Постепенно възстановяване на икономиката на ЕС през 2024 г. и 2025 г. прогнозира ЕК

След икономическата стагнация през 2023 г. и по-високия от очакваното растеж в началото на 2024 г., съчетан със спада на инфлацията, през следващите тримесечия се очаква постепенно увеличаване на икономическата активност в ЕС, предвижда Европейската комисия в пролетните си икономически прогнози, пише БТА.

ЕК прогнозира ръст на  БВП от 1% в ЕС и от 0,8% в еврозоната през 2024 г. и ускоряване през 2025 г. до съответно 1,6% и 1,4%.

Хармонизираната инфлация в ЕС през 2023 г. спадна до 6,4%, а през 2024 г. и 2025 г. се очаква да намалее съответно до 2,7% и 2,2%. В еврозоната след ниво от 5,4% през 2023 г. инфлацията се очаква да намалее до 2,5% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г.

Според предварителните оценки на „Евростат“ през първото тримесечие на 2024 г. БВП и в ЕС, и в еврозоната е нараснал с 0,3%. Увеличението е налице в почти всички страни членки и слага край на дълъг период от икономическа стагнация, започнал през последното тримесечие на 2022 г.

Ръстът на икономическата активност през настоящата година се очаква да бъде задвижван от стабилно увеличение на частното потребление, тъй като продължаващият ръст на заплатите и заетостта води до увеличение на реалния разполагаем доход. Силната склонност да се спестява обаче частично задържа ръста на частното потребление.

Ръстът на инвестиции пък ще се забави под натиска на негативните тенденции при гражданското строителство, а възстановяването се очаква да бъде само частично. При все че условията за кредитиране се очаква да се подобрят през разглеждания период, пазарите сега са подготвени за по-постепенно намаляване на лихвените проценти, отколкото през зимата.

Възстановяване на търговията в контекста на стабилната глобална икономика ще подкрепи европейския износ. Но тъй като в ЕС е налице ръст на вътрешното търсене, увеличението на вноса в голяма степен ще компенсира положителното въздействие на износа върху растежа.

Хармонизираната инфлация продължава да намалява рязко от рекордните 10,6% на годишна база през октомври 2022 г. в еврозоната до двугодишно дъно от 2,4% през април 2024 г. При по-нисък от очакваното оборот през първите месеци на настоящата година инфлацията се очаква да продължи да намалява и да достигне желаната цел от до 2% през 2025 г., но малко по-рано от прогнозираното в междинната зимна прогноза.

Спадът в ръста на инфлацията ще бъде движен основно от неенергийните стоки и храните, докато инфлацията при енергията се движи леко нагоре, а при услугите постепенно намалява заедно със забавянето на натиска при увеличаването на заплатите. Инфлацията в ЕС като цяло се очаква да следва същия път, макар и да остава незначително по-висока.

Въпреки забавянето на икономическата активност икономиката на ЕС е създала над 2 млн. работни места през 2023 г., като заетостта сред хората на възраст между 20 и 64 години достига нов рекорд от 75,5% през последното тримесечие на годината.

Повечето трудови пазари в страните членки са затегнати. През март безработицата в ЕС беше на рекордно ниско ниво от 6%. Стабилният трудов пазар се дължи от една страна на наличието на работна ръка, частично подкрепяно от миграцията, а от друга – на силното търсене.

Ръстът на заетостта в ЕС през настоящата година се очаква да бъде 0,6% и да се забави до 0,4% през 2025 г. Безработицата се очаква да бъде стабилна – близо до исторически ниски нива.

В унисон с очаквания спад на ръста на инфлацията ръстът на номиналните заплати в ЕС започна да намалява, след като достигна пик от 5,8% през 2023 г. Очаква се забавянето да продължи.

След сериозно намаление през 2021 г. и 2022 г. спадът на бюджетните дефицити в ЕС спря през 2023 г., тъй като икономическата активност отслабна. Очаква се намаляването да продължи през 2024 г. до 3% и през 2025 г. до 2,9% – най-вече заради изтичането на мерките за подкрепа на бизнеса и домакинствата по отношение на високите цени на енергията.

Съотношението дълг/ БВП в ЕС се очаква да се стабилизира тази година на ниво от 89,9% и да се увеличи с 0,4 процентни пункта през 2025 г. под натиска на високите цена за обслужване на дълга и ниския номинален ръст на БВП. 

Глобалните геополитически напрежения влияят негативно на икономическата перспектива и освен това нарастват през последните месеци заради продължаването на руската агресия в Украйна и нестихващия конфликт в Близкия изток. Риск си остава и нестихващата инфлация в САЩ, което може да забави намаляването на лихвените проценти и да доведе до усложняване на глобалните финансови условия.

Във вътрешен план спадът на инфлацията може да се окаже по-бавен от доскоро прогнозираното, което да принуди водещите банки в рамките на ЕС да забавят намаляването на лихвените проценти. Освен това някои страни членки могат да приемат допълнителни фискални консолидационни мерки в бюджетите си за 2025 г., което засега не е предвидено в прогнозите, а това може да повлияе на икономическия растеж догодина. В същото време спадът на склонността към спестяване може да увеличи ръста на потреблението, а инвестициите в жилищно строителство могат да се възстановят с по-бърза скорост. Рискове, свързани с промените на климата, също оказват негативно влияние на икономическите прогноза.