Подлежи ли на обжалване определението, с което е спряно дело заради отправено от друг съд преюдициално запитване?

С разпореждане на председателя на ВКС от 18 февруари 2022 г. е образувано тълкувателно дело № 2/2022 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия (ОСГТК) на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен или въззивен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд?“

Делото е образувано по предложение на ръководителите на двете колегии на ВКС поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС за това дали, когато съд е отправил преюдициално запитване, спирайки производството по своето дело, всички останали дела в други съдилища, пред които стои за разглеждане същият правен въпрос, подлежат на спиране. Съответно – дали определенията, с които се спират делата, подлежат на обжалване.

Според част от съдебните състави разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК, според която съдът спира производството по делото с отправяне на преюдициалното запитване, е приложима единствено спрямо делото, по което е отправено запитването. Определението по делото не подлежи на обжалване. Дори правният въпрос, с който е сезиран СЕС, да обуславя изхода по други дела, то те не подлежат на спиране.

Обратното становище е застъпено според други съдебни състави. Те считат, че щом правният въпрос, по който е отправено преюдициалното запитване, обуславя изхода на спора и по друго дело, то производството по него следва също да бъде спряно. Налице е обаче допълнително противоречие в този случай – по отношение на квалификацията на определението за спиране. Някои състави квалифицират определението като такова по чл. 631, ал. 1 от ГПК, а според други състави спирането се налага заради висящо производство пред друг съд, решението по което ще е от значение за изхода на спора (чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК). Спирайки производството по делото, съдебните състави постановяват преграждащо определение, което страните по делото обжалват с частни жалби. Съставите, които квалифицират определението като такова по чл. 631, ал. 1 от ГПК, разпореждат връщането на жалбите, тъй като считат, че определението не подлежи на обжалване. Обратното – съставите, които квалифицират определението като такова по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, администрират движението им (на частните жалби).

Съставянето на проекта за тълкувателното решение е възложен на съдиите Камелия Ефремова и Здравка Първанова.