НС прие промени в ГПК относно реформата в заповедното производство

Народното събрание прие на първо и второ четене в едно заседание законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се определя в срок до 1 юли 2025 г. да бъдат осигурени условията за реализиране на реформата в заповедното производство, съобщи БТА. 

В становището на законопроекта вносителите на промените посочват, че поради забавяне на утвърждаването на Националния план за възстановяване и устойчивост от страна на Европейската комисия, както и влизането в сила на споразумението между Висшия съдебен съвет и Министерството на финансите, е невъзможно спазването на сроковете за стартиране на реформата. Със законопроекта се предлага нов срок за влизане в сила на промените в заповедното производство, като се предлага реформата да стартира считано от 1 юли 2025 г. 

Вносителите на измененията припомнят, че с приетия в началото на 2023 г. Закон за изменение и допълнение на ГПК е предвидена реформа в заповедното производство, с която всички процесуални действия и всички актове на съда да са в електронна среда. Според тях това би довело до ускоряване на правораздаването и би било крачка към правораздаване, каквото гражданите очакват. За да се случи това обаче, трябва да бъде внедрен модул „заповедни производства“ в единната информационна система на съдилищата, но такъв модул не съществува. За да стартира ефективно приетата реформа, трябва да бъде проведена обществена поръчка.

Със законопроекта се предвижда и удължаване на срока за осигуряване от Агенцията по вписванията на техническа възможност за вписване и отразяване в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на създадената през 2023 г. нова правна форма на Дружество с променлив капитал.

В доклада на комисията по електронно управление и информационни технологии се посочва, че законопроектът се отнася към заповедното производство, с което да се осигури по-кратко времетраене на съдебните дела. Предишни направени промени в закона целят да намалят натоварването на Софийския районен съд, причинено от това, че повечето от юридическите лица в страната са със седалище столицата. Тези промени изискват разпределяне на случаен принцип на тези дела в съдилищата в други градове. Затова е нужна информационна система, която все още не е изградена, поради което в настоящия законопроект се предвижда отлагане на направените промени. От доклада на комисията става ясно, че и свързаното с тези промени надграждане на Търговския регистър също не е готово, поради което се предлага отлагане на тези промени.