Премахва се възможността за избор на съд по несъстоятелност

На 26 февруари 2021 г. Министерството на правосъдието представи проект за изменение на Търговския закон, като в момента тече процедура по неговото обществено обсъждане. До 29 март 2021 г. всеки заинтересован може да се запознае с него на Портала за обществени консултации или на интернет страницата на министерството и да изрази своето становище.

Измененията предвиждат мащабна реформа на производството по несъстоятелност. Те са част от разработената пътна карта за реформа на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България и са свързани с Директива 2019/1023 за преструктурирането и несъстоятелността, която трябва бъде транспонирана до 31 юли 2021 г.

От Министерството на правосъдието съобщиха, че текстовете са обсъдени и подготвени от широк кръг експерти и представители на Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, окръжни съдилища, Националния съюз на синдиците, академичната общност и министерствата на финансите и икономиката.

С предложените изменения се прекратява възможността длъжникът да си избира съд по несъстоятелност чрез смяна на седалището си. Предложението е местната компетентност на съда да се определя по седалището на длъжника, вписано шест месеца преди подаване на молбата за откриване на производството.

Повишава се ефективността на процеса по осребряване на имуществото на длъжника, като се премахва възможността продажбата да се извършва чрез пряко договаряне или посредник. Вместо това продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността ще се извършва чрез електронен публичен търг, като за целта ще се използва електронна платформа за явно наддаване. Авторите на законопроекта целят прозрачност и ефективност при осребряването. По изключение синдикът ще може и да извърши продан по реда на тайния търг по досегашните правила при наличие на определени обстоятелства.

Въвежда се нова дефиниция за свръхзадълженост, гласяща, че „Търговското дружество е свръхзадължено ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му и продължаването му като действащо предприятие е малко вероятно“. По този начин се въвежда преценка на вероятността дали дружеството е способно да продължи дейността си.

В измененията е предвидено и сроковете за обжалване на някои решения на съда в различните фази на производството по несъстоятелност да се обвързват с оповестяването на актовете на съда в Търговския регистър. Според авторите този способ на съобщаване е по-бърз и по-сигурен от връчването на съобщения по реда на ГПК, тъй като страните в производството по несъстоятелност са многобройни.

Кредиторите няма да се съобразяват с началната дата на неплатежоспособност или свръхзадълженост, за да предявяват отменителни искове по чл.649 от ТЗ срещу действия на длъжника. По този начин евентуалните спорове за началната дата няма да се явяват преюдициални на производството и следователно няма да се забавя попълването на масата на несъстоятелността. Също така се предлага таксата за тези отменителни искове да се намали на една четвърт от сегашната им цена, а срокът за предявяването им да се увеличи от една на две години от откриването или възобновяването на производството. По този начин ще се намалят разходите за сметка на масата на несъстоятелността и ще се гарантира възможността синдиците да получат информация за действията и сделките на длъжника, подлежащи на отмяна.

Въвежда се и стандартизиран образец за молбата за предявяване на вземане, докато в закона изрично ще се регламентира съдържанието на молбата. Образецът ще бъде утвърден с наредба на министъра на правосъдието.

Във връзка с изискванията на Директива 2019/1023 за преструктурирането и несъстоятелността е предвидено задължение да не се застрашава жизнеспособността на предприятието от органите на длъжника. Това ще бъде обезпечено със задължение на синдика да предявява искове за обезщетение срещу бившите и настоящите управители на дружеството за виновно причинени от тях вреди.