Промени в Кодекса на труда може да регламентират дистанционната работа

Предложени промени в Кодекса на труда може да регламентират дистанционната работа в бъдеще, съобщава „Инвестор“. Юристи и експерти обсъдиха възможностите за изменения в съществуващото трудово законодателство на конференция, организирана от КНСБ и фондация „Фридрих Еберт“.

Част от предложените промени уреждат разходите, свързани с отдалеченото работно място. Сред тях е въвеждането на еднократно месечно плащане от страна на работодателя, което да покрива разходите за електричество, отопление и поддръжка на помещението, от което служителят работи, а в случай, че дистанционната работа е принудителна, то работодателят трябва да покрива и наема за него. Служителите следва да преминават и през обучения, а работодателите да въведат приобщаващи мерки за изграждане на добър екип от дистанция.

На конференцията стана ясно, че по време на пандемията делът на работещите дистанционно в ЕС се е увеличил от 5% на 40%. Според проучване, проведено от Съвета на жените в бизнеса в България, около 25% от работещите в България ще продължат да работят дистанционно два или три пъти в седмицата.

В подобна ситуация Кодексът на труда предоставя възможност за споразумение между двете страни, според представители на КНСБ, въпреки че голяма част от работниците в България работят дистанционно за първи път заради пандемията. На ниво ЕС в момента се провежда ревизия на европейското рамково споразумение за работата от разстояние, което ще бъде изменено, за да се адаптира по-добре към новите реалности.

В действащото българско законодателство дистанционната работа е уредена в чл. 107з от Кодекса на труда, където е посочено, че „условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен трудов договор или в индивидуален трудов договор“. Според представители на КНСБ, Кодексът на труда трябва да бъде изменен, за да внесе повече яснота и детайли в начина на уреждане на дистанционната работа.

Обновеното законодателство трябва да отговаря и на новите изисквания на ЕС, които постановяват, че служителят не може да бъде задължаван да отговаря на имейли или обаждания извън установеното работно време. По-детайлни промени следва да уговорят и за чия сметка ще бъдат разходите за подсигуряването на здравословни условия за труд в отдалеченото работно място, към които спадат подходящо осветление, столове, бюра и друго офисно оборудване.

По думите на представители на фондация „Фридрих Еберт“, около 40% от работодателите в Германия предоставят възможност и за дистанционна работа, а 80% от служителите искат по-гъвкав модел на работа. Почти 40% от заетите в обслужващия сектор в Германия работят дистанционно, в търговията на едро те са 24%, а в индустрията – 22%.