Предлага се повишаване на дневните пари при командироване в страната

На 30 януари в Портала за обществени консултации, както и в сайта на Министерството на труда и социалната политика е публикуван Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за командировките в страната. Основна цел на постановлението е регулиране на обществените отношения при командироване в страната в съответствие с измененията в трудовото законодателство през годините и с развитието на социално-икономическите условия, както и гарантиране на правото на адекватен размер на командировъчните пари.

С изменението се предвижда увеличаване на минималния размер на дневните пари от 20 лева на 40 лева, които командированите в страната служители получават. По този начин се гарантира адекватен размер на дневните пари на командированото лице, за да покрива разходите за храна при командироване в страната. С промените се определя, че по-голям размер на дневните пари ще може да се заплаща по преценка на командироващия или когато това е уговорено в колективен трудов договор или в споразумение със синдикална организация на държавните служители. В мотивите към постановлението е отчетено, че действащото данъчно и осигурително законодателство определя, че изплатените командировъчни пари до двукратния размер, определен в нормативен акт, са необлагаеми. В тази връзка се предлага да се регламентира възможността, размерът на дневните пари да се увеличава до 200 на сто от нормативно определения минимум. Друго изменение касае възможността дневни пари да не се заплащат само когато на мястото на командироването се ползва служебно целодневна безплатна храна, а квартирни – когато се ползва безплатна квартира.

С постановлението за изменение е предложено при ползване на лично моторно превозно средство на командирования да се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за комбиниран режим на движение (градско и извънградско). Прецизирана е и възможността по искане на служителя работодателят да му разреши и заплати пътните разноски за връщане до мястото на постоянната му работа един път месечно през някой от почивните и празничните дни по време на командировка, която е с продължителност над 1 месец.

Отделно от горното с предложените изменения се прецизират и редица други разпоредби. В сега действащата редакция на наредбата е посочено, че лицата, които пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори, не се считат за командировани. В мотивите към постановлението е отчетено, че по този начин се създават условия за неправилно тълкуване и прилагане на наредбата, особено с оглед вида на правоотношението, което следва да имат лицата, за да не се считат за командировани. В тази връзка с промените се предвижда, че няма да се считат за командировани лицата, които пътуват като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места, като по този начин се избягва различното тълкуване на наредбата.

С предложените промени е включена възможността заповедта за командироване да се създава като електронен документ. В мотивите е посочено, че командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си от командировка да даде отчет за извършената работа, поради което се отменя задължението в заповедта да се определя необходимостта за изготвяне на отчет. Остава изискването в заповедта да се посочи видът на отчета за извършената работа, който служителят следва да представи.

Друга промяна предвижда заличаване на изискването заповедта за командироване да се заверява и датира от упълномощено служебно лице и да се подпечатва с печата на предприятието, а когато командировката е на обект, където няма печат, заверката да се извършва само с подпис на отговорно служебно лице. С предложените промени се предоставя възможност на командироващите предприятия да преценят дали има необходимост от подпис на оправомощено служебно лице на мястото на командироването. Посочено е, че в някои случаи – особено когато командироването е на обект, който е извън населено място, задължението за заверка на командировъчната заповед създава съществени затруднения и ненужно административно натоварване. Също така при изрично предвидената възможност заповедта за командироването да се съставя като електронен документ изискването за заверка с подпис и печат се явява неизпълнимо. Целта на конкретната промяна е намаляване на административната тежест при командироване на служители.

Последната промяна касае счетоводното отчитане на разходите за командировка, респективно до изплащане на сумите на командированото лице. В тази връзка се предлагат промени, с които се премахват противоречия в практиката при отчитането на тези разходи за данъчни цели. С промените се прецизира съдържанието на счетоводната сметка, която следва да се изготвя за дължимите суми, с оглед включване на данни за размера на пътните, дневните и квартирните пари. Към тази сметка се прилагат съответните документи само за извършени пътни и квартирни разходи.

Срокът за предложения и становища по проекта за изменение на наредбата е до 1 март 2023 г.