на ревизираното лице. Други са на мнение, че тежестта на доказването е на приходната администрация, тъй като законова презумпция за този факт няма. Докладчици по новото дело са Светлозара Анчева и Милена Златкова.

Георги Чолаков също така е разпоредил да се допълни предметът на тълкувателно дело № 4 от 2019 г. със следния въпрос: „Допустима ли е касационна жалба, подадена от административен орган, който е делегирал правомощията си за издаване на административен акт на друг подчинен на него административен орган, срещу решение на административен съд, постановено в производство с участието на органа, на когото са делегирани съответните властнически правомощия?”

От своя страна главният прокурор Иван Гешев е сезирал ВАС с четири искания за приемане на тълкувателни решения.

Поради противоречива практика по въпроса кога има наличие на нарушение при извършане на една или повече сделки на едро с храни и цветя извън определените от закона места, е образувано следното дело: „При извършването на повече от една търговски сделки на едро с налични храни и цветя извън законоустановените за това места, търговецът извършва едно или няколко отделни нарушения по смисъла на чл. 3б във връзка с чл. 65, ал. 2 от Закона за стоковите борси и тържищата и във връзка с чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания?“. Докладчик по това дело е Петя Желева.

„Кой е субектът на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове? 1. Лицата, които са регистрирани производители или складодържатели, или 2. Всяко лице, независимо от регистрацията“, е следващият въпрос на главния прокурор, по който ВАС е образувал тълкувателно дело, а докладчик по него е Весела Павлова.

По други два въпроса, поставени от главния прокурор, върховните съдии ще уеднаквяват практиката по разноските и адвокатското възнаграждение при успешно обжалване на наказателни постановления, провокирани от множество дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Въпросите са поставени по следния начин:

1. „Следва ли да се присъжда законна лихва в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ при уважен иск за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателно постановление, което е отменено от съда, и ако се дължи, кой е началният момент: влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление или завеждане на исковата молба?“

2. „Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ?“.

Една част от съдиите във ВАС не приемат присъждането на законна лихва върху обезщетението за платено адвокатско възнаграждение при отмяна на наказателното постановление. Те споделят, че невъзстановени съдебни разноски по същество представляват действително направените разходи на спечелилата страна, като отговорността за тях е акцесорна и обективна, а по правило се възстановяват, без да се начислява лихва за забава, което следва да се присъжда и за платен адвокатски хонорар.

Застъпващите обратната позиция съдии са на мнение, че става дума за имуществени вреди от незаконно наказателно постановление, а не за възстановяване на разноски, и вредите следва да се обезщетят изцяло и с начислена лихва.

Те обаче са разделени във вижданията си за това от кой момент се начислява лихвата. Според някои съдии тя следва да се присъди от влизането в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, а според други – от датата на подаване на исковата молба. Докладчик по това тълкувателно дело е Албена Радославова.

Четвърто тълкувателно дело по искане на главния прокурор е образувано по въпроса: „При извършване на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице може ли на лицето да се определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ върху данъчна основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над приходите за годишния данъчен период, или ревизията следва да е извършена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК?“. Докладчик по него е Емилия Миткова.