Проучване на БСК: Ръстът на минималната заплата ще наложи увеличаване на цените на стоки и услуги

Плановете за увеличението на минималната заплата ще наложат увеличаване на цената на предлаганите стоки и услуги, за да може да бъде запазен персоналът в размера, който е. Това стана ясно по време на представянето на проучване, проведено сред членовете на Българската стопанска камара (БСК), за бизнес климата през тази година и очакванията за 2024 г., съобщи БТА

Проучването е направено в периода 10 ноември – 10 декември сред 784 фирми от цялата страна и се прави за деветнадесета поредна година.

Във връзка с плановете за увеличение на минималната заплата почти половината от анкетираните посочват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите, сочат данни от проучването.

Според него около 16% от анкетираните са посочили, че ще увеличат само възнаграждението на наетите на минимална заплата и ще запазят възнаграждението на останалите. Едва 15% от анкетираните твърдят, че промяната на минималната заплата няма да се отрази на благополучието на компанията, а повече от една четвърт твърдят, че това ще ги принуди да повишат всички заплати в предприятията, това обаче няма да е поносимо за фирмите и по тази причина някои от тях предвиждат и намаление на персонала.

Друг проблем, открояващ се в тазгодишното проучване на БСК, е свързан с ръста на оплакванията на бизнеса за корупционен натиск. През 2022 г. този дял е бил 30%, докато за 2023 г. анкетата отчита, че 59% от респондентите са споделили за такъв.

В оценките си за институциите бизнесът поставя като лидери по одобрение президентството, общините и НАП. Деловите среди дават положителна оценка на намалението от три на два дни на болничните, които ще са за сметка на работодателите, както и на въвеждането на електронните ваучери за храна. Неодобрение среща приравняването на гражданските договори към трудовите за данъчни цели и автоматичното определяне на минималната заплата като 50% от средната. В проучването се отчита известно колебание по отношение на постоянното запазване на диференцираната ставка от 9% за ресторантьорските услуги, за актуализирането на данъчните оценки на имотите на всеки две години и за увеличението на максималния осигурителен доход.

В проучването се отчита устойчива тенденция на положително отношение към присъединяването на България към еврозоната, като относителният дял на тези, които не могат да преценят, се е прехвърли към тези, които имат положително мнение към присъединяването.

В условията на неясни перспективи бизнесът запазва висока степен на песимизъм и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи и подчинени на прагматизма. Това е един от основните изводи от проучването. Бизнесът и тази година изразява основните си притеснения за 2024 г. в няколко направления, свързани с ръста на цените на енергийните ресурси и суровините, както и с инфлацията.

43% от участниците в анкетата на БСК очакват икономически спад през 2024 г., а други 23% не очакват промяна.

Мнозинството от анкетираните вижда рисковете пред развитието на българската икономика в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторната тежест и покачващата се цена на труда. Притесненията на деловите среди се дължат основно на продължаващите кризи, провокирани преди всичко от войната в Украйна, а в национален план проблем създават политическите турбуленции, водещи след себе си нестабилност, неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране, сочат още изводите от анкетата.

Липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест, недостатъчният брой електронни административни услуги и често променящата се нормативна уредба са сред основните пречки за бизнеса.

Очакванията за покачване на цените и в частност на цената на труда кара повечето работодатели – 67%, да включат в плановете си за 2024 г. ръст на заплатите. Всеки пети планира запазване на нивата на заплащане, а 9% все още не са решили.

За първи път БСК представи и своя индекс „Ефективност на икономическата политика“ (BIA Index), който обхваща т.нар. „Образцов триъгълник на икономическата политика“, включващ три стълба: стимулиране на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики. BIA Index измерва развитието на страната ни в следните три направления: „Инвестиции и иновации“, „Реформи и институционална среда“ и „Ефективност на бюджетната политика“.

По стълбовете „Инвестиции и иновации“ и „Реформи и институционална среда“ България изостава значително спрямо страните от ЕС-27, а по „Ефективност на бюджетната политика“ страната ни е в долната част на ранкинга на ЕС, въпреки частичното подобрение през 2022 г. спрямо предходната. Индексът на БСК „Ефективност на икономическата политика“ отчита, че България е на последно място сред страните от ЕС-27 през 2021 г. и през 2022 г.