Отговорността на управителя за непогасени публични задължения на дружеството не противоречи на правото на ЕС

Съдът на ЕС се произнесе по преюдициалното запитване на Административен съд – Велико Търново, отправено в края на 2021 г., по следните въпроси:

„1) Съвместното тълкуване на чл. 9 от [Конвенцията за ЗФИ] и на разпоредбата на чл. 273 от Директива[та за ДДС] допуска ли в хармонизираната област на ДДС национален правен инструмент като предвидения в националната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, прилагането на който води до последващо пораждане на солидарна отговорност на данъчно незадължено физическо лице, което не е платец на ДДС, но недобросъвестното поведение на което е довело до неплащане на ДДС от данъчнозадълженото юридическо лице, което е платецът на ДДС?

2) Допуска ли тълкуването на тези разпоредби и прилагането на принципа на пропорционалност националния правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, и по отношение на начислените лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото лице ДДС?

3) Противоречи ли на принципа на пропорционалност националният правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане на ДДС, което е довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на поведението на данъчно незадълженото физическо лице, а на поведение на друго лице или на проявлението на обективни обстоятелства?“

Запитването е отправено във връзка с производство по обжалване на ревизионен акт, с който са определени задължения на физическо лице за неплатени публични задължения и лихви върху тях, дължими от дружество, на което физическото лице е било изпълнителен директор.

Административен съд – Велико Търново е поискал СЕС да установи дали разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, която предвижда възникването на солидарната отговорност на управителя за неплатени публични задължения на дружеството, не противоречи на правото на Съюза. Също така СЕС е трябвало да установи дали представляващите дадено дружество отговарят и за начислените лихви върху неплатените публични задължения на съответното дружество.

Дело C-1/21 по горепосоченото запитване е образувано на 4 януари 2021 г., а решението е произнесено на 13 октомври 2022 г.

Според СЕС чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на пропорционалност допускат национално законодателство, което предвижда инструмент, според който да бъде ангажирана солидарно отговорността на друго лице за задълженията на юридическите лица за ДДС. Този инструмент може да се използва при следните обстоятелства:

– солидарно отговорното лице е управител на юридическото лице или член на негов орган на управление;

– солидарно отговорното лице недобросъвестно е извършило плащания от имуществото на юридическото лице, които могат да се окачествят като скрито разпределение на печалбата или дивидент, или е отчуждило имущество на юридическото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

– недобросъвестно извършените действия са довели до неспособността на юридическото лице да плати целия или част от ДДС, за който то е лице – платец;

– солидарната отговорност е ограничена до размера, с който е намаляло имуществото на юридическото лице заради недобросъвестно извършените действия; и

– тази солидарна отговорност се реализира само субсидиарно – когато се окаже невъзможно дължимите суми на ДДС да се съберат от юридическото лице.

Също така, според СЕС, правото на Съюза допуска солидарната отговорност да обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на данъка върху добавената стойност в срок, в резултат на недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице.

Припомняме, че на 29 март 2021 г. Върховният административен съд (ВАС) се произнесе с Тълкувателно решение № 5 по Тълкувателно дело № 7/2019 г., според което лицата, които представляват и управляват дадено дружество, носят отговорност за данъчните и осигурителните задължения на дружеството, за лихвите върху тях, както и за направените разноски по събирането им.