Правната уредба на чл. 83 от ЗАНН и следващите противоречи на правото на ЕС, и най-вече на Хартата на основните права в съюза

На 10 ноември 2022 г. Съдът на ЕС се произнесе по преюдициалното запитване, отправено от Окръжен съд Бургас от 12 март 2021 г. със следните въпроси:

„1) Чл. 4 и чл. 5 от Рамково решение [2005/212] и чл. 49 от [Хартата] следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд в производство като главното може да наложи наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило окончателно паралелно наказателно производство?

2) Чл. 4 и чл. 5 от Рамково решение [2005/212] и чл. 49 от [Хартата] следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд в производство[…] като главното може да наложи наказание на юридическо лице, като определи размера на това наказание в размер на облага, която би се получила от конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило окончателно паралелно наказателно производство?“

Запитването е отправено във връзка с производство (чл. 83а и следващите от Закона за административните нарушения и наказания), образувано по предложение на прокурор срещу дружество, чийто управител е подсъдим за укриване на данъци, като наказателното дело срещу него още не е приключило. В мотивите си прокурорът предлага да бъде наложена санкция на дружеството в размер, идентичен с твърдените, но все още недоказани по наказателното дело срещу управителя на дружеството облаги от престъплението за укриване на данъци.

Според СЕС, съгласно чл. 48, параграф 1 от Хартата на основните права в ЕС, всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му, като му се гарантира зачитане на правото на защита във всяко производство, което би могло да приключи с налагане на санкции.

СЕС посочва, че от преюдициалното запитване се установява, че в производството по чл. 83а и сл. от ЗАНН съдът, до който компетентният прокурор е отправил предложение да бъде наложена имуществена санкция на юридическо лице, трябва да разгледа делото въз основа единствено на посочените в закона обстоятелства, основаващи се на презумпцията, че е извършено престъпление, а именно:

     1. получило ли е въпросното юридическо лице неправомерна облага;

     2. има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице;

     3. има ли връзка между престъпното деяние и получената облага;

     4. какъв е видът и размерът на облагата, ако тя е имуществена.

Също така съдът, който следва да разгледа делото, няма право да поставя под съмнение правилността на това предположение, тъй като въпросът дали е извършено престъпление може да бъде разгледан само в рамките на наказателното производство срещу физическото лице. От това следва, според мотивите на СЕС, че на юридическото лице може да бъде наложена с влязло в сила решение наказателна санкция за престъпление, за което под отговорност е подведено овластеното да формира волята му или да го представлява физическо лице, без компетентният съд да може да прецени дали това престъпление действително е било извършено и без юридическото лице да може надлежно да упражни правото си на защита, доколкото не може да оспори действителното извършване на престъплението. Отделно от горното, юридическото лице няма възможност да иска осъществяването на пълен съдебен контрол, за да може да оспори наличието на извършено престъпление.

Стигайки до горепосочения извод, СЕС счита, че правото на ЕС не допуска национално законодателство, съгласно което национален съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическото лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, без да е дадена възможност на юридическото лице да оспори действителното извършване на престъплението.

Доколкото производство като това по чл. 83a и сл. от ЗАНН противоречи на правото на ЕС, тъй като се засягат основни права на съответното лице, СЕС е счел за ненужно да отговаря на втория въпрос, поставен от Окръжен съд Бургас.