Съсобственик има право да предяви ревандикационен иск срещу друг съсобственик при нарушено владение

С Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2021 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданска колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) даде задължително тълкуване на въпроса: „При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, може ли и в кои случаи съдът да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част?“.

 Делото е образувано поради констатирана противоречива практика на съставите на ВКС в производствата по чл.290 от ГПК. Според част от съставите съсобственик може да търси защита по чл.108 от Закон за собствеността (ЗС) както когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и от съсобственик. В другото становище, застъпено в практиката, е възприето обратното – съсобственикът не може да претендира нито владението, нито държането от друг съсобственик. Противоречивата практика е формирана по отношение на обикновената (дялова съсобственост), като ответникът по съответните дела притежава качеството на съсобственик на общата между страните вещ.

ОСГК на ВКС приема за правилно първото становище. В мотивите си върховните съдии разясняват, че при обикновената (дялова) съсобственост всеки съсобственик е носител на общото право на собственост, като притежава точно определена идеална (мислена) част от него. Дори когато идеалните части са различни по размер, правата на отделните съсобственици са еднакви по своята същност. Всеки съсобственик притежава всяко едно от трите правомощия в съответен на приспадащата му се идеална част обем, който дава вещното право на собственост – владение, ползване и разпореждане с вещта.

Върховните съдии акцентират, че владението представлява най-характерният и съществен елемент от съдържанието на правото на собственост. Чрез владението всеки съсобственик може да упражнява, чрез съответни материални действия, фактическата власт върху вещта при съобразяване със същото право на останалите съсобственици. Упражняването на владението, лично или чрез трето лице, е предпоставка за пълноценно реализиране и на другите правомощия, включени в правото на собственост. Ето защо лишаването на съсобственик от правната възможност да осъществява фактическата власт върху вещта е сериозно посегателство върху неговото право на собственост.

В мотивите на тълкувателното решение се посочва също, че ревандикационният иск (по чл.108 от ЗС) е средство за съдебна защита на правомощието „владение“ като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Възприемането на становището, че правото по чл.108 от ЗС може да се ползва само от изключителния собственик или от съсобственик срещу трето за съсобствеността лице, не намира подкрепа в закона и влиза в противоречие с принципа за пълна защита на правото на собственост.

Върховните съдии разясняват също, че съсобственик ще има интерес от водене на иск (по чл.108 от ЗС) не само когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищецът да упражнява фактическа власт съобразно правата му, но и когато владението на ищеца не е отнето напълно, а е нарушено поради надхвърляне правата на ответника. Без значение е дали ответникът се явява владелец или държател на частите на ищеца.

Съдиите посочват, че при уважаване на ревандикационен иск принудителното изпълнение на съдебното решение следва да става чрез съставяне на протокол от съдебния изпълнител за въвод във владение на съответната идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота.

Решението по делото е подписано с особено мнение от 13 съдии.