Поръчителството се прекратява, ако кредиторът не предяви иск в 6-месечен срок от падежа на целия дълг, включително и при предсрочна изискуемост

С Тълкувателно решение № 5/2019 г. от 21.01.2021 г. по Тълкувателно дело № 5/2019 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) даде задължително тълкуване на въпроса: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“.

Делото е образувано поради констатирана противоречива практика на съставите на ВКС в производствата по чл. 290 от ГПК. Според част от съставите, шестмесечният срок, през който поръчителят продължава да бъде отговорен за главното задължение, започва да тече от датата на падежа на всяка отделна вноска. Ако до изтичането на този срок кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник, то отговорността на поръчителя за съответната вноска отпада.

Според върховните съдии при обявена предсрочна изискуемост срокът започва да тече от различен момент, в зависимост от това дали е настъпил падежът на съответната вноска. Ако кредиторът не заведе иск, но обяви задължението за предсрочно изискуемо, то шестмесечният срок тече от уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на задължението му, но само по отношение на вноските с ненастъпил към тази дата падеж. По отношение на останалите вноски, срокът тече от датата на техния падеж.

Според другото, застъпено в практиката, становище – с чл. 147, ал. 1 от ЗЗД се регламентира прекратяване на поръчителството поради бездействие на кредитора след крайния падеж на главното задължение. В случай на обявена предсрочна изискуемост на вземането, шестмесечният срок тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, без да се прави разграничение относно падежа на отделните вноски – дали е настъпил или не.

ОСГТК на ВКС счита за правилно второто становище. Според върховните съдии разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД регламентира специално основание за прекратяване на поръчителството по право в случаите, в които кредиторът бездейства и не предявява иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. По този начин, от една страна, се защитават интересите на поръчителя, който е приел да отговаря с цялото си имущество за чужд дълг, а от друга – санкционира кредитора за неговото бездействие.

Върховните съдии поясняват, че горното тълкуване важи единствено когато главният дълг по своето естество представлява еднократно плащане, но е уговорено погасяването му да става чрез отделни вноски с различни предварително уговорени падежи, като изрично подчертават, че не се касае за периодични плащания, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Решението по делото е подписано с особено мнение от 13 съдии. Те поддържат тезата, че шестмесечният срок започва да тече от датата на падежа на всяка отделна вноска, включително при предсрочна изискуемост за вноските с настъпил падеж, а за вноските с ненастъпил падеж срокът тече от обявяване на предсрочната изискуемост.