СЕС ще отговори на въпроса в кои случаи Агенцията по вписванията дължи обезщетение за незаличени лични данни в Търговския регистър

Конкретното дело, по което е отправено преюдициалното запитване до СЕС, касае личните данни на съдружник в ООД. При заявяването на вписването на дружеството в Търговския регистър e представен дружественият договор, който съдържа трите имена, ЕГН, номер на лична карта, датата и мястото на издаване, постоянен адрес и подписи на съдружниците. Договорът е обявен във вида, в който е представен.

Половин година след вписване на дружеството в Търговския регистър един от съдружниците отправя искане до Агенцията по вписванията (Агенцията) съдържащите се в дружествения договор негови лични данни да бъдат заличени. Органът не се произнася, затова съдружникът обжалва мълчаливия отказ, който впоследствие бива отменен от съда, а преписката – върната обратно на Агенцията за ново произнасяне.

Агенцията по вписванията изпраща писмо до съдружниците, с което уведомява, че за да уважи искането за заличаване, следва да бъде представен за обявяване заверен препис от дружествения договор със заличени лични данни. Междувременно съдружникът отнася спора за разрешаване до Административен съд – Добрич. Последният приема, че е налице незаконосъобразно обработване на лични данни, и осъжда институцията да плати на лицето обезщетение за причинените неимуществените вреди.

Агенцията обжалва решението пред ВАС, като сочи, че още при вписването на дружеството в Търговския регистър на заявителя са били дадени указания да представи препис от дружествения договор със заличени лични данни. Такъв не е бил представен, затова е обявен този с личните данни. Институцията аргументира подхода си със становище на Комисията за защита на личните данни, съгласно което Агенцията по вписванията не може служебно или по искане на субекта на данни да ограничава обработването на вече оповестени данни.

Съставът на ВАС, разглеждащ делото, констатира противоречива съдебна практика по сходни казуси и поради това отправя преюдициално запитване до СЕС. Част от формираните въпроси са: допустимо ли е, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, да се приема, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване и за публичен достъп до тях; ръкописният подпис включва ли се в понятието „лични данни“, а също и необходимо ли е да са налице забележими и неблагоприятни последици за субекта на данните или е достатъчен самият факт на публикуването на личните му данни.