Президентът налага вето на измененията в ЗДДС

26 ноември 2020, 00:00 324

Готвените промени касаят Закона за потребителския кредит

Президентът Румен Радев налага вето върху готвени изменения на Закона за данък върху добавената стойност, предава БТА.

Ветото се отнася за параграф 93 от Закона за изменение и допълнение на ЗДДС, приет на 19 ноември. Чрез този параграф се въвеждат нови положения в Закона за потребителския кредит, които са недопустими в една правова държава с разделение на властите, посочват от президентството. Текстовете ограничават правото на защита и достъпа на гражданите до съд, както и налагат правно нетърпимо ограничение на правомощието на българския съд да преценява дали договорите съответстват на закона и морала, се казва още в аргументацията на президента.

По думи на Радев „точка 1 от § 93 предвижда изменение в текста на т.14 от чл.4, ал.1 на ЗПК, като по този начин от приложното поле на закона се изключват освен договорите за кредит под формата на овърдрафт с едномесечен срок за погасяване на задължението, също и друг вид договори, определени като „договорите за кредит, сключени с финансови институции по чл.3 от Закона за кредитните институции, които отговарят на изискванията за овърдрафт с едномесечен срок на погасяване и са усвоени с платежен инструмент по смисъла на §1, т.30 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи.“

Според държавния глава „по т.2 от § 93 се създава нова ал.7 в чл.19 на ЗПК, според която разходите по договор за кредит с небанкова финансова институция не могат да надвишават двукратния размер на главницата „и при изпълнение на това условие не се считат за прекомерни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл.26 от Закона за задълженията и договорите.

Чрез § 93 се нарушава и предвидената в чл.19, ал.2 от КРБ защита на потребителя. Предвиденият в действащия ЗПК таван за годишния процент на разходите по кредитите и въведената забрана за уговаряне на прекомерни неустойки в договори с потребители (в Закона за защита на потребителите) имат за цел да гарантират честността на гражданския оборот и да изравнят в допустима степен положението на двете страни в един договор, при който твърде често по-силната икономически страна може да извлича облаги от неопитността или тежкото положение на икономически по-слабата страна. Вярно е, че правата на потребителите не са абсолютни по своята природа. Те могат да бъдат ограничавани при наличието на определени аргументи за нарушаване на правата на други лица или ако защитата им би противоречила на морала или на обществения ред. Изключването на определен тип договори от защитата по ЗПК, както и ограничаването на съда при преценката за нищожност на договорите, не са обосновани с такива аргументи и не могат да се приемат за съответни на Конституцията.“

Въпросните промени бяха внесени между първо и второ четене без никакви мотиви от независимия депутат Спас Панчев.

ДРУГИ НОВИНИ

филтър по тема:
покажи още
абонамент