Предлагат се промени в редица закони чрез Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ предлага промени в редица закони, сред които и в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), които биха се реализирали през текстовете на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. С внесените текстове депутатите от управляващата партия целят удължаване срока на част от мерките, въведени заради пандемията от Covid-19, както и прецизиране на разпоредби в Закона за хазарта (ЗХ).

Чрез промените се удължава мярката, свързана с облагането на доходите на земеделските производители и ползваните от тях облекчения, които се считат за държавна помощ, до края на 2022 г. В относимите мотиви депутатите посочват, че в резултат на публикувания на 9 декември 2020 г. Регламент (ЕС) 2020/2008 на Комисията от 8 декември 2020 г., изменящ периода за прилагане на редица регламенти, се удължава срокът за прилагане на данъчните облекчения до 31 декември 2022 г. Идеята е да се гарантира, че държавната помощ ще се прилага до приемането на реформата на общата селскостопанска политика на Европейския съюз. С цел постигане на яснота и избягване на противоречиво тълкуване, се планира удължаването на предложената мярка да влезе в сила от 1 януари 2021 г.

Също така се предлага новоучредените през 2020 г. данъчно задължени лица да не дължат авансови вноски за корпоративен данък през втората година от учредяването им, т.е. през 2021 г. За тях ще се прилага действащият ред за корпоративно подоходно облагане през следващата година от учредяването, уреден в ЗКПО.

Поради одобрените от министъра на финансите насоки относно защитните мерки в данъчната област спрямо неоказващи съдействие юрисдикции, депутатите предлагат да се увеличи списъкът на юрисдикциите с преференциален данъчен режим, изброени в приложението към Заповед № ЗМФ-1303/21.12.2016 г. на министъра на финансите. Целта е националният списък да се синхронизира със списъка на Европейския съюз за юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели (т.нар. „черен списък“).

В Закона за семейните помощи предложението е доходът на доброволните приемни семейства, близките и роднините да се приравни с този на родителите (осиновителите) при отглеждане на дете с 90 или повече процента увреждания. Според вносителите така правата им ще се изравнят с тези на професионалните приемни семейства, които получават възнаграждения. Семействата на роднини или близки също така получават месечни помощи по Закона за закрила на детето, само ако отговарят на определен доходен критерий. Поради това се налага тези семейства да получават по-адекватна подкрепа за това, че отглеждат дете с трайно увреждане. С цел равнопоставеност се предлага от размера на помощта за семейства и роднини или близки и доброволните приемни семейства (когато настаненото дете е с определени 90 и над 90% вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност) да се приспада размерът на месечните финансови помощи съгласно Закона за закрила на детето – като помощ за издръжка и добавка за дете с трайно увреждане, ако семействата получават такива.

С други от предлаганите промени се прецизират текстовете в Закона за хазарта, където има по-детайлни формулировки за игрите кено и бинго. Според вносителите това се налага, тъй като има неясноти, които „създават предпоставка за злоупотреба“.